"Капана" мутира под натиска на пазарния интерес
В новите инвестиционни намерения и реализации все по-осезаемо навлиза субективен вкус и мащаб
- 20:20, 24.07.2019
- 1425
- 6
Арх. Антоанета Топалова е дъщеря на скулптора Иван Топалов. Израснала е и досега живее в Стария град. През 80-те ръководи екипа, който изготвя новия градоустройствен план на Пловдив. Той не влиза в сила, но за първи път в него е разработен раздел "Система "Културно-историческо наследство" - с подробен преглед на историята на града, историческото развитие на неговата структура и градоустройствено планиране до момента. Името й се свързва и с изготвянето на устройственият план на малкия артистичен квартал - "Капана". Работи по проекта с проектантското си ателие УРБА-А.
Разположен в конкавата на Трихълмието, ограничен на север от река Марица и от „Дългата (узун) чаршия" от запад, кварталът със самото си разположение подсказва значимо участие в структурата и организма на града. Античният и Римският град са върху и на юг от Трихълмието. Османският град се развива на север, към реката и пътя за Истанбул. Като част от този град в ранноосманско време възниква „Капана“ като традиционна търговско-занаятчийска зона - чаршия.
Безспорен факт е, че градът печели от развитието на квартала през последните години. Професионалният дълг обаче налага да се отбележи какво не достига и какво се губи в този процес.
Голяма част от проблемите се коренят в
засиления инвестиционен интерес
към квартала. Част от предишното очарование на „Капана“ отстъпва пред пазарните механизми, водещи до отчетлива загуба на идентичност. В новите инвестиционни намерения и реализации все по-осезаемо навлиза субективен вкус и мащаб. Пазарният интерес, необезпокояван от специфични правила и ограничения, води до мутация на сградната субстанция, което е причина за загуба на автентичния уличен силует, мащаб и характер.
Друг съществен проблем е надвишената етажност в артквартала през последните години. В “Капана“ никнат мансарди, капандури, еркери и балкони, чужди на деликатната структура на наследството. Реализират се детайли и формообразуване, чужди на средата и естетическите критерии. Прави впечатление използването на речни камъчета за цокълни облицовки, гранитогрес и стъкло за фасади, балюстради и т.н. Така постепенно се стига до
функционално претоварване на територията.
Постепенно се въвеждат функции, за които не са обезпечени съответстващи условия -строят се хотели, офиси и жилищни сгради, развива се профанна търговия и др., без осигуряването на паркинги и достъп до съответните обекти.
Показателен в това отношение е примерът с преустройството на сградата на Халите. То започва през 1998 г. на базата на национален конкурс за Археологически музей на Пловдив. 2 години по-късно, по времето на кмета Иван Чомаков, общинската управа прекратява започнатото преустройство, за да продаде 8000 кв. м застроена площ на старозагорска фирма за търговски дейности. Мащабите и спецификата на новите строителни реализации затрудняват специфичната функционална структура на квартала и обществените пространства. Назряват проблеми в благоустрояването и обзавеждане на обществените пространства и необходимост от
преоценка на автомобилното движение,
в т.ч. обслужване, зареждане, сметосъбиране, паркиране.
В тази връзка си струва да припомним, че одобреният проект от 1995 г. предвижда по-значимо ограничаване на автомобили в сравнение с настоящата ситуация. В момента липсват концепция и критерии за цялостно екстериорно функционално обзавеждане в съответстващ специфичен дизайн и пространствена организация, в т.ч. функционална мебел за краткотраен отдих, осветление, функционална и общообразователна информационна система. Наблюдава се недостиг на зеленина в партера на обществените пространства и фасадите на сградите. Не е отчетено и трайно присъствие на визуалните и аудиоизкуствата в обществените пространства.
Действително изкуствоведческата наука все още не е публикувала оценка за качествата и ефекта на различните подходи за реализирано участие на визуалните и изкуства в нашите градове.
Утвърдени критерии няма,
навярно не може и да има. Същественото обаче е, че за да бъде пълноценна дадена градска среда, грижата за нейните естетически качества е задължителна. Това е особено важно за обект като “Капана“, представляващ елемент на най-активния общоградски център.
Именно по тази причина е необходимо изработването на цялостен проект за благоустрояване и обзавеждане на обществените пространства в квартала. Приоритет е и създаването на специфични правила за управление и архитектурен код за развитие на „Капана“. Трябва да се изгради също технология и система на обществено участие и публично-частно партниране в бъдещото развитие и управление на квартала.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни