Падаме в капана на седемте смъртни гряха, докато празнуваме СНИМКИ

Струпвам храната и пиенето в багажника на скъпата си кола, зареждам портфейла с парички, взимам гаджето за забавление и отпрашвам нанякъде да помързелувам за Великден. Нека другите да ми завиждат и да се пукат от яд, защото аз ги умея тези неща и никой не е по-добре от мен.

Много често в това се изразява философията на нашенеца, когато настъпят великденските празници. Тогава ежедневието на мнозина от нас минава в ядене и пиене на корем, излежаване до късно, креватни игрички за кеф с половинката, шопинг на поразия, някоя кавга със съседите за разнообразие. Без да осъзнават, че така попадат в капана на седемте смъртни гряха. Но на кого ли му пука, след като повечето са толкова набожни, че често бъркат и за Възкресение изпращат поздравителни картички за Рождество.

Всъщност концепцията за седемте смъртни гряха, чийто смисъл осъзнават малцина, е посочването на пороците или неморалното поведение в християнските учения. Тези грехове се считат за първопричини за други прегрешения и се смята, че те водят до духовна и морална поквара.

Често всеки от нас по навик или от невежество по време на Светлите празници престъпва Божите закони, без дори да подозира, че е съгрешил.

Историята на седемте смъртни гряха е дълга и според изследователите води началото си о преди 1700 години. Последният им списък, достигнал до наши дни, е съставен от италианския философ и теолог Тома Аквински пред XIII век.

Гордост

Тома Аквински посочва гордостта като неоспорим повелител на останалите седем прегрешения. Това е прекалена вяра в собствените способности, често водеща до арогантност и пренебрежение към другите. Така че ще е добре, ако спрете да се перчите в офиса и да изтъквате превъзходството си над другите колеги, макар че сте "въздух под налягане". Случва се например след изпълнението на сложна задача, поставена от шефа, да се намери някой, който се опитва да припише заслугата за успеха единствено на себе си, без да се съобразява, че това може да засегне останалите, които са участвали в решаването на проблема. А вкъщи този грях може да се прояви например, когато мъжът веднъж измие чиниите и после го натяква на половинката си, която през това време е сготвила, изпрала, изгладила и почистила къщата.

Алчност

Това прегрешение е формулирано като желание за прекомерно богатство или материални притежания - често за сметка на другите. Не е лошо да се стремите към по-висока заплата, която ще вдигне стандарта ви, но това не трябва да се превръща в самоцел. Особено когато претенциите ви са без особено покритие. Или когато по цял ден не излизате от мола, а в гардероба ви вече няма място за нови дрехи или обувки. Но кой да ти знае, че това е грешно!

Завист

Да завиждаш, това означава да изпитваш ревност или негодувание към притежанията, качествата или постиженията на другите. Завистта е тясно свързана с алчността, но поражда и елемент на състезание с останалите да имаш това, което и те притежават. А завиждайки на чуждия успех, незабелязано може да паднете дори в собствените си очи.

Похот

Похотта се определя като силни или непрестанни сексуални мераци или угаждане. Това е, ако например често се заглеждате по колежките, флиртувате с тях с намерението да ги вкарате под чаршафа или случайно хвърлите око на засуканата половинка на комшията, а тя ви отвърне с палав поглед. Казват, че било човещина, но имайте едно наум - много хубаво не е на хубаво, особено ако сте семейни.

Внимавайте със свалките в офиса, може да са опасни

Лакомия

Това в най-общи линии е прекомерна консумация на храна, напитки или други вещества за кеф. Този грях е наричан още чревоугодничество, но събира в себе си угаждането със скъпи деликатеси, преяждането, препиването, прекаленото пушене или злоупотребата с упойващи препарати. Така че решите ли по празниците да го ударите на живот - живейте, но с мярка.

Леност

Леността може да е пряко свързана с лакомията. Сигурно сте забелязали, че на човек, като се наспи, му се преяжда, а като се нахрани, му се приспива (почти като философския въпрос за яйцето и кокошката). Всъщност това си е най-обикновен мързел, апатия или липса на усилия и мотивация да свършиш някаква работа. 

Гняв

Случвало ли ви се е да изпитате неконтролиран гняв, ярост или да демонстрирате агресивно поведение. До този последен смъртен грях може да се стигне в службата, когато ви ядосат колегите, но и вкъщи, особено през дългите празнични дни, когато децата не слушат, жената не ви дава да гледате мача заради любимия си сериал, или безбожната тъща ви намери някаква работа навръх Разпети петък точно когато сте решили да подвиете крак за следобедна дрямка. Така че, за да не си изпросите място в горещия казан на оня свят, по-добре бъдете по-сдържани и проявявайте толерантност към околните.

Интересно е да се знае, че теорията за седемте смъртни гряха не се разпростира само върху християнството. Тя се споменава под една или друга форма в различните религии, както и в литературата, изкуството и популярната култура. Този списък с прегрешения е всъщност една морална рамка, посочваща поведението и възприемането на живота, което се счита за вредно за етичното и духовното развитие на всеки човек.

Без минижупи и потници в храма

Последното, за което мислят богомолците, като прекрачват прага на църквата, е облеклото. Това смятат и много от свещениците в областта. Неслучайно на входа на храмовете често може да се види табела, предупреждаваща, че вътре се влиза само в прилично облекло. А то не е маловажно. Чрез него ние изразяваме почитта си към своя Създател, казваше отец Стефан Еленкин.  

