Бестселърът „Реката на смъртта" от Димо Райков с премиера днес

Писателят Димо Райков, който от няколко години живее постоянно в Париж, пристигна в България за премиерата на новата си книга - „РЕКАТА НА СМЪРТТА или разказ за генезиса на една омраза". Премиерата на романа в Пловдив ще се състои днес в  книжарница "Хермес-Централ" от 18 часа.

Романът разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал.
Книгата е сензационна и е на път да предизвика
сериозен обществен скандал.

Димо Райков е един от най-харесваните и четени български автори. Освен в България, той стана много популярен и във френската столица, където живее заедно със семейството си. Там г-н Райков поддържа контакт не само с живеещите в Париж българи, но и със световноизвестни писатели като Марк Леви, Фредерик Бегбеде, Бернар Вербер, Стефан Хесел и др., които силно се надяват някой ден да прочетат книгите му на френски език.

Ето какво пожела бестселъровият автор Марк Леви на Димо Райков:
Приятелю, пожелавам ти красива творческа свобода.
Благодаря ти за посрещането в твоята страна.
Надявам се един ден да чета книгите ти на френски език.

Нека моята симпатия да бъде за теб, писателю!

С Марк Леви, най-четения автор във Франция, Димо Райков се познава от няколко години. Това, което ги свързва, е добро приятелство и много общи спомени, включително и в нашата страна.


Въпреки успехите си във Франция, Димо Райков и за миг не си е помислил да прекъсне връзката си с България. Това, което го връща, е любовта към родината, приятелите и многобройните му почитатели. Плод на силната връзка на Димо Райков с България е и най-новата му книга - „Реката на смъртта".

По време на престоя си в България Димо Райков ще се срещне с многобройните си почитатели в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и Бургас. Ето и част от програмата му:
 „Реката на смъртта" ще има официални премиери в градовете София и Пловдив.
 На 23 април - Международния ден на книгата и авторското право, Димо Райков ще бъде специален гост на официалното откриване на книжарница „Хермес" в град Русе.
Писателят ще раздава автографи и на многобройните си почитатели в Бургас и Стара Загора.

Всички тези прояви са част от Националната кампания „Походът на книгите", в която се включват ИК „Хермес" и книжарници „Хермес".

Авторът - от Малко Търново до Париж

Димо Райков с Умберто Еко

Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден е на 31 юли 1954 г. в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българско-турската граница.
Димо Райков завършва минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък", последван от повестта „Жребият" (1987 г.), сборника разкази „Мигът на невестулката" (1989 г.). Издава и романите „Писма до мъртвия брат" (1993 г.) и „Пансионът" (1995 г.). През 2008 г. те са преиздадени в едно томче.
През последните няколко години Димо Райков, преди да се установи да живее в Париж, поделяшe времето си между София и столицата на Франция, творчески плод на което бе един уникален и любопитен триптих за Града на светлината. Той обхваща популярните му и радващи се на огромен интерес книги: „Париж, моят Париж..." (2006 г.), претърпяла три издания и класирана в Топ 20 на най-продаваните книги на „Хермес", „BG емигрант в Париж" (2008 г.) и „55 тайни на Париж" (2009 г.). Вече живеещ в Париж, писателят издаде и сборника с разкази „Кестени от Париж".
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.

За книгата

„РЕКАТА НА СМЪРТТА" - РОМАН ЗА ЕДНО УЖАСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА КОМУНИЗМА И НА... ПАМЕТТА

Дъждовна нощ. Проехтяват изстрели... На метри от българско-турската граница, досами единия бряг на река Резовска, е разстреляно немско семейство...
Романът „Реката на смъртта" разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Една потресаваща истина, която и днес старателно се прикрива.
А фактите, макар и непълни, са ужасяващи: стотици обикновени хора от бившия Източен блок, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове" и „престъпници"...
Това е роман - вик срещу пречупването, срещу посегателството спрямо личния свят на човека, роман - разобличение на пагубните методи на едно общество, присвоило си в определен момент от историята правото да бъде съдник на човека, да го превръща в послушно винтче и да прекършва неговия изконен стремеж за полет към... Свободата!
„Реката на смъртта" провокира усещането ни за памет - нещо, което толкова ни е нужно днес. И което всъщност все още ни поддържа човеци...

 

„РЕКАТА НА СМЪРТТА" ЩЕ ПРЕДИЗВИКА СКАНДАЛ

Интервю с Димо Райков

- След цикъла „френски книги" какво Ви провокира да напишете „Реката на смъртта" - роман, чието действие се развива в България и чийто главен герой е българин? Лесно ли се завърнахте към чистата художествена форма?

- С обозначените от Вас като „френски" книги, както и с този мой роман, аз искам да предизвикам една сълза в душата и очите на читателя. Това като писател ми стига. Затова и толкова много ме радват десетките, стотиците отзиви на читатели, които ми пишат или телефонират и които ми казват, че моите книги са ги трогнали, благодарят ми, че съм преобърнал живота им.
Така че формата мен не ме привлича, не я търся преднамерено, просто онова, което се ражда в главата и сърцето ми, когато сядам да пиша, само диктува - аз просто се оставям... А и вече имам доста опит като писател, под ръката ми са излезли хиляди страници...

- Казвате, че романът Ви описва механизма на машината за омраза - насаждането от детска възраст, че чуждият и различният е враг и престъпник. Това ли считате за най-голямото престъпление на онзи режим?

