Проф. д-р Златка Кушелиева: Дядо ми се казваше Христос, Божи гроб беше моята съкровена мечта, която сбъднах

Отидох на Божи гроб благодарение на моята приятелка поетесата Ваня Петкова. Бях толкова възхитена от това посещение, че след като си дойдохме, написах малка книжка – „По стъпките на Исус Христос“, донесох много подаръци на всички, благодарих на Ваня, всеки път, когато се виждахме, сподели Златка Кушелиева.

Дядо ми Христос е открил в лозето ни тракийското съкровище, което се намира в Исторически музей в София. Езерово е известно с тракийския пръстен, със старата църква „Св.Никола“, параклисът „Св.Николай Чудотворец“, Къщата - музей на световно известната поетеса Ваня Петкова и мястото, където е намерен последният динотериум, пояснява Кушелиева

Децата са най-голямото богатство, в тях е бъдещето! Обичта към децата е водещ фактор. Не може да бъде човек учител, без да обича децата, без да усеща тяхната психика. В училището сме като едно семейство, особено в селата. Всичко се знае за всеки. Няма нищо скрито. Учителят трябва да бди за своя авторитет, допълва дългогодишната директорка. 

Златка Кушелиева е родена в село Езерово. Завършва основно образование в родното си село. Средно образование завършва в Национална търговска гимназия в град Пловдив. Завършила е две равностойни филологии в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“. След което завършва право – адвокат-юрист. Работи като учител в родното си село, след което става директор в 1999 година, до закриването на училището през 2020 година. От тогава е директор в Основно училище „д-р Петър Берон“, село Буково.

Г-жо Кушелиева, вие сте от знатен род, родом сте от село Езерово, в Източните Родопи. Село, с изключително интересна история, която точно вие сте я описала в книгата „Езерово – историята на едно древно тракийско селище“. Да поговорим за вашия род и за селото.

- Каква е истинската история на древно тракийското село Езерово? Разкажете ни по-подробно за селото, за траките, за преселниците впоследствие...

- Езерово е застроено върху древно място, обитавано от траките. Траките са били невероятно умни и предвидливи, застрояват селото върху плу-скъпоценния камък яспис, който има особенно излъчване и енергетика. През различните исторически епохи, селото е било наричано с много имена - Еди махле, Дурали кьой, Пальо хорьо, Дипсиз гьол, а през 1906 година е преименувано на Е з е р о в о.

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица. 

Намира се в съседство със селата Бодрово, Воден и Бяла река . Най-близкият град е Първомай , едва на 13 км, а най-близко разположеният областен град е Хасково, въпреки, че село Езерово е към област Пловдив. Недалеч от селото са и Хасковските минерални бани. 

Но да се върнем още малко към историята на селото.

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“). 

Селото е известно също така и местна археологическа находка: златен пръстен с надпис на тракийски език. 

Златният пръстен с надпис, предполагаемо на тракийски език, е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 cm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар български език. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и много други тракийски съкровища. 

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград. Преди хиляди години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото. Сега се радваме на местния язовир и красотата на Източните Родопи, на връх Аида и Драгойна които се извисяват над язовира.

Това беше историята, а сега, по-настоящем на какво бихте обърнали внимание в село Езерово? Кои са забележителностите, които бихте посъветвали туристите и гостите да видят в селото

Красивата природа, язовира, старата църква „Св.Никола“, параклисът „Св.Николай Чудотворец“, Къщата - музей на световно известната поетеса Ваня Петкова и мястото, където са намерени фосили от динотериум. Има и паметник в памет на загиналите опълченци. На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово. 

Сред основните забележителности на село Езерово и в Източните Родопите, като цяло е къщата-музей на Ваня Петкова, където тя прекарва последните 9 години от живота си. Именно в Езерово са написани последните литературни творби на поетесата. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата се грижи дъщерята на поетесата. Къщата има интересна каменна чешма с орнаменти, която е поставена от външната страна на оградата, заедно с паметна плоча съдържаща стихотворението "Сириус".

-Разкажете ни малко повече за вашия род. Доколкото ми е известно точно вашият дядо подарява мястото, на което е издигната църквата Св. Никола в селото. Каква е историята? Нещо повече за самата църква?

-Проучила съм корените на рода си още от 1795 година. Затова всичко тук ми е свидно и много скъпо. Пра-пра дядо ми Славко е живеел в центъра на селото, Когато са получили разрешение от султана да строят църква, той с радост дарил мястото. Така в 1853 година се издига църквата. Всичко съм описала в книгата. Дядо ми Христос е открил в лозето ни тракийското съкровище, което се намира в Исторически музей в София.

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 метра от храма. Наскоро ремонтираха купола й. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г. Голяма част от иконите в храма също са дарения на миряни от селото и гости. 

