Хобито на Тони Стойчева - да общува с хората

Въпреки че не е израснала в „Западен“, тя чувства района като своето място. Тони Стойчева познава много от хората в квартала, обича да се спира на улицата или в магазина просто за да поговори с тях. Отглеждайки своите деца тук, до болка познава къде има криви тротоари и дупки, с които почти всяка майка с количка ежедневно се бори.  

Семейството е №1 в живота на районния кмет.

Децата на Тони Стойчева са израснали освен по детските площадки и по протести -

преди няколко години е водила със себе си сина си, за да изрази гражданското си недоволство, а миналата година, на протеста за Панаира, малката ѝ дъщеря беше неотлъчно до нея в детската количка. Именно заради необходимостта от промени в управлението е сменила обичаната работа на адвокат с тази на кмет на район.

Двамата със съпруга ѝ обичат да пътуват както в България, така и в Европа, САЩ и други далечни държави. „Където и да отида, винаги искам да се върна в България. Вземаме и децата с нас“, споделя Тони Стойчева. „Любимият ми град е Виена, а

най-много ме впечатли Боливия.

В техническо отношение са по-изостанали от нас, но и в местности с 5000 метра над морското равнище имат очертани футболни игрища, което показва желанието на децата за спорт и любовта им към футбола”, допълва Стойчева. Последното ѝ пътуване е било до съседна Румъния, където се впечатлила от чистите и подредени междублокови пространства и големия брой детски площадки.

Нейната страст са изкуството, дизайнът и архитектурата

„Болно ми е, когато събарят старинни сгради в Пловдив, те трябваше да бъдат запазени в автентичния им вид. Стогодишна дървена врата е по-ценна от модерната, произведена в някоя фабрика, и това наследство трябва да ценим”, счита районният кмет. „Кога хората с пари в България ще разберат стойността на културното ни богатство? Искам да видя съвременни благодетели на Пловдив като тези, които сме имали в миналото”, приканва тя.

Любимката на семейството е Фифи, мопс на 4 г., подарък за рождения ден на Иван. Разходката с кучето е тази важна част от деня, в която тя подрежда задачите си.

От съвременните художници харесва Станимир Видев, Здравко Йончев, Кольо Карамфилов, подкрепя и творци като Юли Шумарев, Тошко Илиев и Геракси Гераксиев. Не пропуска да си купи каталог на любим живописец, ако има възможност. Съжалява, че почти не ѝ остава време за книги и разказва, че когато е дошъл нейният ред да чете на първокласниците книга, е избрала „Що е щастие” на един от любимите ѝ български автори Елин Пелин.

Обожава киното и театъра, но напоследък гледа продукции, които са интересни за децата ѝ като „Капитан Немо” и „Лешникотрошачката”. „Навремето с приятелки винаги ходехме на кино в четвъртък, сега пак предпочитам да гледам филми на голям екран, но това се случва рядко", признава Тони Стойчева. И допълва, че жената има ангажименти, които не се припокриват с лустросаните представи за нежната част на човечеството. „Много усилия се изискват в дома ти да е чисто, подредено, да е сготвено и да не показваш, че си изморена от работа.

За мен е важно да не губя връзката с децата

и те да се чувстват обичани и свободни", обяснява кметицата. Тя приема като нещо нормално отрупаната маса в трапезарията с елементи от конструктора - любимата игра на сина ѝ, или разхвърляните от дъщеря ѝ дамски обувки в коридора. Важното е да вижда щастливи децата си и ги учи да бъдат себе си.

Тони Стойчева е горещ радетел за зелена и чиста среда. С усмивка на лицето споделя, че често е влизала в пререкания с майки, които пушат на детските площадки. „Това е въпрос на възпитание и не трябва да се допуска”, отсича тя.

Живее в апартамент в малка кооперация, където е направила няколко зелени къта. Дойде ли пролетта, засажда сезонни цветя, а в саксиите растат целогодишно подправки като розмарин, магданоз, джоджен.

В кухнята е цар на сладкишите -

за рождените дни на съпруга ѝ и децата сама прави торти, които те обожават. Кулинарията ѝ дава възможност да отпусне своето въображение и да се разтовари от ежедневието.

Когато времето позволява, Тони Стойчева изважда колелото, качва в специално пригоденото кошче двeгодишната си дъщеричка Зоя и заедно с големия си син Иван, който вече е в първи клас и свободно кара велосипед, си правят разходки. Предпочитаният маршрут е до Гребния канал.  

Тя мечтае един ден да види Пловдив с по-чист въздух, с повече велосипеди,

екологичен обществен транспорт, по-малко коли, но за да се случи това, трябва политическа воля и промяна на навиците на хората.

Припомня, че когато е работила като адвокат, се е опитала да ходи с велосипед на работа, но се е отказала. „В Пловдив климатът позволява да пътуваш с колело вместо с автомобил, но трябва да има повече велоалеи, които да са свързани помежду си, както и да се поощрят хората да ходят пеш, ако има удобни тротоари”, разсъждава новият кмет на района.

Споделя, че обича да кара кола и досега в 20-годишната си практика няма нарушения за превишена скорост. На пешеходните пътеки задължително дава предимство на минувачите. Затова и синът ѝ е непримирим, като види, че шофьор не спира на пешеходна пътека, и казва, че трябва да го върнат в първи клас.