- Аз съм категоричен, че най-голямото престъпление на всеки режим е потъпкването на човешкото достойнство, смачкването на индивидуалността. Равно, еднакво, униформено... И безнадеждно... А няма ли го цвета, няма ли я тръпката, идва омразата. Все трябва някой да е виновен, когато живеем така равно, нали?
И още нещо - страшно престъпление спрямо човека е един режим да се опита да наложи идеология, каквато и да е тя, на всички в една общност. И то да я наложи насилствено. Това наистина е престъпление, което не трябва да се прощава. Или поне да не се забравя...

- Германия се слави като държава, която не бяга от историческата си отговорност. Как реагира германската страна по казуса със загиналите на чужда, включително на българска територия източногермански поданици?

- При подготовката ми за романа, когато разбрах, че дори и днес - и в България, но и в Германия, тези невинни жертви на ОМРАЗАТА продължават по някакви си бюрократични приумици да бъдат считани за предатели, за престъпници, дъхът ми секна. Как е възможно това в нова, обединена Европа? Европа на човешката солидарност, на справедливостта... И то в Германия, един от стожерите на Европейския проект?
Разбрах и това, че май нямаше да имам куража да напиша този роман, ако не живеех сега в Париж.
Разбрах и доста други неща, но нека да оставим на читателя да се докосне до тях, прочитайки романа...

- Пред паметта на загиналите или пред идните поколения смятате, че носим по-голяма отговорност?

- Всъщност най-голямата отговорност на всяко човешко същество е пред Паметта - и миналата, и днешната, и бъдната. И пред кръвта, която опреснява паметта.
Просто с този роман открехвам една непозната, непоказвана до този миг страница от оня Живот, който не само че не трябва да бъде забравян, но и който трябва винаги да бъде у нас, а и у децата и внуците ни. Страница, която да ни напомня, че всички сме божи същества, дошли временно на тази земя и приемащи усещането, че доброто винаги е повече от злото, че омразата ражда насилие, а насилието - престъпление... И че когато нараняваш достойнството на другия, ти всъщност нараняваш себе си...


Отзиви за книгите на Димо Райков

Kнигатa на Димо Райков „Кестени от Париж" е от онези, които не оставят никого безразличен: те покоряват, разплакват и шокират с величието и падението на своите герои. Тя е едно от най-талантливите издания у нас напоследък и е създадена с рядко срещана покъртителност, като особено въздействащ е последният разказ „Помен за мама". В него могат да се разпознаят всички хора, привидно скромни, но вътрешно изпълнени с благородство, запазили своя духовен аристократизъм въпреки бедността и издевателската алчност на политиците.
в. "Монитор"

"Дядо Коледа от Париж и кметът на Малко Търново", "Живот на колене на "Шан-з-Елизе", "Акордеонистът Бойчо и милионерът". Нима подобни заглавия на разкази не биха привлекли внимание? Те са част от 13-те, включени в томчето "Кестени от Париж" (ИК "Хермес") на писателя Димо Райков, който живее и твори във френската столица. Но не прекъсва връзката си с България. Райков казва, че книгата му е за болката, за усещането за милосърдие, за умението да докоснеш чуждата мъка и радост. Героите му обитават парижкото метро, там се трудят, пеят и плачат, далече от родината си...
в. "24 часа"

Уважаеми господин Райков,
Държа да Ви изкажа искрените си поздравления и благодарности за прекрасната книга („55 тайни на Париж"), посветена на Париж, която е своеобразен пътеводител за всички, които обичат и желаят да посетят красивата френска столица.
С увереност и надежда да се видим отново по сходен приятен повод, Ви моля да приемете, господин Райков, израза на моята отлична почит.
Етиен дьо Понсен,
Посланик на Република Франция

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
6 коментара
nikolay kolev

nikolay kolev

07.06.2013 | 10:50

zavist 4erna zavist grize balgarina,daje i da ne e 4el knigite plue, sadeiki po tia koito pro4etoh ot gn Raikov vidih maistorstvo i mnogo 4ista dusevnost

Отговори
0 0
студент

студент

22.06.2012 | 09:56

Това е най-хубавият роман,който съм чел напоследък!непонятна ми е злобата на коментатора-граничар. Романът на Димо Райков няма нищо общо с филма,за който говори злобарят. Тук се разглежда един глобален човешки въпрос, за раждането на една омраза по времето на комунизма. Това е време,което е непознато за мен,но чрез книгата се докоснах до мрачните години. Един истински европейски писател и един истински европейски роман!

Отговори
0 0
Петър

Петър

04.05.2012 | 10:38

И писмото на френския посланик ли не е автентично Ех българино

Отговори
0 0
петър

петър

04.05.2012 | 10:34

Е много завистници бе Това е супер книга Дойче Веле я отличава а вие Прочетете този роман

Отговори
0 0
7

7

03.05.2012 | 15:26

Като купиш книга на автор и той си постави подписа ,послесе снимаш.Марк Леви от 1996 година живеше в Лондон ,а три години по-късно в Ню Йорк.Този изобщо не е приятел с тях ,а взема автограф ,татакиваме ти работи.

Отговори
0 0
граничар

граничар

03.05.2012 | 11:00

ами ако човек е гледал филма граница щте ги знае тези работи

Отговори
0 0

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?