Български учен изобрети умна хартия

Революционната технология на екипа от Северна Дакота може да погребе фалшивите пари

Има много умни деца в България. Ако някой иска да дойде в университета в Северна Дакота, мога да им осигуря типендия, безплатно обучение за магистърска и докторска степен в сферата на електронните и машиностроителните технологии. А обучението за чужденци в университета струва 15 000 долара. Така ще получат възможност да работят по интересни теми, да получат диплома, която ще им отвори врати по цял свят.
Университетът в Северна Дакота е един от стоте най-добри в САЩ, в една група е с Масачузетския технологичен институт, с Йейл, Харвард, Станфорд.
120 млн. долара е бюджетът за научни изследвания.Нека младежи, които искат качествени дипломи, да се свържат с мен, предлага проф. Валери Маринов. Опитва се да помага на българите в университета, те обаче се броят на пръсти. В момента обаче са само двама: българин, докторант в екипа на проф. Маринов, и друг българин аспирант, който е завършил физика. Пълно е с китайци и индийци, които понякога са на много по-ниско ниво, не могат да си кажат името на
английски, а ходят наперени. Не ги подценявам, има много качествени младежи от Индия и Китай, но защо да не дойдат българи! Страх ги е, нямат самочувствие. Крайно време е да променим това провинциално мислене, категоричен е проф. Маринов.

