Социалните мрежи - говорилня или полезен свят на информация

Социалните мрежи са най-актуалната говорилня. Оттам тръгват множество новини и псевдоновини, клюки, интриги, протести. Безопасни ли са Фейсбук и Туитър за нашето здраве? Има ли риск да загубим самоличността си във виртуалното пространство? Има ли мярка, граница, която не трябва да прехвърляме? Това са въпросите, които дискутираме в днешния „Сблъсък”.  

Димитър Цонев, стратег в Sense Networks, дигитален изследовател и анализатор

Балансът в социалните медии спасява от злоупотреби

Интервю на Мария ЛУЦОВА


- Социалните медии все по-често се превръщат в начин на живот. Може ли онлайн общуването да замени живия контакт?


- Нека гледаме на нещата не като нов начин на живот, а като допълнение към сегашния. Така е по-комфортно - след толкова години, в които социалните медии са около нас, онези, които все още не ги използват пълноценно за общуване, за информираност и поддържане на контакт, са вече малцинство. И бройката им непрекъснато намалява, защото технологиите вече не са толкова скъпи и непосилни. Мобилните и преносими устройства ни позволяват да сме в непрекъснат контакт със света, да получаваме и споделяме информация. Разбира се, ако има пълна замяна, значи има нещо нередно и това би било тревожно. Живият контакт трудно би могъл да бъде ефективно заменен, защото голяма част, както знаем, от комуникационния процес е невербален. В социалните медии и при общуването там невербалната комуникация се губи. Отчасти е възможно да се предава настроение и емоция с писаното слово, но това продължава да е недостатъчно. Това е само един прост пример. Моето мнение е, че на социалните медии не трябва да се гледа като заместител, а като на допълнение, предлагащо бързина и улеснение.


- Крие ли рискове такова общуване?


- Да, рискове има и те са от съвсем различно естество. Заедно с възможността за мигновено споделяне с целия свят или просто с приятели нерядко се сблъскваме и с проблеми като опити за измама, подвеждане в заблуждение, опити или успешно присвояване на чужда самоличност. Това са проблеми на самата среда. Освен тях като риск бих добавил и нещо тревожно - заради бързината, с която се развива комуникацията, често неглижираме правопис и пунктуация и това понякога довежда до комични ситуации. Прекаленото социално общуване също така може да доведе и до загуба или притъпяване на способността за поддържане на реален разговор. Но мисля, че плюсовете са повече, ако се поддържа баланс, като най-големият наред с непрекъснатата двупосочна връзка със света е изобилието на информации, заради които се налага да развиваме способността си за бързо мислене, да отсяваме само най-важните и полезни неща и да разпознаваме истинското от неистинското.


- Фейсбук и Туитър се превърнаха в места за обмен на информация. Означава ли това, че са ефективно средство да дадеш и да добиеш алтернативна информация, нецензурирано мнение?


- Социалните медии са много интересен феномен, те са гласът на хората, на всеки отделен индивид. Те позволяват на всеки да бъде ако не журналист, то поне автор на съдържания, да изразява мнението си свободно и без ограничения. Публично или сред виртуалните си приятели - въпрос на избор. Социалните медии притежават и нещо друго, което ги прави привлекателно място - скоростта, мигновеността. Бързината, с която една информация може да обиколи света, ги прави предпочитаното място както за споделяне на нови информации, така и за получаване на информации за водещи или актуални събития. Традиционните медии в това отношение доста изостават.


- Преди години форумът на БГ мама даде старт на огромен бунт в София след изчезването на едно малко детенце. Протестите в последния месец у нас също тръгнаха от Фейсбук. Как ще коментираш този факт?


- Не е изненадващо, че такива неща започнаха да се случват и у нас - на първите опити се гледаше по-скоро с насмешка, но последните месеци показаха, че имаме сформирано някакво гражданско общество, което изразява мнение, защитава позициите си и е готово да се самоорганизира бързо и да реагира. Разбира се, виждали сме такива неща да се случват по света и това е нормално. Въпрос на време беше такова „узряване" в България и изразяването на съпричастност към каузи и идеи, както и споделянето им от дивана в хола да премине към някакво физическо изражение. Отмина времето, в което хиляди споделят намеренията си онлайн, а на практика се оказват едва няколко десетки.


- Може ли все по-честото крадене на профили да откаже хората от този вид комуникация?


- Не, не мисля. Такива неща са се случвали и преди, вероятно ще продължат да се случват и занапред. За отказване не може да се говори, защото вече достатъчно дълго се възползваме от тези начини на общуване и те отдавна се приемат за нещо нормално, част от ежедневието ни. Отказването ще създаде празнота, необходимост от запълване, а ние не обичаме много резките промени. По-скоро би довело до замисляне доколко и какво споделяме онлайн, подбирането на по-надеждни пароли и механизми за защита на данните. Защото краденето на информация в най-голяма част от случаите е възможно заради слаба защита.


