Муравей Радев: БКП не очакваше промените, стартирали след „Дворцовия преврат“

На 10 ноември 1989 г. в България се извърши вътрешнопартиен преврат. Една фракция от Българската комунистическа партия (БКП) замени друга. И го представи като спасение за България. От кого ли? Оттогава, та до ден днешен, мине - не мине, преименувала се в БСП, същата тази партия се домогва да спасява страната.

Всъщност превратът беше немислим без директната външна благословия от Съветския съюз. И не само благословия, но и конкретна режисура.

Можеше ли да не се случи?

Да, можеше. Не на тази дата, но на някоя от следващите. Но щеше неизбежно да се случи. Защото смяната на ръководствата на социалистическите държави от едни комунисти с други имаше за цел да рестартира комунистическата идеология и да представи социализм​а с ново - „по-човешко лице“. Също така и защото социалистическата икономика катастрофално се провали, и то дотам, че да заплаши фундаменталните основи на тази идеология. Затова твърдият държавно-команден социализъм бе подменен с така наречената „перестройка“ ​-икономически миш-маш, с нулеви шансове за успех. Успя обаче да спечели време и спомогна партийната власт да се трансформира в икономическа.

Случи се. Какво стана след това?

Това, което се случи след „Дворцовия преврат“ бе доста неочаквано за апаратчиците на БКП, които си бяха конструирали подходящ, плавен преход на промените под тяхно ръководство и контрол. Само че духът вече бе излязъл от бутилката и обществото не позволи отново да му бъде надянат червеният хомот. Стартираха мащабни политически и икономически промени, които въпреки ожесточената съпротива на комунистическата партия, в крайна сметка смениха политическия еднопартиен модел, наложиха демокрация и плурализъм и смениха държавната планова икономика с конкурентно пазарно стопанство. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?