Не съм изобретател на умни пари, с екипа ми създадохме умна хартия, обясни за “Марица” професор Валери, Вал Маринов. Пловдивчанинът, специалист в електронните технологии, живее от години в САЩ, където е преподавател в университета в Северна Дакота. Преди време е преподавал във филиала на Техническия университет в Пловдив, работил е в университети в Кипър, Великобритания и Южна Корея. От 1997 г. работи в чужбина. Името на проф. Маринов нашумя след сензационното медийно съобщение, че е създал революционна технология срещу фалшиви пари.
Умната хартия, smart paper, дело на екипа на Маринов, има аналогия с умните етикети за продукти с вграден електронен чип за идентификация, а не баркод. Направих нещо подобно, но не за етикет, който се лепи някъде и е сравнително дебел, а за обикновен лист хартия. В него слагам чип за идентификация. Така превръщам обикновения лист хартия в умна хартия, обяснява откритието си проф. Маринов. Нищо умно няма в хартията, просто има електронен чип за идентификация. Така листът хартия вече не е анонимен, а получава собствена идентификация, което може да се използва по различни начини.
Да, умната хартия може да се използва за печатане на пари. Но цялата история не е за пари, категоричен е ученият. Целта е лист хартия да се направи разпознаваем с висока степен на сигурност. Това ще даде възможност да се гарантира сигурността на завещания, договори, документи за лекарства, доказващи, че става въпрос за оригинали, а не за фалшификати. Откритието на пловдивчанина дава много по-голяма степен на защита от обикновения баркод. Новата технология надминава баркода по ниво на защитеност, обяснява проф. Маринов. Баркодът има 10-12 цифри, а чипът, който предлага екипът, има 2 килобайта информация. Веднъж записан чипът, не може да се променя, може само да се чете.
Сферите на приложение на откритието са много. Всякакви документи, визи, паспорти, дипломи, финансови и друг вид договори, всичко, което изисква високо ниво на защита, и то на много ниска цена. Това е много важно - целта на технологията е да се направи тази защита много евтина, обяснява професорът.
Технологията радиочестотна идентификация, radiofrequency identification, е стара, от 15-25 години. Прилага се обаче на други продукти и никога не е прилагана на хартия. С моя екип разработихме начин да приложим технологията върху лист хартия, обяснява професорът. Това се прави за пръв път в света. За да демонстрира нагледно едно от приложенията на технологията, пловдивчанинът създал измислени банкноти. С тях го снимат и тръгва приказката за края на фалшивите пари. Звучи като виц: тъкмо когато правех банкнотите в мазето, се обади приятел и пита какво правим. В мазето сме, жена ми разсажда, но не канабис, а домати, аз правя фалшиви пари, през смях разказва пловдивският учен.
Идеята му хрумва, когато разбира, че Централната европейска банка и Японската банка се опитват да разработят технология за поставяне на чипове в техните банкноти. Намеренията на банкерите са от 2000 г., но още няма резултати. Добре дошли, ако искат да ползват нашата технология, ще им свърши работа, уверява пловдивчанинът. Има вече запитвания от цял свят за технологията - буквално всеки ден отговарям на няколко мейла дали вече всичко е готово и може да се ползва, разказва проф. Маринов. Технологията обаче е все още в лабораторията на университета в Северна Дакота. Подадена е заявка за патент, процедурата изисква време. За да стигне до масово производство, е нужна значима финансова инжекция. В момента търсим партньори, обяснява Маринов.
В какъв срок технологията може да се въведе, зависи от сферата. Ако е в сферата на парите, финансовите институции са много консервативни. Евентуална промяна в банкнотите ще отнеме много време и 100-процентова гаранция на технологията във всички аспекти - не само технически, но дори политически, обяснява професорът. Особено в момента, при разрастващия се скандал в САЩ заради подслушванията на Националната агенция за сигурност, хората са много изнервени поради това, че някой може да ги следи. Ако си помислят, че може и в парите им да има електронно устройство, което да позволява да се идентифицира от разстояние, без притежателите дори да знаят, това прави много хора нервни. Има много пречки, но има и много други области, извън парите, където технологията може да се приложи успешно. Най-бързо това може да стане при документите. Сериозен интерес проявявали от кръвни банки и производители на кръвни продукти, които искат да използват технологията за идентификация на плазма и кръвни продукти. В момента преговаряме с голяма канадска компания, която иска да вгради устройствата под фурнира на панелите за мебели, които пласират по цял свят. Така ще е възможно, ако има проблем с мебел в Австралия, представител на фирмата да прати точна информация в Канада и да проследят случая. От Великобритания пък има интерес към вграждане на устройството в картини и други произведения на изкуството, за да се гарантира тяхната оригиналност и да се предотвратят фалшификации. От Нигерия имало запитване, идеята била технологията да се въведе в цяла Африка. На базата на технологията екипът на проф. Маринов разработва нов продукт за улавяне на влажността при памперси за възрастни. Така ще се знае кога точно да бъде сменен памперсът на хора, страдащи от деменция, което е сериозен проблем в много домове за възрастни, обяснява пловдивчанинът.
Не мисля толкова за приложенията, искам да разработя технологията, приложения ще се намерят, убеден е Маринов. Изглежда просто на думи, но разработката е отнела на екипа 3-4 години упорит труд.
За мен не стои въпросът колко пари ще спечеля от това. За мен е странно да правя нещо с идеята колко пари ще спечеля от него, споделя с усмивка пловдивчанинът. Признава, че ако загуби интерес към технологията, ще се заеме с нещо друго. Работя в университет, няма го търговският мотив да правиш пари от всичко. мотивът ми е любопитството. Важното е, че съм го направил, доказал съм, че може, разказва пловдивчанинът. Нищо чудно след време някоя фирма да започне да реализира печалба от това. Ако загубя интерес, ще започна да правя нещо друго, сигурно на българите им звучи абсурдно, но е така, разказва професорът. Достатъчно ми е това, което имам, не искам лъскави коли, много пари, семейството ми е осигурено. Трябва това, което правя, да ми е интересно. Най-вероятно някой друг ще осъществи производството и ще вземе големите пари от изобретението. Моето място е в лабораторията и в класната стая, там се чувствам най-добре, категоричен е Маринов. В един форум американец коментирал откритието на пловдивчанина така: Мразя го този, сигурно е взел пари от банките, за да направи това. Дано с тези пари си купи място в ада, където ще гори завинаги! Хората в екипа се смели: Дай ги тия пари! Не съм лицемер, който твърди, че парите не ме интересуват. Ако от това дойдат някакви пари, ще им се намери приложение, най-вероятно в друг проект, споделя Маринов. Няма търпение някой да вземе лиценза за откритието, за да го отърве от многобройните запитвания, които го тормозят.
За пари започвам да говоря, като си дойда в България, разказва професорът. Според него оплакването е станало национален спорт у нас. Има-няма защо, всеки се оплаква. Кара мерцедес за стотици хиляди, децата му учат в чужбина, почива в чужбина и се оплаква, възмущава се Маринов. Самият той кара обикновена кола, живее в нормална къща. За университетски професор в Америка, ниво доста над средното и като заплата, и като стандарт, е нещо обичайно. Е, университетските преподаватели не са милионери, но живеят сносно, обяснява проф. Маринов.
Наука се прави най-добре в Америка, по това колебание няма, споделя проф. Маринов. Най-хубавото там е, че работиш това, което искаш. Хрумне ми нещо сутринта, докато си вземам душ, отивам в лабораторията и започвам да работя. Никой не ми спуска проекти и задачи, имам пълна свобода да развивам идеите си, разказва пловдивчанинът. Категоричен е, че и учените в България имат много интересни постижения и разработки. Като си дойде, винаги се среща с колеги от своята област, да обсъди с тях проекти. Тук са останали много талантливи хора, които имат постижения на световно ниво, въпреки че не разполагат с ресурсите на колегите си в САЩ. Липсва им самочувствие и добро знание на английски, а не пари, категоричен е проф. Маринов. На българските учени им трябва самочувствие, че правят неща, съизмерими с това на колегите им в света, трябва да се отърсят от провинциалността. Не трябва да мислят: няма пари за наука, нищо не правим, това е грешно, правят изумителни неща, включително колегите от Пловдивския университет, казва професорът от Северна Дакота. Цитира мнения във форумите след информацията за разработката му: Слава богу, нещо хубаво за България, българин се прослави с нещо добро, стига са ни споменавали само с грабежи и проституция!
От години проф. Маринов се опитва да помогне на млади българи, които искат да получат образование в САЩ. Негови български колеги му казвали, че тук младежите мислят само за бизнес. Да, наистина в България се говори много за пари, коли, но съм сигурен, че има младежи, които искат нещо друго, че искат да получат добро образование, да постигнат нещо повече от лъскаво беемве. В САЩ със сигурност няма да карат лъскава кола, а някоя трошка, може да помизерстват, но ще получат образование, контакти и възможности за кариера по цял свят, споделя пловдивският професор от Северна Дакота.
Работил съм най-дясно на картата, в средата на картата, най-вляво на картата съм сега. Чувствам се свободен във всяка страна на света, разказва пловдивчанинът. Надява се повече българи да успеят, та нацията да се излекува от провинциалното си мислене, от ниското си самочувствие. За него то е най-важното за успеха, много по-важно от парите.
Хората са мрачни в България. Най-драстичната разлика между американците и българите е тази, че тук хората са много напрегнати, като че ли винаги са недоволни. При нас в САЩ животът е много по-спокоен, повече се усмихват хората, по-любезни и отворени са, винаги готови да ти помогнат, смята професорът. Това, че българите са гостоприемни и трудолюбиви, са неща, които май останаха в историята, смята американският учен с пловдивски корен.

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?