Късите поли и панталони, разголените деколтета и рамене, потниците и разпилените коси не са добре дошли в божите храмове на областта, казваше отчето. И даваше за пример да си представим как един депутат отива на работа в парламента по къси гащи. "Ще го пуснат ли там така? Или в театъра? В операта? Отговорът е: Не!" - палеше се божият служител. Защо тогава хората подценяват църквата и смятат, че могат да влязат в нея така, както ходят на плаж!", чудеше се отчето. И разказваше как хората от бившия Съветски съюз са съхранили толкова силно своята религиозна принадлежност и спазват канона. Преди години идвали много групи, при това не от интелектуалци, а обикновени работници, колхознички. Слизали от автобуса, намятали връхна дреха, слагали си шал на главата и тогава влизали в храма. "При нас не е така", казваше отецът. 

Като пример даваше и съседна Гърция. "Там, за да не връщат хората, които не са облечени по канон, им дават наметала, а тук мъжете идват понякога по плувки. Срамота е да влезеш при Господ с косматите баджаци и да се молиш", гневеше се попът.

Само преди 70 г. в православните църкви на страната ни жените са били разполагани в задната част на храма или на балкона му. Това не било случайно. Човек е несъвършен и жената не трябва да бъде съблазън за мъжете, особено в храма. "Представяте ли си как мъжът се моли на Господ за спасение и пред него се изправя дългокрака мадама с минижуп? Тогава къде отива молитвата му? Вместо да се смири, той съгрешава, и то в храма на Отца си", продължаваше свещеникът.

Природозащитници със съвети за празника: 
Сменете яйцата с дървени, а вместо агнешко яжте веган алтернативи

Природозащитниците и екоорганизациите имат особен прочит на пищните празнични трапези. Всяка година те неуморно препоръчват да сме по-обрани в пазаруването и консумирането, но аргументите им остават като глас в пустиня. 

Замисляли ли сте се какви яйца ще купите и боядисате за Великден? Рядко хората гледат баркода в етикета. Първата цифра от него показва как са отглеждани кокошките, които са снесли яйцата. Там вариациите са от 0 до 3. Нулата показва, че пернатите са гледани биологично, а 1 - че са били свободно отглеждани. 2 означава  подово гледани, т.е. на закрито, но не в клетки, а 3 показва най-евтиният и критикуван начин - клетъчно отглеждани кокошки.

От природозащитната организация „Четири лапи“ препоръчват да се избягват продуктите с маркировка 2 и 3, тъй като те описват значително по-нехуманно отглеждане, което ограничава естественото поведение на животните. Фондацията излезе с цял набор от съвети как да отпразнуваме Великден с грижа към животните. Големият проблем е, че два от трите задължителни елемента на трапезата - яйцата и агнешкото, са от животински произход.

Като алтернатива при яйцата "Четири лапи" предлага дървените, шоколадовите и творческо изработените от най-различни природни материали. Дървените яйца са пример за еднократна инвестиция в продукт, който може да бъде използван години наред, посочват оттам. За любителите на ръчния труд великденски яйца могат да бъдат изработени и чрез плетене, шиене, плъстене на вълна и други методи.

Организацията насърчава и приготвянето на повече растителни ястия, които да бъдат сервирани на великденската трапеза. Традиционното агнешко печено може да бъде разнообразено с веган алтернатива, като соеви продукти или зърнено-бобови култури, богати на протеин, дават идея от фондацията.

Модерни времена:
Ватиканът канонизира 15-годишен инфлуенсър

15-годишен инфлуенсър ще бъде канонизиран от папа Франциск след броени дни - на 27 април. Тийнейджърът ще бъде първият светец от поколението на милениалите.

Как се стига до този прецедент? Карло Акутис е младеж, израснал в Милано. Той е католик, известен с дълбоката си вяра и страстта си към компютрите. Наричан често „киберапостол на Евхаристията“, Карло използвал уменията си, за да създаде уебсайт, документиращ евхаристични чудеса по света.

Още от малък показвал изключителна набожност - ежедневно ходел на литургия, често се изповядвал и се молел на броеницата. Въпреки че живеел в съвременна среда, той бил пример за съвършено съчетание между духовен живот и модерна технология.

Карло починал от левкемия на 12 октомври 2006 г., едва на 15 години.

На 10 октомври 2020 г. той беше беатифициран (обявен за блажен) от Католическата църква, а тялото му е изложено в Асизи - в църквата „Санта Мария Маджоре“. Гробът му е изработен от стъкло, което позволява на поклонниците да видят Карло, облечен в типичните си дрехи: дънки, маратонки и суитшър. Тази визия го прави особено вдъхновяващ за младите вярващи.

Със светостта на Карло се свързват няколко чудеса.

През 2013 г. в Бразилия шестгодишният Матей страдал от рядка вродена аномалия на панкреаса, известна като „панкреас ануларис“. Това състояние причинявало тежки храносмилателни проблеми и изтощение, като единственото медицинско решение било рискована операция.

На 12 октомври 2013 г., по време на литургия с реликва на Карло Акутис - пижама, носена от него преди смъртта му, момчето се помолило да спре повръщането. От този момент симптомите изчезнали напълно. Последващи медицински изследвания показали, че панкреасът е напълно нормален, без следи от предишната аномалия. Тази „незабавна, пълна и трайна“ промяна била призната от Ватикана като чудо, което довело до беатификацията на Карло през 2020 г.

Второ чудо се случило през 2022 г.  През юли 21-годишната Валерия Валверде, студентка във Флоренция, претърпяла тежка травма на главата след падане от велосипед. Лекарите оценили състоянието ѝ като критично, с минимални шансове за оцеляване.

Майка ѝ - Лилиана, се отправила на поклонение до гроба на Карло Акутис в Асизи и се помолила за неговото застъпничество. Същия ден Валерия започнала да диша самостоятелно, а на следващия ден проходила. Медицинските изследвания не открили следи от мозъчния кръвоизлив. Това събитие било признато като второ чудо, необходимо за канонизацията на Карло.