- Продава ли се в интернет изкуство и въобще кое е онова нещо, което най-много върви в онлайн пространството?


- Може би сме недотам доверчиви към средата, затова наблюдението ми показва, че интернет сякаш не е най-подходящото място за търговия у нас. Много силно сме зависими от „око да види, ръка да пипне". Това вероятно е за добро, но пък има и добри примери и практики за успешна онлайн търговия и у нас. Основно са по-дребни неща или такива с по-ниска стойност - книги, дребни услуги, билети за едно или друго събитие. Основно заради риска да не се окаже некачествено, дефектно или просто измама. Има накъде да се развиваме в тази насока, има все още доста незапълнени ниши и много ми се иска и бих се радвал скоро да можем да имаме и успешно предлагане и търгуване с произведения на изкуството.

Нора ЦОЧЕВА, управител на „Стенор" ООД

Фейсбук не е за целодневна употреба

Интервю на Вяра ПОРЯЗОВА



- Имате собствен бизнес, две деца и куп други ангажименти. Остава ли ви време и за Фейсбук (ФБ)?


- Аз определено не съм от хората, които прекарват деня си във Фейсбук. Спокойно мога да живея и без него, но ми е приятно да надзъртам от време на време в мрежата, за да видя какво правят приятелите ми. Фейсбук е популярен именно заради дефицита на време, от който страдаме всички. Благодарение на ФБ се свързах със съучениците ми дори от основното училище. Нищо че повечето останахме да живеем в Пловдив, не намерихме друг по-бърз и по-удачен начин да се намерим отново. През 2001 г. работех за кратко в Англия и факт - сега чрез социалната мрежа открих хората, с които са се засекли пътищата ни дори за няколко месеца преди 12 години. Така в листата ми с приятели фигурират хора от Полша, Швеция, Корея. Нали се сещате, че дори една споделена снимка от онова време би развълнувала всеки от нас, а ако го няма нета, шансът да си кажем дори „здрасти" с тези хора клони към нула.


- Не се ли дразните от това, че влезете ли във ФБ, твърде много хора - познати и непознати, искат да ви кажат „Здрасти" и очакват от вас отговор?


- Не, винаги съм казвала, че ФБ е прекрасен, стига да му се намери правилното приложение. Аз внимателно съм си подбрала и отсяла приятелите. Ограничила съм достъпа и до снимките, които качвам. Никога не съм се чувствала длъжна да отговарям или коментирам нещо, написано от някой в мрежата. Понякога е достатъчно да видиш, че приятелите ти са добре. А това лесно може да се улови от снимки, реплики, коментари. Така разбирам, че на някой му се е родило дете, че друг е ходил на екскурзия в чужбина. Всъщност децата на мои приятели от други градове и страни растат във Фейсбук. Така ги виждам аз. А нещото, което не правя в мрежата, е да играя игри. За мен това е кражба на време.


- 9-годишната ви дъщеря има ли профил във Фейсбук?


- Все още не, но смятаме да й направим съвсем скоро. Задължително ние като родители предварително ще й направим инструктаж, за да й кажем за какво се ползва ФБ и за какво не и поне в началото ще отсяваме приятелите й. Не бихме искали да я спираме в общуването й, само ще й обясним, че Фейсбук не е за целодневна употреба, а за премерено забавление.


- Кога за последно бяхте доволна, че Фейсбук го има?


- Съвсем скоро. Инициативата „Висящо кафе" тръгна, знаете, от ФБ и се разрасна буквално за часове. В нея се включиха заведения, магазини и всякакви търговски обекти, които предоставят храна, стоки и услуги на бедни хора. Тогава искрено се зарадвах, че мрежата ражда нещо толкова градивно и хубаво. Опитът показва, че и призивите за помощ за болни деца и възрастни най-лесно и най-бързо стигат до хората във ФБ. А все пак за тези хора понятието „време" е буквално от жизнена важност.


- Какво мислите за хората, които живеят в мрежата и споделят всяка своя крачка, мисъл и действие?


- Сигурно са много наивни да считат, че някой се вълнува от всеки детайл в живота им.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
хма

хма

31.03.2013 | 12:27

Защо някакви "личности" коментират какво всеки един да прави със социалната мрежа?То е все едно да питате-вие ходите ли да пиете всеки ден кафе или само веднъж в седмицата.Доста глупаво.

Отговори
0 0
Ясен

Ясен

31.03.2013 | 07:54

В условия на демокрация ,всеки сам решава подобни въпроси.Кой няма сметка от свободното общуване между личностите ?

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?