Ангелите на планината: Спасявали сме и парапланеристи

536 доброволци, разпределени в 33 отряда, готови да се притекат на помощ в снеговете

Малцина знаят дори фамилиите и професиите им. Те са инженери, ITспецове, бизнесмени, лекари, фелдшери, жп служители, магазинери, счетоводители. Обединява ги мисията да спасяват хора, претърпели бедствия в най-непристъпните места на страната. На тях разчитаме, когато се загубим или пострадаме. В суровата зимна планина те са надежда за спасение. Те са корави мъже и смели жени. Не обичат да говорят колко души са спасили, при това напълно доброволно. Хубаво е, че ги има - всеотдайните ангели на планината.

 

Рекорден брой от 108 акции със спасени 2522 души, отчетоха от ПСС за 2018 година. 459 доброволци и 8 кучета са участвали в акциите. Била е оказана помощ при 2670 случая на ски писти.

536 спасители, разпределени в 33 отряда, ни оказват помощ при нужда. Те са разпределени във всички по-големи планински селища. В екипите са включени и 58 лекари, които са доброволни планински спасители. 

Пловдивският спасителен отряд е създаден през 1949 година. Той е трети по големина в България след тези в София и Самоков. Състои се от 25 души, от които 24 доброволци, сред които две жени. 

Отрядът на Карлово е създаден през 1955 г., негов шеф е Христо Стаменов. Отрядът в Сопот съществува официално от 1964 г. съставът му е от 14 души. От 1978 г. негов шеф е Цвятко Цветков. Спасителният отряд на Калофер също е създаден през 1964 г. Състои се от петима души, шеф е Петър Радулов.  

След подаден сигнал за бедствие в планината първата група тръгва на 30-40-ата минута, а втората - най-късно до час.

Спасителите преминават двугодишен период на обучение. На всеки три години пък имат летни и зимни атестационни занятия и чрез полагане на изпит заверяват правоспособността си. Обикновено планински спасители стават момчета планинари, за които да помагаш е мисия. Трябва да са в добра физическа форма. Да са готови във всеки момент да тръгнат в акция в планината, която ще трае с часове, а понякога с дни. 

Проблемът с набирането на начинаещи спасители в последните години е голям. Намаля броят на стажантите в специализираните курсове. Планинското спасяване е допълнителна отговорност, не всеки може да го практикува, като го съвместява с редовната си работа. А и е изключително рискова дейност - виси се на въжета по скали, карат се ски в трудни необработени терени. 

Няма закон за доброволчеството и проблемите с работодателите се разрешават на добра воля. В Пловдив спасителите нямат проблем с това да тръгнат в акция, ала в национален план проблемът трябва да бъде решен.

Освен високорискова планинското спасяване е и скъпоструваща дейност. До 10 000 лева може да струва спасителна акция с хеликоптер, ако пострадалият няма застраховка.  

Спасителите трябва да имат много умения, включително и да оказват долекарска помощ, обяснява шефът на сопотския отряд Цвятко Цветков. Миналото лято с колегите му помогнали на парапланерист, който буквално се забил с краката напред в скалите над Сопот. Ръцете, краката и гръбнакът му били на парчета. Спасителите шинирали натрошените крайници толкова професионално, че лекарите в Пловдив им благодарили.

Често срещите на планинските спасители с пострадали туристи раждат приятелства, разказва шефът на отряда в Карлово Христо Стаматов. Инцидент, който завършва щастливо, свързва спасителите от Карлово с Рахил от Истанбул, която години наред им изпраща баклава за Нова година.

Преди няколко години Рахил си счупила глезена на стълбите на хижа „Васил Левски“. След сигнала карловските спасители я свалят на носилка до града, където я настаняват в болница.

Няколко години наред благодарната Рахил изпраща за Нова година баклава и благодарствени писма на български на карловските планински спасители.

Неотдавна пък французойката си счупила шийката на тазобедрената става между хижите „Балкански рози“ и „Хубавец“. Спасителите я свалили на носилка до Карлово. Благодарната жена писала няколко пъти, пращала и снимки, показващи, че е оздравяла и се движи нормално.

Как се взема звание 

Кандидатите за планински спасители трябва да са навършили 20 години, да са в добро психическо и физическо здраве, да владеят отлично ските. Преминават двегодишно обучение, при което придобиват умения за оказване на медицинска помощ, техника и тактика на планинско спасяване, ориентиране, комуникация, транспортиране, скално и въздушно спасяване, лавинна безопасност. След успешно положен изпит кандидатът получава званието планински спасител.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?