-През 1928 година, след голямото Чирпанско земетресение село Езерово оцелява. Легендата гласи, че една жена, която е избягала от трусовете, заедно с другите хора на хълма е видяла през нощта, как самият Свети Николай Чудотворец разперва ръце над селото. На сутринта, когато всичко приключва виждат, че село Езерово е спасено и недокоснато от земетресението, чийто епицентър е бил на една ръка разстояние. Заради този случай кръщават църквата и местния параклис с аязмото на Св. Николай Чудотворец който бди над с. Езерово. Какво ще допълните към тази легенда?

- Да, така ми е разказвал дядо ми, майка ми. Цяла седмица са спали на баирчинката над къщата им. И хората разпрявали точно това, че на този баир жена възкликнала през нощта, като видяла образът на Свети Николай Чудотворец с разперени ръце на селото. Селото оцелява, нито една къща не е била разрушена, което е било чудо, предвид колко близо е Чирпан! Никой нямал обяснение на това чудо, освен жената, която го е видяла. И така, в знак на благодарност към светеца и църквата в селото и параклиса с аязмото са именовани на него.

-Същата година 1928г в село Езерово строят училището, което вие оглавявате като директор цели 21 години и то се превръща в емблематично за вас. Разкажете ни повече за историята на училището и какво си спомняте най-много от всичките дълги години като негов директор? Някоя интересна случка от онези златни години?

-Да, така е. Трябваше да празнуваме сто годишнина след три години. С училището съм свързана от дете, то ми беше като родна къща. Минах през всичките етапи в това училище - от ученичка, учителка и директор, знаех във всяко кътче какво се намира. Когато липсваха средства в трудните времена, всичко сами правехме, за да е уютно и приятно.

През 2007 година кметът Ангел Папазов реновира училището, за което бяхме много благодарни. Децата идваха с огромно желания чак от съседните села. Имахме всичко – уют, образование, атмосфера, колектив, празници и делници! И децата и ние, преподавателите бяхме щастливи от целия процес в училище „Христо Ботев“.

-По думите на настоящият кмет на гр. Първомай, училището не е със статут на защитено училище или със статут на паметник на културата. Защо? Такова старинно учебно заведение не е било защитено по никакъв параграф?

-За жалост демографската криза не ни заобиколи. Не е защитено, не отговаряме на критериите за „Защитени училища“, защото само на 6 км има друго училище, в село Бяла река, не сме полупланински или планински район. В Дебър също има училище, в града, на 12 км. Едва го спасявахме осем години, намаляха паралелките, които бяха всички слети, със средства от Общината и се наложи оптимизация. 

Драстичното намаляване на обучаващите се в училището е доведе до негово закриване преди няколко години. В десетгодишен период от 2009 до 2019 г .г., учениците в училището от 82 станаха 25, което е намаление на броя с близо 70%. Поради този факт училище „Христо Ботев“ в с. Езерово беше закрито. 

-Вие как реагирахте на този факт – на закриване на вашият втори дом, където сте била директор 21 години? Нищо ли не можеше да се направи учебните занятия да продължат и училището да остане функциониращо?

-Всичко това беше и още е болка за мен. Живея недалеч от училището. 

-Преди година и половина училище „Христо Ботев“ в с. Езерово беше подпалено! Изгоря частица от вашия живот.....Как се почувствахте в този момент? Какви мерки бяха предприети след подпалването и какво е направено днес? Разчистен ли е теренът? Построено ли е ново училище? Какви са намереният на местната управа изобщо?

-След подпалването на училището бях като попарена. Не бях на себе си....Толкова трудно го преживях, изживях...Не бих могла да опиша с думи, какво усетих, сякаш частица от мен изгоря...Видяхме от къщи дим и веднага изтичахме, след сигнал пожарната бързо дойде, но толкова силно хвърчаха керемиди, срутваха се дебелите греди, не беше възможно такъв голям пожар да се потуши…Бяхме безпомощни.

Мислех да предложа да се помести там библиотеката. В селото няма действащо читалище. Може да се каже, че читалищна дейност на доброволни начала се занимава в селото единствено „Къща-музей Ваня Петкова“ . Там редовно се правят поетични сбирки, събират се поети от цялата страна, четат се стихове, дори се прожектират филми. Този дом на поетесата се превърна буквално в оазис на изкуствата и духовността не само в селото, но и в целия регион!

Исках да се направи една стая за книги, друга читалня, детска читалня, , занималня за децата в селото, стая за интелектуални игри и занятия, библиотека, музей на селото.

Бях събрала доста вещи, датиращи от самото начало на това училище и спокойно можеше да се направи едни прекрасен музей на селото и на самото училище. Дворът да бъде като спортна площадка с много уреди, да има къде децата и младежите да спортуват и да играят. Но….

