In Memoriam: Напусна ни големият руски поет Валентин Сорокин

На 15 април 2025 г. на 89-годишна възраст премина отвъд, в Царството небесно, големият поет и учител на поколения руски поети Валентин Василевич Сорокин – поет, публицист и преводач.

Почетен член на Славянска академия. Един от най-ценените днес – учител на няколко поколения съвременни руски поети. Роден е в Урал, Башкирска АССР, на 25 юли 1936 г., в многодетното семейство на лесничей. Десет години е работил като електрокранист в металургичния завод в Челябинск. От ученик публикува в районния вестник. Член на Съюза на писателите на Съветския съюз от 1962 г., а днес – на Съюза на писателите на Русия. Завършва Висшите литературни курсове. Работи в списанията „Млада гвардия”, „Волга”, главен редактор е на Издателство „Съвременник”. Автор е на над 60 книги с поезия, на поеми за Степан Разин, Емилян Пугачев, Дмитрий Донский, Георгий Жуков и др. Превеждан е на много европейски езици, а също и на арабски, японски и хинди. Лауреат на премията на Ленинския Комсомол, на Държавната премия на Руската Федерация „М.Горки”, на международните награди „Михаил Шолохов” и „Сергей Есенин”. Дългогодишен ръководител на Висшите литературни курсове при ЛИ „Максим Горки”..

Казват, че да си отидеш в Страстната седмица е привилегия на праведните и на обичаните хора. Казват също, че красотата на човешкия път се измерва не в километри и години, а с броя на душите, с които заедно си крачил по този път и които са те обичали. В този смисъл Валентин Василевич Сорокин е хилядолетник – толкова много човеци го обичат! Едновременно с това, съдейки по вълнуващата му поезия, той е толкова млад, че може сам на себе си да завижда! Сякаш вчера беше, когато го поздравявахме за неговата 80-годишнина. И тогава колеги и приятели от 20 държави в света ми поръчваха да предам поздравите от името на всички…

Днес, уви, задочно, от разстояние, ще сведем глави пак заедно пред Вас, скъпи ни Поете и Учителю! Нека е лек небесният Ви път! Нека брезите, върбите и ракитите от милите Ви родни места звънят с клони и листа, когато ви изпращат! И нека през Отечеството Ви тича високо Вашата словесна пътека! Ще Ви помним с обич и почитание, скъпи Валентин Василевич! Поклон!

Елка Няголова,

Председател на Славянска академия

***

Върба ли? Не, а дим зелен

кълби се в ниските тревици.

Сред блатните ракити в плен

звъни като сребро пшеница.

В корията тук-там печурки.

Ехти синджирът на герана.

Духът на избите се чува.

А слънцето се вдига рано

Далеч от шум. Мирише сладко.

Огнище. Кош с картофи близо.

Сред полог под върхари златни

старик картофче си соли.

Брадата дълга. Тъй е призрачен!

А по лицето сенки лазят –

магьосник от оная приказка,

която мама ми разказваше…

Кръжи отгоре сянка птича.

И не над коловози меки,

а през Отечеството тича

високо – моята пътека…

БЕЛИЯТ ХРАМ

Белият храм в резедата полска,

от години вече е стихнал...

Колко радости и колко болки

зад стените му днес са скрити?

Сто венчавки, в душата скътани,

клетви тежки, но и предателства...

Руски тройки надбягват пътя,

черни, носят се все нататък..

Песни прелестни, а и дълбоки,

дълги стонове, гневни викове,

затова ли под медни покриви

корен пуска дори езикът ни?!

Храм в полето, ала нетленен,

като камъка – прост и стар е,

извисява се над вселената

с най-целебната красота.

Никой подвиг не е напразен:

виж, по Волга той пак е пръв –

прекосява я Стенка Разин,

от веслата му капе кръв...

***

Родиш ли се в Русия, се прости

със радостта и дядовия кръст.

Роден в Русия, се оказваш ти

направо атаман, но с Божи пръст.

Отново идват ангели и дяволи,

бунтаря мигом оседлават дръзко.

Смъртта в Русия срочно се явява,

дори преди разстрела тя избързва.

Метежът кратък е, додето лято свети,

тъгата цяла зима се проточва.

В Русия благодарни на поета са –

изписват го на гробищната плоча.

Тъй втренчено ме гледаш, спъвам се!

Защо, луна, си толкова печална?

От Пушкин та до Блок със кръв е пълна

реката ни житейска изначално.

В Русия няма кой да отговаря

за себе си, но и за вековете.

Неруските тук щедро поздравява

държавната ръка и ги приветства.

И колко се стопиха в пътя тесен,

и колко сълзи верстите откраднаха!

Накратко: за да бъдеш русин днеска,

приемаш участ на Христос и атаман.

***

Да разлюбя, не мога, убий ме,

не безчувствен родих се във тебе.

Да, със сънното

синьо

на степите,

и звездите, брезите и билките...

С вертолет или с влак, и с такси

ще връхлитат внезапни крушения.

Неслучайно вовеки в Русия

и над Господа има движение.

Свири вятър в ръжта, песен суче се,

чапла вика, в блатата тъжи,

но кажи ми,

кажи ми,

кажи

где Доброто все пак изучихме?!

Ни една страна, вярвай, не помня,

не разбирам и други държави,

но и в гроба да съм, пак държа

на степта и тайгата огромна.

Като ручей в тревите ще влизам,

ще протягам към лайката пръсти

и във лудост почти ще разкъсам

свойта пълна със щастие риза.

Превод: Е.Н.