Тайфуни с нежни имена: Фурията Виолета кара влака, кръстен на нея

„Аз съм Виолета и съм машинист на влак“ - това е кратката визитка на една дама, която, ако иска да шокира някого, успява само с това изречение. Въпреки особената си професия обаче, Виолета Каварджиева съвсем не се чувства специална. Напротив! През смях отбелязва, че „няма нито един ден трудов стаж“, защото това, което работи, ѝ е хоби. Вече девет години работи в ПИМК Рейл на Интермодалния терминал край Пловдив. Преди това е карала самосвал в ПИМК, а закалката за професията направила в БДЖ, разбира се.

Още докато следвала във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, била единственото момиче. Преподавателите опитали неведнъж да ѝ намерят „по-женско занимание“ като билетен касиер например, но тя била непреклонна. Още по-назад във времето, докато учела в Механотехникума, положението не било по-различно - момичетата били малцинство. Аз съм много дисциплиниран човек, вероятно това ми помогна да се чувствам прекрасно и на двете места, мимоходом отбелязва тя.

Сега, в частната ЖП компания, Виолета Каварджиева съвместява две длъжности - оформя графици и разпределя задачите на останалите в екипа и е локомотивен машинист. И в двете е фурия. В малкия ѝ офис на Интермодалния терминал вратата стои непрекъснато отворена и току някой надникне, за да я пита нещо. Отговорът се изстрелва на мига, без да е нужно ровене във файловете на компютъра или в тефтера. „Всичко ми е в главата и най-добре се организирам сред хаос“, самоопределя се тя.

Когато е на релсите, до влаковете, винаги е в работно облекло. Така може да прекара целия работен ден. А когато е „цивилна“, с дънки и блуза, колегите неизменно я питат: „Какво става днес? Гости ли очакваме?“. Можете да я видите в кабината на локомотива или омазана в масло да преглежда машината. Женската суета се изразява само в едно-единствено нещо - добре поддържан маникюр. „Винаги обаче гледам цветът на лака да е по-тъмен, по обясними причини“, казва Виолета.

А откъде тази любов към влаковете? Наистина не знам, искрена е дамата. Много ясно си спомня един ден в младежките си години, когато стояла на Бетонния мост и гледала преминаващите отдолу машини. Споделила със семейството си, че иска да работи в ЖП-то и докато майка ѝ се стъписала, то баща ѝ я подкрепил на сто процента, защото и според него нямало „женска и мъжка работа“. Изучила се, назначили я в БДЖ и след няколко години подкарала пътнически влак. „Имало е много комични ситуации през годините. Един пътник, като видя, че има жена в локомотивната кабина, отказа да се качи във влака. Показвах си дипломите, обясних, че имам необходимия стаж и опит, но той - не и не. Предложихме му опция - да му върнем парите за билета, и доколкото си спомням, човекът това избра“, разказва Виолета Каварджиева. Но най-паметната и емоционална случка в кариерата ѝ била на гара Куртово Конаре. „Един достолепен, възрастен човек ме чакаше на перона с букет гербери. Обясни, че бил пенсиониран машинист от държавните железници и щом научил, че в България има жена машинист, дошъл да ме поздрави лично“, разказва тя.

И ако някой си мисли, че тази професия е лека, спокойна и романтична, жестоко се лъже. Съвсем не е да гледаш през прозореца „цветята, полята и цъфналия мак“, категорична е Виолета. Много отговорна професия е, независимо дали отговаряш за хора в пътническите превози или за товари - в товарните. Учи се здраво, минават се много курсове и обучения.

Дамата, освен с мъжка професия, може да похвали и с мъжки характер. Здраво стъпила на земята е. „Не вярвам в съдбата, кармата, зодиите, та дори и в ретроградния Меркурий“, смее се Виолета. В кариерата си обаче е получила потвърждение точно за обратното. Когато напуснала системата на държавните железници и се озовала в транспортната компания като шофьор на самосвал, въобще не подозирала, че ПИМК имат лиценз и за жп оператор. Така, след известно време, отново се озовала на релсите. „Радвам се, че бях свидетел как се ражда една компания буквално от нулата“, споделя тя.

ЛОКОМОТИВИ С НЕЖНИ ИМЕНА

На Интермодалния терминал освен атракцията Виолета Каварджиева има и друга – локомотивът Виолета. Той е дизелов, 55-а серия, румънско производство, и действително е кръстен на машинистката. По стара традиция локомотивите на ПИМК Рейл, а всъщност и на държавните железници, са кръстени с женски имена. Така частният превозвач вече има Ахинора, Келара, Пресиана, Теодора, Калина, Роксана.