Днес останаха само руини, грозна картина. Теренът не е разчистен и освен , че е грозна гледката е и много опасно, защото младежи и деца влизат вътре и може да стане някоя беля, тъй като изгорелите греди стоят и едвам се крепят...

-В момента вие сте директор на училището в съседното село Буково. Разкажете ни за работата си там? С какви деца работите? Какво ви дава работата с децата?

-Тази работа донякъде ме спаси от голямата мъка. Децата в Буково са много възпитани. Малко са на брой, младите хора отиват в Европа, след това купуват жилища в Асеновград и Хасково, в градовете. Не се задържат по селата. А толкова е красиво, в подножието на Драгойна, населявана някога от древните траки, наситена с древни артефакти. На 26 км е от Езерово, но не бях ходила там, още от първото посещение бях пленена от това място. Хората са трудолюбиви, скромни, уважителни. Преподавателската дейност е като медицината – цял живот се учиш, учиш другите и винаги има още какво да дадеш на поколенията.

-Чувствате ли се удовлетворена и щастлива от работата си като директор и преподавател в село Буково? Каква е тайната на тази професия? Кое ви зарежда толкова години?

-Винаги съм се стремяла да спазвам етика, хубавото отношение е закон за мен. Наследила съм го от родителите си. Обичта към децата е водещ фактор. Не може да бъде човек учител, без да обича децата, без да усеща тяхната психика. В училището сме като едно семейство, особено в селата. Всичко се знае за всеки. Няма нищо скрито. Учителят трябва да бди за своя авторитет. Знам го от моето село. И не само да уча децата на знание и доброделите, а на всичко, което е в моите компетенции и възможности. Винаги съм вършила работата си с любов и съм помагала с радост. Не съм чакала благодарности, чистата и спокойна съвест са ми били най – голямата отплата. На село децата са научени на труд от малки, уважават възрастните хора, помагат им. 

В очите им се чете обич. Това е голям заряд за един учител

-Г-жо Кушелиева, вие сте доцент, след което ставате професор, доктор на науките. Имате толкова много образования и научни степени! Бихте ли споделили с нашите читатели всичките области в които сте защитила научни трудове?

-Докторантура, доцентура и професура – доста интересни и полезни теми - Екологично право, Международно право и международни отношения, Международни икономически отношения, Производствени практики. Чела съм лекции само за тонус, не се отдадох на академична дейност. Селото и животът в него винаги са ми били приоритет. Където и да отида, носталгията ме връща в родното огнище. Имам възможност да живеем в Пловдив, харесвам този древен град, но в село е моето място.

-След толкова титли, научни степени и различни сфери на квалификация защо останахте в училище на село? Вие бихте могла да заемете висок пост в сферата на образованието или в общинската администрация, например. Защо е тази привързаност към учителската професия?

-Децата са най-голямото богатство, в тях е бъдещето. Виждаш, как пред очите ти израства човек, в първи клас едва държи молива, след това се формира характер. Радвам се много, когато ми се обаждат и идват наши ученици, техните успехи са и мои. Всички продължават образованието си в средни училища, във висши има, помагам им, с каквото мога. Това ми носи удовлетворение. Създадоха хубави семейства, имат дечица. Ходят на работа в чужбина, но забелязвам, че започнаха да идват на село, строят хубави къщи, искат да имат стабилност в живота.

-Преди всичките ви титли обаче, стои една, с която вие най-много се гордеете и мисля, познавайки ви, че тя е най-значимата за вас – хаджийка! В навечерието на най-светлия за християните празник – Възкресение Христово, Великден, разкажете ни как попаднахте от село Езерово в Йерусалим? Как от Източните Родопи се озовахте на Божи Гроб? 

-Вярно е, тази титла ми беше една голяма мечта. След като незабравимата, голяма поетеса Ваня Петкова дойде в село, идваше в училище, споделих с нея това. Веднага тя ме свърза с една софийска фирма за поклонически екскурзии. Тя беше ходила в Йордания, с дъшеря си Оля, разказваше ми за древната източна култура, нравите . Гледахме снимките от многобройните й източни пътешествия, които и сега са в къщата музей. Още повече се запалих да отида непременно в Израел, в Ерусалим, защото съм традиционно вярваща християнка, уважавам традициите и ги спазвам. И това стана благодарение на Ваня Петкова! Тя сбъдна моята съкровена мечта!

-Какво ви даде посещението на Божи Гроб? Върнахте ли се променена от там?

