Служител от Непал вместо българин - на шефовете у нас им излиза по-евтино

На работодателите у нас им излиза по-евтино да наемат работници от Непал, Индия, Шри Ланка и т.нар. трети страни, отколкото да назначат българи. Това важи с особена сила за сектора на туризма, където всъщност има и най-много чуждестранни работници. Досега неформално се знаеше, че служителите от държави извън ЕС са работливи, педантични и изпълнителни. Единственият проблем е тромавото администриране на процеса по внос на работна ръка. 

237 лева разлика

Средният размер на брутното месечно възнаграждение за местен сезонен персонал през 2024 г. е бил 1684 лева. Докато при чуждестранните сезонни работници средното ниво е достигало едва 1447 лева. Разликата е 237 лева. Това стана ясно на кръгла маса на тема „Кадровият недостиг в туризма: Хора, решения, бъдеще", организирана от Българската хотелска асоциация в София вчера.

Според данни на една от големите хотелски вериги, делът на чуждестранните служители през летния сезон на миналата година е минал 1/3 от всички сезонни работници /35,2%/. За сравнение - през 2019 година те са били 22,3%. 

Работа има, хора - не

И това няма как да е по друг начин, тъй като броят на заетите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ у нас постоянно намалява. По данни на НСИ през последните 5 години (2019-2024 г.) заетите са с близо 20% по-малко – намалението е от 182,6 хил. души до 147,5 хил. души. За същия период броят на местата за настаняване обаче е нараснал с 10,5%, а реализираните нощувки са се увеличили с 1,8%. Тоест, работа има, хора – не. Основният извод е, че по-малко хора обслужват повече обекти, подчерта Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация.

Заплатите на дъното

Официалните заплати в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ у нас винаги са на дъното на таблицата. Тук обаче трябва да имаме едно наум, тъй като секторът често се причислява към сивата икономика и пари се дават под масата. 

Иначе, официално ръстът на брутната заплата по хотели и ресторанти достига близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки средния ръст на възнагражденията в България, който е 83,3% за периода 2019-2024 година. Въпреки шеметния ръст, средната брутна месечна заплата общо за сектора през 2024 година е достигнала едва 1472 лева.

Има и друг проблем. Още по ковид-пандемията, ресторантьори и хотелиери се оплакаха, че заради локдауните губят персонал, който се преориентира към работа в индустрията. 

Едно възможно решение

Мария Минчева, заместник-председател и член на УС на Българската стопанска камара, посочи, че трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с недостига на работна ръка. А дългосрочните решения изискват десетилетия.

Според нея, за да успява България да привлича работна ръка от трети страни, е необходимо да се създаде институционална електронна система, която да отчита и измерва потребностите на всички работодатели у нас. Минчева предложи процесът да бъде дигитализиран, като се определят 7-8 държави, към които има най-голям интерес, и да се подобри работата на консулствата в чужбина.

„Трябва да градим имидж за хората, които искаме да привлечем, да им обясним какво ще спечелят", подчерта Минчева.