Фермери искат гаранционен фонд за щети в земеделието

Земеделски производители от цялата страна, членове на Българския фермерски съюз (БФС), настояват да се създаде гаранционен фонд за щети в земеделието, предизвикани от природни бедствия, каквито са последните случаи с измръзнали площи със зърнени култури и трайни насаждения. Стопаните настояват за това пред Министерството на земеделието и храните още от миналата година, когато част от реколтата пострада заради градушките.

"Фермерите трябва да имат шанса при извънредни ситуации да възстановят своя бизнес",

коментира председателят на БФС Георги Стоянов. От БФС предлагат като част от възможните решения за преодоляване на проблемите създаване на специален гаранционен фонд от държавата или по примера на Австрия - солидарна застрахователна система с процентно участие в застрахователната вноска както от земеделските стопани, така и от държавния бюджет.

И сега има подпомагане на земеделците за съфинансиране на застрахователната премия, но трябва да се направи анализ до колко земеделски производители стига тя и какви са причините да не се припознава масово като подпомагане, обясни Стоянов. Той е категоричен, че сега застрахователите компенсират по методология и в процент, които не дават възможност да се направи следваща крачка, тъй като липсва гъвкавост и като цяло фермерите са губещи. 

По думите му, трябва да се създаде работеща система за обезщетение и на тези земеделски стопани, чиито загуби са в количество и качество водещо до невъзможност за реализация на продукцията, макар и да не са претърпели 100% щета и пропаднали площи.

Тепърва ще станат ясни пораженията от измръзване по житните

Георги Стоянов подчерта, че Министерството на земеделието е реагирало бързо и адекватно за обезщетения във връзка с измръзването на културите в сегашната ситуация. Но като цяло трябва държавна политика и стратегия за сектора в условия на природни бедствия и кризи.

"Свидетели сме на промени в климата, които водят след себе си тежки последици за овощните култури и земеделието -, коментира агрономът  Мариян Пеев, председател на Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ) и председател на ЗКПУ „Мъглен“. -

Има измръзване на овощни дръвчета на 100%, като щетите при черешите в нашето стопанство са пагубни -

при младите насаждения над 30% от листата са измръзнали. Слънчогледът е под въпрос. Пшеницата и ечемикът вече показват признаци на повреда. Това не е частична щета - това е събитие от мащаб, което не сме виждали от десетилетия. До седмица ще станат ясни окончателно пораженията."   

Той допълни, че в Южна България пролетниците се засяват, когато температурата на почвата достигне 8 градуса на 5 см дълбочина и когато в продължение на 10 сутрини температурата е над 10 градуса. Влагата тази година я има. "Следим прогнозите и температурите. Но никой не очакваше такъв мраз. Това не е обичайна слана. Това е рязко дълбоко охлаждане - с повреди по всички тъкани", каза Мариян Пеев.