Иван Кабамитов: Благият баритон със злодейските роли

С 60 рол​и, четиридесет от които главни, с репертоар от над 300 произвeдения от различни композитори и стилове, оперният певец Иван Кабамитов след няколко месеца ще отбележи 30 години от стъпването си на професионална сцена. Баритонът с благ нрав, но с превъплъщения предимно в злодеи и тъмни персонажи, е роден в Асеновград на 16 октомври 1973 г. Ученическите му години преминават в Пловдив.

„Роден съм в месеца на музиката. Най-популярните оперни имена също ​- Лучано Павароти е на 12 октомври, Джузепе Верди - на 10-и“, отбелязва Кабамитов. Самият той е роден на една и съща дата със световния оперен ас Дмитрий Хворостовски. „Освен че сме астрални близнаци, и двамата сме баритони. Не е случайно“, коментира певецът.

„Винаги съм харесвал пеенето и откакто се помня, съм искал да стана оперен певец. Не друг, а оперен певец. От 3-годишен майка ми, която е учителка, в момента е пенсионерка, ме е водила в операта в Стара Загора да слушам и гледам постановки“, разказва баритонът. 

Баща му бил военен и по онова време живеели там. Преместили се в Пловдив и той започнал 1. клас в училище „Димчо Дебелянов“ в квартал „Изгрев“. „Тогава идваха вокални педагози и прослушваха децата след часовете за Хора на пловдивските момчета. Харесаха мен и още един съученик как пеем“, спомня си Иван. 

Казали да отиде в тогавашния Синдикален дом, сега Градски дом на културата „Борис Христов“. „Майка ми не го прие много сериозно. Помня, че се разплаках,

доста поревах, и тя разбра, че е сериозно“,

смее се "бъдещият" оперен певец. В Хора на момчетата го прослушват наново Теодосия Панкова и Милка Толедова. „Казаха да пея по-звучно. И аз продължих, без да разбирам какво искат от мен. А те се удивиха: „Ама той знае какво е „звучно“! О, записваме го веднага!“, връща се назад Кабамитов. Само след една подготвителна година влиза в концертния състав и пее заедно с бъдещите оперни звезди - тенора Ивайло Михайлов, баритона Крум Гълъбов, тенора с успешна кариера в Швейцария Мирослав Христов. „Хорът на момчетата е една от марките на Пловдив, горд и щастлив съм, че съм минал през тази школа. Това ми е основата. Получих я благодарение на музикалността си, само по слух. Разбира се, учехме ноти, но тогава не ми бяха интересни. Детска му работа“, коментира той. 

Интересен факт от биографията на Иван Кабамитов е, че 

завършва едновременно две средни училища в Пловдив 

- Музикалното (НУМТИ „Добрин Петков“) и Дървото (тогавашния Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура „Христо Ботев“). В Дървото е приет със специалност „Изработване на музикални инструменти“, въпреки че дотогава не бил хващал нито трион, нито пила. „Първата година имахме обща практика. Преподавателят посочи мен да покажа как се реже с бичкия. Аз почнах смело, без да знам дали така трябва. На родителската среща учителят казал на баща ми: „От вашия Иван ще стане голям майстор“, без да уточнява какъв точно“, спомня си с усмивка вещият в класическото пеене изпълнител. 

В техникума се учат солфеж и свирене на цигулка и китара, за да могат учениците да изпробват музикалните инструменти, които сами изработват. „Направил съм една цигулка и една китара. Доколко са били сполучливи и каква е съдбата им, не знам“, откровен е Иван Кабамитов. В Дървото се научил да свири и на флигорна - духов инструмент. Извън училище ходи на уроци по пиано и пеене. След 10. клас кандидатства като извънреден ученик в Музикалното и е приет в специалност „Класическо пеене“. „Паралелно учех и в двете школа. Извънреден ученик в Музикалното означаваше, че трябваше да се обучавам там следващите 3 години, а в техникума ми оставаха 2 учебни години - 11. и 12. клас“, спомня си той. Завършва техникума с отличен успех и го приемат в педагогическа специалност във Висшия музикално-педагогически институт (сега АМТИИ). „Така се оказах едновременно и студент, и ученик по време на третата ми година в Музикалното“, обяснява баритонът.

Избира кариера в България, но участва в турнета по цял свят

През 1993 г., след завършването на НУМТИ “Добрин Петков”, второкурсникът Кабамитов кандидатства в специалната паралелка по оперно пеене при Елена Балджиева. Бройката била само една, избраният се оказал той. Паралелно с това кандидатства оперно пеене в ​Консерваторията в София (НМА „Проф. Панчо Владигеров“). 

