Трябват ни поне 200 години, за да обновим старите си сгради с тези темпове на саниране

Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. 93% от жилищните сгради в България не са енергийно ефективни, което води до високи сметки, нисък комфорт и увеличаване на енергийната бедност, твърдят експертите от „Хабитат България" - организацията, която работи по промяна в мисленето, свързано с енергийното обновяване на домовете ни. Къде е решението?

„Концепцията, че „най-евтината енергия е спестената енергия“, става все по-разбираема за хората. Според преброяване на НСИ от 2021 г. 66.8% от собствениците са предприели частични мерки - 49% от жилищата изцяло са с енергоспестяваща дограма, а още 17.8% са с частично сменена дограма, т.е., каквото могат да организират със собствени финансови средства и усилия, хората устойчиво го правят“, твърди Цвета Наньова в своята статия „Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина“. Наньова е заместник-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и изпълнителен директор на Българо-австрийската консултантска компания (БАКК).

На този фон обаче общата картина е печална - в България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен. В своя статия по темата Наньова посочва, че последните изследвания, проведени от Българо-австрийската консултантска компания (БАКК) и Енергийна агенция ЕнЕфект с помощта на "Алфа Рисърч", показват, че в голямата си част собствениците осъзнават, че инвестициите в единични мерки в жилището са полезни, но с краен ефект, далеч по-малък от онзи, който би се постигнал при енергийното обновяване на цялата сграда. Безспорен принос за тези нагласи имат резултатите от Националната програма за енергийна ефективност (2015-2020) - 78% от нейните бенефициенти декларират, че след обновлението сметките им за отопление са намалели. Тези ефекти обясняват засилващия се интерес към отворените програми за кандидатстване впоследствие: за 100% БФП по първия етап на Програмата за саниране от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха подадени 3053 заявления при наличен финансов ресурс в размер на 1.13 млрд. лв., оказал се достатъчен за едва 756 (многофамилни) сгради.

Нагласите на хората за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор осезаемо нарастват, но политиката на 100% грантови програми за 10 години успя да покрие нуждите едва на 4% от жилищния фонд.

Според експертни изчисления, ако темповете се запазят, ще са ни необходими 200 години, за да бъдат обновени всички нуждаещи се сгради.

Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост за пореден път не се случи.

Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор? Този въпрос все още няма отговор и остава загадка повече от 15 години след началото му в България.