Откриха древно светилище край Капитан Андреево

Находката с площ от 28 дка е част от римския път Виа Диагоналис

Огромно праисторическо ямно светилище откриха при спасителни археологически разкопки, край свиленградското село Капитан Андреево. Находката е разположена на площ от 28 дка и представлява отсечка от римския път Виа Диагоналис, с ширина 18 м.


Светилище с такива големи размери се разкрива за първи път. Екипът, който работи на терен, е ръководен от проф. д. и. н. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова. Те се натъкнали на два дълги рова, заграждащи мястото за обреди, каквито досега не са намирани на обект от късния неолит. Особено интересно е, че намерените артефакти са датирани от четири исторически периода на развитие - късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха.
Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно, оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са си го харесали. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност. Винаги такива светилища са свързани с водата, защото се е смятало, че тя излиза от утробата на Богинята-Майка, разказа пред "Старият мост", проф. Васил Николов. Обредните ями са се правели винаги край водата, всяка от тях в представите на хората е мислена като утроба, затова там са извършвани обредите за зачеване, за плодородие.


Всяко семейство е имало свое място, на което да извършва обредите и винаги там се връщало за следващите. Ритуалите са били посветени на Богинята-Майка, и са били извършвани за плодородие и опазване на новата реколта. На място се е колело жертвено животно, там се е готвело, а после древните са чупели хромели, керамични съдове с обредната храна, култови предмети и др., и ги поставяли в ямите като жертвоприношение. Дори части от къщи, които са изгорели по някаква причина, са били "погребвани" в ямите.


Около 150 такива ями са проучили засега археолозите, а в местността се наброяват поне 400 - 500. Намерени са отломки от хромели, керамика, човешки череп и кости, и др.


Къснонеолитното обредно поле е заградено от западната страна от два дълги успоредни рова, които екипът е успял да почисти от запълнилата ги пръст. Траншеите са много дълги и вероятно продължават оттатък границата. Датирани са някъде около 5 200 - 4 900 г. пр. Хр. Любопитно е как са прокопани, след като преди 7 200 години не са съществували метални сечива. Подобни ровове на такова светилище се намират за първи път.


Особенно ценна находка при разкопките е 130 - метровата отсечка от римския път Виа Диагоналис - диагоналния път от Средна Европа до Константинопол от римската и късноримска епоха. Той е с ширина 18 метра, направен е от редени речни камъни. Много добре са запазени почти по цялото протежение на участъка двуметрови пътни ленти, банкетите, до които има оформени траншеи за оттичане. В средата на пътя, където е, мястото е по-високо, най-вероятно камъните са отнесени и разхвърляни при оран на мястото в ново време, предполага проф. Николов и се позовава на установените следи от плугове.


Пътят е минавал край Свиленград и досега учените са го били проследили на 4 км преди Капитан Андреево. Предполага се, че там е имало станция, която е служела за смяна на конете. В Бурденис пък е била станцията за нощуване.
В науката се счита, че римските пътища са с широчина 6-8 м, а тук Виа Диагоналис е широк 18. Тепърва специалистите ще разгадават тайната на римската "магистрала", която беше открита при разкопките, заради автомагистрала "Марица".
Проучванията на обекта, върху който трябва да мине аутобана, започнаха още м. г., но бяха спрени заради липса на финансиране. Тази пролет бяха отпуснати средства и от 1 април разкопките започнаха. В продължение на 3 месеца, на терена работят 24 археолози.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?