В Хора на пловдивските момчета Иван е на първия ред в средата

„И те пък взеха че ме приеха на първо място, та и стипендия ми дадоха“, спомня си Иван Кабамитов. Така от пловдивската музикална ​алма матер се мести в столичната. Там негови преподаватели по класическо пеене са проф. Матилда Пинкас, проф. Мила Дюлгерова, Нико Исаков. С диригента Никола Николов изработва партията за ролята на Жорж Жермон от операта „Травиата“ на Джузепе Верди, с която по-късно - през 2000 г., дебютира в Софийската опера на конкурса „Борис Христов“. Учи заедно с две от големите имена в родното оперно изкуство - Мариана Пенчева и Дарина Такова, и с Юлиян Константинов, по-известен напоследък като телевизионен водещ и риалити звезда. 

След като завършва Консерваторията с отличен успех, Иван Кабамитов печели стипендия, осигурявана от швейцарската компания „Крафт Якобс Сушард“ на талантливи млади оперни певци. Междувременно 

е одобрен и заминава със стипендия за обучение през 1998 и 1999 г. в Рим, 

в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“. Във випуска му там са Весела Нейнски и примата на Софийската опера Габриела Георгиева. По време на престоя си в италианската столица успява да си извоюва участие в спектакъл в театър „Вигано“ - играе в операта „Бохеми“, а за ролята научава два дни преди прослушването, но с дързостта на младостта успява да се справи и да впечатли екипа. 

Оставя своята следа и в знаменателния за Пловдив фестивал “Европейски месец на културата” през 1999 г. Тогава заедно с пианистката проф. Благовеста Константинова от Консерваторията създават дует и са поканени да изнесат самостоятелен концерт в Балабановата къща. Следват изяви в Руския културен център в София, а във фонда на БНР има записи на над 80 изпълнения на баритона Кабамитов и пианистката проф. Константинова. Диск с тези записи Иван Кабамитов занесъл в Рим като подарък на съпругата на Борис Христов г-жа Франка Христоф.

Като почит към вече покойния световноизвестен оперен певец, Кабамитов редовно изнася концерти в къщата-музей на Борис Христов в София и става един от съоснователите и член на Управителния съвет на Музикално сдружение „Борис Христов - Пловдив“.

Продължава да печели множество конкурси, награди и стипендии за обучение в чужбина, но избира да се развива в България. А международните сцени не липсват - от 2002 до 2007 г., заедно с Пловдивската и Старозагорската опера и със западноевропейски компании, има възможността да обиколи цял свят -Италия, Германия, Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Холандия, САЩ и др. 

През 2005 г. Иван Кабамитов е специализант и стипендиант на Музикалната академия „Киджана“ в Сиена в Италия в класа на световноизвестния баритон Ренато Брузон. Две години по-късно Министерството на културата го изпраща като делегат и участник в 25-ия международен фестивал на приятелството в Пхенян (Северна Корея), където е удостоен със сребърна купа и диплом.

След завръщането си

учредява Академия за изкуство „Огънят на Орфей“

заедно с пианистката и поетеса д-р Евгения Тагарева. В екипа е и Жана Иванова, с която по-късно стават семейство. Тримата създават и фондация за култура и изкуство със същото име и в продължение на 4 години провеждат семинари, майсторски класове, концерти в Широка лъка.

Иван като Яго. Камен Чанев е Отело.

И през 2009 г. намира отново себе си в Пловдивската опера. За мястото на щатен солист го кани лично световноизвестният тенор Калуди Калудов, който тогава е директор. Иван Кабамитов е един от организаторите и пламенен участник в поредицата от благотворителни концерти „Да спасим и възродим Пловдивската опера”. 

С Калуди Калудов в операта "Дон Карлос"

През 2012 година съдбата го отвежда отново в Града на липите ​- там, където за първи път се докосва до оперното изкуство като дете и където е първото му назначение на работа. И оттогава е щатен солист на Държавна опера - Стара Загора. През март 2013 г. дебютира в най-големите концертни зали в Испания с операта на Карл Орф „Кармина Бурана“ и с „Меса-Реквием“ на Моцарт.

