Наследството на Тотев: Издръжката на администрацията изяжда 90% от бюджета на Пловдив

 АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ,  БИВШ ЗАМ.-КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ

За 8 години щатът нарасна с 1000 души, без Общината да е разкривала нови комунални или социални услуги

Администрацията в общината е под пара, защото броени седмици след встъпването в длъжност на новия кмет Здравко Димитров експертите трябва да разпишат бюджета за следващата година. Оказа се, че екипът на бившия градоначалник Иван Тотев никак не се е потрудил, за да състави финансовата рамка за дейността на Общината за 2020 г., но въпреки това обяви в 12 без пет няколко многомилионни поръчки и даже удари първите копки на няколко знакови обекта. С това още от първите дни на управлението си Здравко Димитров се оказа с няколко горещи картофа в ръцете.

Защото всеки нов обект или важен ремонт трябва да се съобрази с финансите, с които разполага общината, и проектите трябва да се реализират с приоритет по низходящ ред, като винаги се започва от най-важните и неотложни. Точно в това е и смисълът на планирането, което е в основата на съставянето на бюджета.   

Принципите на всеки бюджет са еднакви, независимо дали го правим за държавата, фирмата, общината, или в семейството. Разликата е в мащабите. Но правилото е, че разходваш толкова, колкото имаш по сметките. Финансистите в общината от години се опитват да ни убедят, че материята е толкова сложна и специфична, че за обикновен гражданин е невъзможно да разбере лабиринта от парични потоци. Това обаче не е така. Съвсем лесно е да се подготви опростен модел на бюджета, който да е разбираем за всеки човек. Но администрацията, когато не е открита /нещо характерно за Община Пловдив в управлението на Иван Тотев/, няма интерес да пуска гражданите под финансовия си юрган. Ако всичко е видимо, ще станат ясни диспропорциите в бюджета, които пък показват неумението на управляващите да гарантират своите политики. Тук ще покажем как може да изглежда един максимално разбираем прочит на разходите на общината.

Можем да разгледаме разходите на общината по дейности (образование, здравеопазване, култура и т.н.), които са 10 групи. Другият модел е да ги разделим по бюджетни параграфи. Те пък са 20 групи - заплати, издръжка, основен ремонт и т.н.  Просто казано, паричните потоци са от общинските сметки към второстепенните и третостепенните разпоредители с бюджетни средства, които са над 200.

И така, нека си представим едно дърво с корен, стебло и над 200 клона, в което в двете посоки текат парични потоци. Кореновата система на дървото сме ние, гражданите, които плащаме данъци, такси, услуги и др. Стеблото е общинската администрация, а клоните са безбройните бюджетни подразделения, които извършват различни дейности и услуги, за да живее общината. За да опростим схемата, ще анализираме само две разклонения - разходите за труд (заплати и осигуровки) и капиталовите разходи (основен ремонт и нови материални активи).

Те дават добра информация за динамиката на разходите и тенденциите през последните 8 години /виж таблицата/. 

Година                       Труд                           Инвестиции

                                   Млн. лв.                      млн. лв.

2011                           88                               15

2012                           89                               20

2013                           98                               37

2014                           103                             25

2015                           110                             46

2016                           119                             35

2017                           132                             22

2018                           149                             32

2019                           176                             50

Тук трябва да уточним, че данните за 2019 г. са от официална прогноза на общината, но отчетът сигурно ще е по малък.

Какво прави впечатление веднага - разходите за труд през последните 8 години са се удвоили.

Това се дължи както на увеличението на средната заплата, така и на набъбването на персонала, получаващ заплати от общинския бюджет. Увеличението на щатовете през периода е с над 1000 души, въпреки че Общината не е разкривала нови комунални дейности или социални услуги. Тази тенденция ще продължи и през 2020 година заради ръста на минималната работна заплата в страната и заложения в държавния бюджет скок от 10% на възнагражденията в бюджетния сектор и 17% в сектор образование. Така разходът за заплати в бюджета на Пловдив за 2020 г. се очаква да достигне 200 млн. лв.

Относителният дял на разходите за труд в общината вече достига 65% от всички разходи. И понеже приходите не растат със същия темп, това означава, че заплатите са за сметка на разходите за инвестиции, които не достигат и 12% от общите. Ако не се промени този тренд, ще достигнем до абсурда всички приходи да отиват за издръжка на персонала и комуналните дейности /почистване, сметоизвозване и поддържане на зелената система/. В другите големи общини разходите за инвестиции се движат от 20 до 30% от всички разходи.

В Пловдив имаме тежка структурна деформация, заложена от екипа на предишния кмет, която ще трябва да се коригира от новото ръководство на общината. Транспортната, водната, образователната и паркова инфраструктура на общината изостават и това се вижда с просто око - тежък трафик, лош въздух, големи загуби на вода, липса на места в детските заведения. За да се решат тези проблеми, се изискват инвестиции. Но в годините те се движат между 20 и 46 милиона, без да има трайна тенденция за увеличението им. В същото време за 8 години бюджетът на общината е скочил от 200 млн. лв. на 350 млн. лв., но целият ръст явно се изяжда от заплатите и издръжката на администрацията.  

На практика всички добри проекти, които все пак се случиха в града в двата мандата на Иван Тотев, или са финансирани от държавата, или са с пари назаем.

Директните помощи за общината от правителството надхвърлят 100 млн. лева /договорените през 2011-а, но пристигнали през 2012-а 23 млн. за депонирането на софийския боклук, 50 млн. лева за Спортна зала "Колодрума", средствата за ремонта на моста на "В. Априлов" и част от самия булевард и други/. Над 40 млн., усвоени до момента по ОП "Региони в растеж", също са индиректна помощ от София, защото европейските средствата по тази програма се разпределят от МРРБ, а Общината само посочва обектите. Ремонтите на Коматевско шосе, "Руски", "Шести септември" и строителството на първия лот от новия бул. "Северен" пък са финансирани с 30-милионния заем от ЕБВР, който ще се изплаща още два мандата. Така от собствени приходи реално са осигурени не повече от 5% от общите разходи за инвестиции, с което Пловдив изостава драстично от София, Бургас и Варна.

Наследството, което остави екипът на г-н Тотев на новия кмет г-н Димитров, е тежко. Сега ще се наложат хирургически намеси в организма на общината. Подобни мерки не са популярни и винаги имат отрицателен ефект за имиджа на властта. Проблемите пред Пловдив можеха да се решават и по еволюционен път през годините, но времето е пропуснато и сега трудните решения не могат повече да се отлагат. Всичко зависи от експертния потенциал на екипа на новия кмет Здравко Димитров и неговата управленска смелост.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Белоризец Храбър

Белоризец Храбър

27.11.2019 | 23:52

Лапаницата продължава и при новия кмет, сега ще видите :D :D :D А в-к Марица е един от най-селските и угоднически на властта вестници. Поздравявам ви!

Отговори
1 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?