Венцислава Любенова създаде първото българско училище в Ирландия

Човек учи, докато е жив - така кметът на район „Северен” Венцислава Любенова обяснява неизчерпаемия си интерес към всичко, което може да опознае, да види, да пипне с ръцете си. Вероятно затова животът ѝ е наситен с много промени. След 18 години в Ирландия, където е учила и работила, често на две работи едновременно, семейството ѝ се завърна в България, теглено от носталгия по родното, а тя с пламенен ентусиазъм се впусна в политиката - първо, като депутат от ПП-ДБ, след това и като районен кмет.

Със студенти и граждани в „Капана“ обсъждат как да се подобри кварталът

В Ирландия Любенова участвала в създаването на първото българско училище, в което в момента се обучават над 250 деца, и на културен център за социални дейности и развитие. Едновременно  със съмишлениците си се борила за премахването на визите за българите в Ирландия и организирала благотворителни базари, фестивали и винени борси.

И в Пловдив не пропуска повод да се включи със семейството си в благотворителни базари. „Заедно правим сладки, опаковаме ги и ги предлагаме на всеки, който желае да помогне на хора в неравностойно положение”, разказва Венцислава Любенова. И синът ѝ, вече 20-годишен, и дъщеря ѝ, първокласничка, с готовност споделят едно от хобитата на майката, защото са свикнали да бъдат съпричастни. А тя с възторг си припомня, че за един коледен базар в училище дъщеричката ѝ нарисувала три картини и извадила спестените пари от касичката, за да ги даде като дарение.

За себе си Венцислава Любенова казва, че е работохолик. Като се захване с нещо, държи да го свърши и да изпипа всеки детайл, което е характерно за родените под зодия Дева. Старае се да създаде баланс между работата, семейството, контактите с приятели. И двете деца на районния кмет са родени в Ирландия, но бързо се адаптират към живота в България. Венцислава Любенова признава, че готвенето не ѝ се удава кой знае колко, а и не го тачи много, но съпругът и децата ѝ ѝ помагат. Има подкрепата на изключително добрата си свекърва, която, преди да се пенсионира, е била готвачка. Добавя, че когато я споходи вдъхновение, се развихря в кухнята със сладкиши и торти, може малко да шие и да плете на две куки.

Като участник в дискусия за политики, необходими за защита от насилие

Обожава киното, операта, книгите и пътешествията, а любимите ѝ дестинации са Италия, Франция, Истанбул, Гърция. „Набелязваме маршрута и тръгваме. Специално за пътуването, ако сме със самолет, вземам книга.  Интересува ме всичко - културата, храната, обичаите, традициите. Не пазя диета, хапвам с удоволствие, за предпочитане морски деликатеси и салати, а за вечеря - чаша хубаво вино или малко уиски”, разкрива  Любенова. И допълва, че в Лувъра може да прекара часове.

Открита и емоционална, Венцислава Любенова споделя, че разговорите с хората никога не я изтощават. От общуването с тях винаги можеш да научиш нещо ново, обяснява новият кмет на район „Северен”.

Помага на дъщеря си по английски

В Музея на илюзиите в София

Венцислава Любенова разказва за децата си с обожание. Тъй като разликата в годините им е голяма, синът ѝ винаги е помагал в грижите за сестра си. „И двамата пораснаха много самостоятелни, отговорни и любознателни. Дъщеря ми обожава училището, записахме я на танци, с лекота учи езици, а и аз се занимавам с нея по английски”, споделя кметицата.

Синът ѝ работи и тази година има намерение да кандидатства в университет. „Ирландците имат големи семейства и много държат, дори и да са в други градове или държави, на празниците да се връщат вкъщи. Така сме свикнали и ние със съпруга ми. В Ирландия се е случвало да работя на две места, но знаех, че дори и да съм уморена, трябва да намеря време за децата”, описва живота в странство Венцислава.

Отвори ли книга - няма спиране

Отворя ли книга на първа страница, трябва да я дочета докрай, разказва Любенова. Последната творба, която се е захванала да чете, е „Времеубежище” на Георги Господинов.

Единствения жанр, който не харесва, е фантастиката. Иначе с удоволствие чете криминални романи, любовни, развлекателни, класика, на съвременните автори - колкото е по-близко до живота, толкова повече ми допада, разкрива Венцислава. И си спомня, как майка ѝ я заварвала като момиче с книга в ръка, когато рано сутрин ставала да ходи на работа.