70% от почвите в ЕС са в критично състояние

До 70% от почвите в Европейския съюз не са в добро състояние, включително и в България. Всяка година в общността около 1 милиард тона почва се отмиват от ерозия, което води до загуба на селскостопанска продукция в ЕС в размер на 1,25 милиарда евро годишно. Почвите страдат също от намаляване на органичните вещества, замърсяване, загуба на биологично разнообразие, засоляване и запечатване в резултат на неустойчиво земеползване и управление, прекомерна експлоатация и емисии на замърсители. Това е равносметката, направена от европейски учени в Световния ден на почвите - 5 декември.

Изчислено е, че тези 

 1 милиард тона почва, които се отмиват годишно от ерозия, 

съответстват на дълбочина от един метър върху площ, равна на територията на германската столица Берлин. Запасите от въглерод в почвите намаляват: между 45 000 и 55 000 кв. км (кубични километра) торфища са били отводнени в миналото за селскостопански цели и отделят въглерод в атмосферата. 2,8 милиона обекта са потенциално замърсени от рискови промишлени дейности.

Над 400 кубични километра земя се усвоява нетно всяка година от градските зони и инфраструктурата, предимно за сметка на земеделската земя. Интензивното управление на земята и промените в земеползването оказват отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие на почвите, като например земни червеи, колемболи и акари. Предизвиканото от човека засоляване засяга 3,8 милиона хектара в ЕС, като почвената соленост е силно изявена по крайбрежието, особено на Средиземно море. В Южна, Централна и Източна Европа 25% от почвите, което съответства на около 411 000 кубични километра, показват висок или много висок риск от опустиняване.

В Стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. беше обявена нова стратегия за почвите, с която европейските почви да станат отново здрави и да се положат усилия за постигане на неутралност по отношение на деградацията на земите до 2030 г. - една от целите за устойчиво развитие, с които ЕС се ангажира.

В съответствие със стремежа за нулево замърсяване, замърсяването на почвата ​трябва да бъде намалено до 2050 г. 

до равнища, които не са вредни за хората и околната среда, е амбицията на ЕС. 

За да се предотврати замърсяването на почвата, Еврокомисията ще преразгледа Директивата за устойчива употреба на пестициди и ще направи оценка на Директивата за утайките от отпадъчни води, ще ограничи вещества като пластмасови микрочастици и др.

Почвите са най-голямото въглеродно депо на планетата. Те съхраняват повече въглерод, отколкото атмосферата и цялата биомаса, взети заедно. Като се има предвид ключовата роля на почвата във водния цикъл, тя е и незаменим съюзник за адаптиране към изменението на климата. Високият капацитет за задържане на вода в почвите намалява последиците от наводненията и отрицателното въздействие на засушаванията.

За да се постигне неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. и неутралност на земите до 2035 г., от решаващо значение е да се спре изпускането на емисии от дренирани торфища и да се увеличи въглеродът, който се съхранява в други почви. Възстановяването само на торфищата би могло значително да намали емисиите на CO2, което води до множество съпътстващи ползи, включително за природата, биологичното разнообразие и опазването на водите. 

Предстои Европейската комисия да стартира инициатива за улавяне на въглерод в селскостопанските почви, както и да предложи законодателна рамка за устойчива продоволствена система на ЕС.