Продължава и педагогическата си дейност. Този път в Музикалното училище в Стара Загора, където преподава „Вокални ансамбли“ на оперни певци и „Вокална постановка“ на актьори. Има и частна вокална школа. Освен на стремеж към перфектното в музиката, споделя, че иска да ги научи да бъдат хора преди всичко - да бъдат честни спрямо себе си и към другите.

Иван Кабамитов: Ще играя двуметровия цар Калоян, защото гласът ми е като за великан

- В оперния свят сякаш славата е повече за тенорите, баритоните не сте ли ощетени?

- Да, така е. Някои композитори, като Пучини например, обичат високите гласове. Писал е за сопрани и тенори. За баритони е създал само няколко централни роли („Мантията“, „Момичето от златния Запад“). Още от древността винаги е имало култ към високите мъжки гласове. Но пък други майстори са създали много красиви арии и за баритони. Аз самият съм играл в 11 опери на Джузепе Верди. Ролите на баритоните не са на нежни и чаровни персонажи като Севилския бръснар (на Росини). Повечето са негативни - на интриганти като Яго. Така аз съм предимно лошият на сцената. Това противоречи на моя характер, имам благ нрав. 

- Как се справяш с това? 

-От артистична гледна точка се старая да изпълнявам това, което изискват режисьорите. Намирам начин чрез музиката да изкарам такъв тембър, който да провокира ефекта, заложен от композитора и очакван от публиката. Например образ​ът на Скарпия от „Тоска“ (Пучини) има качества, които аз не мога да приема. Пея го, красиво звучи, придавам нужните драматургични нюанси. Но не успявам да съм абсолютно зъл, вероломен, коварен интригант. Има и друг проблем - че съм висок 172 см. В последно време се наложи модата на баритоните с по-висок ръст.

- Тежко ли е да се практикува, или е удоволствие? 

- Когато пеем, изпитваме физическо удовлетворение от резонанса и течащите положителни енергии в тялото. Но оперното пеене изисква една огромна подготовка ​- минимум 10 години. Половината от тях усвояваш техниката. Въпреки че тя може да се опознае за 1-2 години, ако човек попадне на подходящ педагог. Но подготовката, свързана с научаването на едно произведение, изисква отдаденост. Трябва да се знае език​ът, на който се пее -аз владея италиански, английски, немски и руски. Трябва да се познава и драматургията и да се изпее цялото произведение от начало до край, което е голямо натоварване. Следва работа с диригент и оркестър, а в операта има и актьорска игра. Така че освен солистични репетиции има и ансамблови с режисьор със специфичните изисквания.

- Колко време пееш на ден?

- Почти непрекъснато се случва по 7-8 часа, че и повече. Имах случай преди време ​- бях на сериозна репетиция за „Лучия ди Ламермур“ на Доницети. Веднага след това на сцената излизат гостуващи колеги от Бургас за „Травиата“. Но солистът им се разболява - внезапно губи глас. А мен и насън да ме бутнат, ще изпея „Травиата“. Веднага облякох костюма, защото публиката вече бе в залата. Така след изтощителна моя репетиция поех и централна роля. В работата ни това се случва често. Нужно е трупане на всякакъв опит -житейски, музикален, на ерудиция. Един спектакъл става такъв след 10-15 представяния, за да усетиш атмосферата и да доближиш максимално своя характер до натурата на героя, да го обогатиш. Днес в оперните театри една постановка се играе малко, търси се разнообразие от заглавия.

Михаела Филева е Жулиета, Иван баща ѝ синьор Капулети

- Отклонявал ли си се от операта?

- Пял съм в оперета и в мюзикъл. В оперетата на Ники Априлов „Прилепът“. Ники е много добър режисьор и успява да даде на артиста изключително ценни насоки. Играл съм още 2 негови постановки.

Играя и в мюзикъл - „Ромео и Жулиета“. В ролята на Жулиета е попзвездата Михаела Филева, аз играя нейния баща ​- синьор Капулети. Хора от публиката споделиха, че са се разплакали на моята интерпретация, защото представяме отношения между баща и дъщеря. Убедителен съм вероятно защото самият аз имам дъщеря.

- Какво ти предстои? 

- За 100-годишнината на Операта в Стара Загора предстои да участвам в главната роля на постановката „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Партията е трудна и поради факта, че трябва да предам внушението за един исполин ​- цар Калоян, който е бил с ръст над 2 метра. Но гласът ми е достатъчно голям и ще успея! В честванията ще участвам също в „Риголето“ на Верди и в „Андре Шение“ от Джордано.

Автор: Татяна Белева