-Бях толкова възхитена от това посещение, че след като си дойдохме, написах малка книжка – „ По стъпките на Исус Христос“, със снимков материал, донесох много подаръци на всички, благодарих на Ваня, всеки път, когато се виждахме

-Г-жо Кушелиева, до колкото ми е известно вие освен научни трудове пишете и стихове. Така ли е? Кой ви насърчава в поезията? Кой е вашият поетичен кумир? Имате ли намерение да издадете стихосбирката, която отлежава в компютъра ви?

-Да, от ученичка пиша стихове, като хоби, така изразявам чувствата си. Веднъж казах на Ваня Петкова за това. Тя настояваше много да ги види. Аз се притеснявах и не ги показвах. Един ден и прочетох няколко и тя ме насърчи и каза, че трябва да ги издам Но днес не съм. Имам издадени научни трудове, детски книжки, Историята на Езерово, но само съм подарявала. В деня, когато ми съобщиха за нейната кончина, бях толкова съкрушена, защото само преди ден ми каза, че отива в София за малко. А това „малко“ се оказа Вечността... Без да мисля, със сълзи в очите, написах едно стихотворение, посветено на нея. То е в стихосбирката ми, а оригиналът подарих на „Къща – музей Ваня Петкова“ и сега виси там, в музей, на една от стените рамкирано от нейните наследници... Имам и други, които съм писала за Елисавета Багряна, Петя Дубарова, за които тя често ми разказваше, за нейното приятелство с тях и това ме вдъхнови да ги напиша...Може би сега, след окуражаването, което имам от вас, ще задействам издаването на стихосбирката ми.

-Като стана въпрос за поезия, вие сте активен участник в литературните форуми и поетичните сбирки в „Къща - музей Ваня Петкова“. Дарихте на Къщата-музей гръцки параклис със сини куполи....Защо направихте това дарение? Какво ви подтикна да дарите точно параклис пред дома на поетесата?

-Обожавам добротворството, а точно Ваня Петкова заслужава този подарък, в знак на моето уважение към нея, на нашето приятелство, беше ми като по-голяма сестра, така казваше тя. А и точно нейна е заслуга в моето хаджийство. Син купол – защото нейният любим цвят беше точно този, като очите ѝ.

-Да поговорим малко за християнските ценности. По ваши наблюдения има ли християнска ценностна система, добродетели, благи дела по селата? Много малко се говори за живота по селата, хората не знаят много как се живее в едно село. Какви са вашите наблюдение? Имали добродетели в селата?

-От дете съм наблюдавала, след това участвала в традициите и обичаите, които много се тачат на село. Хората си помагат, не са безучастни към чуждите неволи. Тук има турскоезично население, но заедно се празнуваме всички празници и много се уважаваме взаимно. Децата в Буково са мюсюлмани, но се радват и изработват материали за Коледа, боядисват яйца за Велиден. Така беше и в Езерово. Отношенията се градят на взаимно уважение, спазване на традициите на дедите ни, радост и любов.

-На какво трябва родителите да учат децата си? Или трябва да разчитат само на възпитанието в училище?

-Не може да се отрече ролята на училището за възпитанието на децата, но основата идва от семейството. Децата копират всичко, подражават на възрастните, затова трябва да сме много внимателни, какво се говори пред тях, какво виждат, как се държат родителите един към друг и с околните. Личният пример е от голямо значение

-На какво учите вие децата? Какво им казвате лично вие, когато идват на училище?

-И в Езерово, и тук, в Буково, винаги съм казвала, че трябва да учат, да усвояват учебния материал, но на първо място, да се научат да бъдат човечни. Да уважават и зачитат мнението на другите. Преди да кажат и направят нещо, да помислят, как би се отразило това, ако са на отсрещната страна

-Според вас, трябва ли да се въведе религия в училищата? Защо?

-Определено – да. От религията могат да се научат на много добродетели, които ще им служат в живота, за да се реализират като добри и достойни граждани. Чела съм Корана, Библията и Евангелието, учила съм История на религиите. Всяка религия проповядва нравствени добродетели, които мисля, че ако хората възприемат, светът ще стане много по-добър.

-Безспорно, животът е най-голямото училище, но както е казал народът първите 7 години са най-важни за да се справим по-нататък. Кое за вас е най-висшето образование за един човек?

-Да, това е доказано. В първите седем години детето усвоява навици, които му служат до старини. Също така е вярно, че процесът на учене продължава непрекъснато За да издържим всички изпити с отличен в житейския университет, трябва да бъдем човеци, с главно „Ч“ . Тогава можем да се гордеем, че сме се сдобили с диплом за най-висшето образование от академията на живота.

- Какво ще пожелаете на вашите ученици, на техните родители и на всички наши читатели за Великден?

- Поздравявам всички ученици, родители, учители, читатели, със Светлия празник и им желая да бъдат здрави, успешни. Да вярват в доброто, то винаги побеждава!

Интервю на ОЛЯ АЛ-АХМЕД