Инструктор с 40 г. стаж: Мъжкото момиче си остава жена​ зад волана

Ако има някой, който най-добре познава женската природа, то това е автомобилният инструктор Тодор Николов. Вече 40 години той подготвя бъдещи шофьори, а волана на учебния му автомобил са въртели 4000 курсисти, като 80% от тях са дами.

Тези жени са мъжки момичета и днес. Те са самоуверени, ценят своята независимост и доста ловко се справят в живота. Но зад волана жената си остава жена. Тя е крехко създание по природа и с нея трябва да се работи нежно, без крясъци и нерви, иначе тя няма да покаже максималните си възможности, разказва Николов. Практиката му е изпълнена с всякакви комедийни случки, но тези с шофьорки на пътя са достойни за филмиране.

Той е на 25 г., млад инструктор, когато

50-годишна курсистка решава да изкара книжка 

и се записва при Николов.  „Беше симпатична дама. Всички ѝ се подиграваха заради възрастта, а тя все се хвалеше каква красива дъщеря има, спомня си инструкторът. Когато дойде първия път на кормуване, ѝ обясних какво е скоростен лост, как се работи с педалите. След това ѝ казах: Хайде да започваме! А тя ококорена ме пита: Ама какво ще правим?  Еми, ще караме кола, викам ѝ аз. А тя още по-изненадана: Ама аз ли ще карам? Нали затова сте дошла, казвам ѝ аз. А тя ми се моли уплашена: „Ама, другарю, моля ви, айде да е другия път, не сега. Трябваше да я успокоявам и ѝ отговарям: Вижте, другарко, Господ е дал три велики удоволствия на този свят. Първите две не знам дали ви интересуват, но най-великото е човек да гледа английски мачове, второто - да пие биричка и хапва пържени картофи, а третото е да кара кола. С големи кандърми запали и пусна двигателя.  Два пъти колата ѝ изгасна, на третия ѝ помогнах с резервните педали. По едно време тя се озърта встрани и възкликва:

„Ама, другарю, колата върви.

Ама нали това искате - да върви, казвам ѝ аз. Та кака Катя изкара от първия път изпита, чак мъжът ѝ не повярва. Няма да забравя как ме поканиха на гости у тях и съпругът ѝ ме пита: "Абе, другарю Николов, как успяхте от това дърво да направите шофьор?“.

След няколко години срещнах кака Катя. Аз пресичах ул. „Иван Вазов“ и някой ми свири и маха. Гледам - Катя. Плахата курсистка се бе превърнала в опитен шофьор. С едната ръка държи волана, с другата - излязла до половината от прозореца, ми маха.

Николов не смята, че нежният пол е по-непредсказуем на пътя от мъжете. Но е убеден, че една жена може да ти изправи косата така, както никой друг не може. И се сеща за случая с курсистката Деси. 20-годишното момиче е студентка по право и кара поредния си час по кормуване при Николов. На мен ми беше 12-и час за деня, месец август, ужасна жега и бях изморен.

Снимката е илюстративна - Getty images

„Видях, че светофарът е зелен, и успокоен оставям Деси да премине кръстовището. Внезапно обаче тя забива спирачки и спира на зелено. Колата зад нас спря на косъм. С моя помощ минахме кръстовището и накарах Деси да отбие от пътя. Обърнах се към нея леко изнервен и я питам какво прави. А сълзите ѝ текат и ми казва: „Ама нали имам стоп. Е, като имаш светофар, стопът не се изпълнява, отговарям ѝ аз! А тя продължава: - Ами тогава защо е сложен?

Забелязал съм, че когато обясняваш нещо на една жена, което не разбира, тя започва да се притеснява още повече, колкото да ѝ повтаряш. Такъв бе случаят с ученичката на мой колега. Упражняваха паркиране на полигон, а ние с колегата стоим отстрани и гледаме. Женицата паркира и прави гараж, като се опитва да влезе между колчетата под 90 градуса.

Не се сеща обаче да изправи волана и колегата ѝ вика: сучи, сучи.

Той беше от Перущица и на техния диалект това означава - върти, върти. Е да, ама дамата не беше от Перущица. Колкото и да повтаряше "сучи, сучи", тя не вдяваше какво да прави. Накрая той се приближи ядосан до колата и ѝ казва: Какво ме гледаш, казах ти да сучиш! А тя пак не разбира и - стресирана, женичката сви устни като да суче.  

А иначе интелектът на двамата беше на двата полюса.  

Усещането за жена е най-вълнуващото. Когато бях млад инструктор, ми дадоха един москвич. Нов, но миришеше на автомобилнно масло, бензин. И на жените, като идваха на кормуване, на майтап им викам: Абе, като идвате, напарфюмирайте се да се разбере, че жена има в колата. Повечето го правеха, но имаше и такива, на които това им беше последна грижа. Носеха ми всеки път по едно флаконче парфюм или шампоан и ми викаха: Николов, на, пръскай се. След шест месеца ме прехвърлиха на друга кола и колегата отваря жабката на москвича, а оттам се изсипват купища флакони дезодоранти и шампоани, смее се Николов.

Днес е горд, че курсистите му нямат предизвикани катастрофи, което говори за качеството на обучението. Спомня си как в миналото един курс продължавал четири месеца, като започвал с полигон и задълбочена теория и приключвал с изпит. Достатъчно дълго време да сплоти курсистите и да ги превърне в едно семейство, а инструкторът - в техен верен наставник. Държейки всички от групата му да се представят добре пред изпитващите и да получат шофьорски книжки от първия път, той инструктирал последния час всички да се приберат вкъщи и  да си легнат навреме. Двама от курсистите ми се пошегуваха и ме питаха може ли с чуждо. Отрязах ги, в кръга на шегата.

Една от курсистките му обаче схванала прекалено буквално нещата и отхвърлила вечерта предложените от съпруга ѝ ласки. Това ядосало благоверния и на сутринта той отишъл при инструктора. Дръпна ме настрани и ми пита заканително:

Ти нашите жени за шофьори ли ги учиш, или коя с кого да си ляга?

Бях изненадан, измислих си някакви  лъжи за червени кръвни телца, дето се смесват с бели и не можеш да мислиш. Аз говоря глупости, а той кима. Накрая ми казва: Е, к'во,  моята патка ще изкара ли днеска изпита? Отговарям му: Ще изкара, разбира се. Беше слабичка и не беше сигурно, че ще вземе книжка. Притесних се и си казвам: Малее, ами ако не успее?! Изкара го! Отидох при него и го потупвам по рамото с новината, че жена му взе книжка. А той ми вика: Бре, браво бе, даскале!