Възраждаме производството на памук в България

Производството на памук в България е на път да изживее ренесанс. Причина за това е нарастващото търсене на културата в Европа, която освен за дрехи е и суровина за производство на барут. Необходимостта от запаси с най-старото известно взривно вещество е продиктувана от една страна от нестихващата война в Украйна, а от друга - от безпрецедентния план на ЕС „Превъоръжи Европа“, в който е предвидено да се налеят 800 млрд. евро.

Въпросът за създаване на държавна фабрика за производство на барут в България бе повдигнат миналата седмица след посещението на Армин Папергер, директор на "Райнметал“ - най-големия оръжеен концерн в Европа. Той изрази готовност германската компания да инвестира в българската оръжейна индустрия и подчерта нуждата от заводи за барут. Темата бе обсъдена с президента Румен Радев и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. От трибуната на Народното събрание Борисов коментира нуждата от държавна фабрика и призова в страната да се гледа повече памук, който да се субсидира от държавата. Той припомни, че навремето сме имали огромни блокове с културата, както и барутни фабрики.

Земеделските производители в България отдавна са дали гръб на памука

На пръсти се броят фермерите в страната, които сеят техническата култура. В годишния доклад на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2023 г. пише, че  прибраното количество влакнодаен памук през 2022 г. е 1086 тона, като се отчита намаление с 25,7% спрямо предходната година. Реколтираните площи възлизат на 1299 ха (12 990 дка), което е с 44,8% по-малко спрямо 2021 г., докато средният добив нараства с 34,6%, до 0,84 тона/ха. В годишния доклад на МЗХ от 2024 г. площите с памук в страната не са посочени. Отбелязано е само, че общото прибрано количество влакнодаен памук през 2023 г. нараства с 5,6% на годишна база, до 1147 тона, основно поради увеличение на средния добив с 5,5%. За сравнение през 70-те години в България е имало около 1 милион декара памук.

Въпреки редуцираните площи с памук към днешна дата, страната ни е една от трите държави в ЕС, след Гърция и Испания, която отглежда и развива научна дейност с памук. 

По данни на Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив през 2024 г. засетите площи с памук в областта са 11,5 ха в община "Родопи", а като заявени намерения за сеитба са били 275,1 ха в община Калояново.  В същата графа спадат и 6 ха с памук в община Крумовград, обл. Кърджали. За тази стопанска година, пак като намерения, са заявени 19 ха в Крумовград и 261,902 ха в община Калояново.

Заради „офанзивата“ с бъдещата фабрика за барут в България се очаква броят на земеделските производители, респ. и площите с памук, да се увеличат.

Специално плащане за културата

В Наръчника на МЗХ за директни плащания от Кампания 2025 г. пише, че за получаване на специално плащане за култура - памук, могат да кандидатстват активни земеделски стопани, които заявят за подпомагане по интервенцията минимум 0,5 ха, засети с памук. 

Специалното плащане се предоставя за площи, засети с памук, когато на тях:

1. Са използвани сортове, вписани в Сортовата листа на България към 1 март 2025 г. или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол

2. Минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка.

3. Памукът е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество.

Условия за кандидатстване:

Кандидатите за подпомагане трябва да приложат при подаване на документи сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от памук. Задължително да предоставят официалните етикети от опаковките на семената, използвани за посев, за проверка на минималната посевна норма от 15 кг/ха. Памукът трябва да бъде прибран до 30 ноември 2025 г.

Нямаме достатъчно семена

Селекцията на памук в България се извършва единствено в Института по полски култури в Чирпан. Неговите основи са положени през 1925 г. като Земеделско опитно поле с Указ на цар Борис III. През годините институтът е претърпял различни трансформации, като в периода 1976-1982 г. е бил в състава на бившето ДСО “Текстилни влакна”- Пловдив като Институт по памука. Към днешна дата е под шапката на Селскостопанска академия. 

За близо век там са създадени близо 40 сорта памук и 8 технологии за производство при поливни и неполивни условия. Като повечето български сортове обаче, поради слабото търсене и липса на семепроизводство, сортовете остават на книга и в лабораториите. От регистъра на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) е видно, че у нас масово се регистрират гръцки сортове памук, които се предпочитат от българските фермери.