Разпети петък е – най-тъжният ден за християните! Спазваме строги забрани

В този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - дори вода

Днес е Велики петък или Разпети петък - най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син Исус Христос. 

На Велики петък християните съпреживяват страданията на Исус Христос.

В този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - дори вода.

Поругания, мъки и страдания

Велики петък или Разпети петък е най-тъжният и най-тежкият ден за Божия син. В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който са разпънали на кръст невинния Исус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, принесен в жертва за греховете на цялото човечество".

Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос е принесен в жертва за греховете на цялото човечество". 

Какви са забраните

На този ден има много забрани, чието нарушаване се счита за грях. Какво не трябва да правите на Разпети петък:

*да се шегувате и да се забавлявате - забавлението се счита за тежък грях;
*да ядете храна преди изнасянето на Плащаницата;
*да работите;
*да почиствате, да извършвайте домакинска работа;
*да шиете, бродирате, плетете;

На Разпети петък е забранено да се празнуват рождени дни, сватби, юбилеи и др. Трябва да се въздържате от завист, злоба, клевети и скандали.

Минаване под масата в храма

Пак днес се извършва и ритуалът "минаване под масата" в храма. Счита се, че това носи здраве и късмет, а според някои - и опрощаване на греховете. Последното обаче противоречи на църковните канони, според които греховете могат да бъдат опростени само с покаяние.

Съпреживяваме Христовата смърт

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

Поклонението на плащаницата

По време на богослужението от олтара се понася плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащаницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.