Любомир МИНЧЕВ
01 Март 2010; 15:17
Последните три дни чух толкова много вайкане около Ботев, че се запитах къде са се крили тези безброй оплаквачи, та не съм ги забелязал през годините. Вероятно са били около мен, но те тогава прекарваха времето си на колене и не са привлекли вниманието ми. Но аз бях в центъра на тяхното внимание - така, както са коленичили. И никога не изпитаха срам. Не се срамуват и сега, когато се вайкат за Ботев.
- А моето приятелка е учителка в началните класове.
- Е, и?
- Ами ето какво:"Скъпи, като целуваш с език не мляскай, сваляй си дрехите внимателно, в леглото не се изгърбвай. Това е, седни си, четворка..."