Куклите на Лена - мило завръщане в миналото СНИМКИ

Спомняте ли си своите баби и дядовци? А безгрижните детски дни на село и вкусните гозби на баба, и топлите чорапи, които ви е плела? Вдъхновена от носталгията по отминалите дни, една слънчева дама ни връща в годините назад, като ни припомня чрез своите прекрасни кукли за българския селски бит, за традициите, които трябва да ценим и пазим.

Лена Неделчева е творец със златни ръце, самоук майстор на ръкоделието. Тя дава живот на идеите си, като твори с въображение и страст. 

Лена е от малкия град Раднево, има две прекрасни деца и съпруг, които много ѝ помагат. Работи като касиер на бензиностанция, а в свободното си време създава кукли на старци. Но не какви да е кукли, а реалистични прототипи на любими възрастни хора от миналото ни, изпипани до последния детайл.

Да превърнеш хобито си в истинско изкуство

Лена споделя, че винаги е майсторяла по нещо, още от дете. „От 5-6 години започнах сериозно с куклите. Първо, правех парцалени кукли от плат и им рисувах очите, после от глина, а сега ги изработвам  от студен порцелан, който приготвям сама. Толкова материал хвърлих във времето, докато намеря точната рецепта. Сама ги рисувам и шия, и плета дрехите им”, разкрива Лена. И допълва, че изработката на една кукла обикновено ѝ отнема около 4-5 дни (без времето, в което трябва да изсъхне). Най-често фигурите са с височина около 30 см. Правила е високи до 65-70 см, но не повече, защото иначе стават тежки и нестабилни.

Куклите не говорят, но сякаш ни разкриват цял един нов свят. Те наистина са като живи. И са изработени с невероятна прецизност: 

толкова са реалистични със своите набраздени от работа лица, напукани ръце, плетени жилетки, престилки, басмени рокли.

За нея това е един процес, изпълнен с емоция и търпение. Тя споделя с усмивка, че влага душата си във всяка една кукла. А защо точно старци ли? Признава, че много обича да наблюдава възрастните хора и че доста хора разпознават бабите и дядовците си в нейните творения.

Връщане назад към традициите

Лена черпи вдъхновение от миналото, от българския бит, от нашите села, носталгията, от нейните баби и дядовци и вярва, че предава традициите на следващите поколения. Синът ѝ понякога ѝ помага в изработката на куклите и тя се надява, че той ще се увлече повече с времето.

Всяка кукла си има свое име - и то автентично, българско: баба Станка, Донка, Пенка, дядо Иван, Димитър.

Днес публикациите с нейните кукли в социалните мрежи набират популярност изключително  бързо и за броени дни събират десетки хиляди харесвания, коментари и споделяния. Куклите ѝ предизвикват невероятно умиление и връщане в детството.

Лена е финалист в конкурса „Творец на годината” 2024

За събитието споделя: „Беше голяма тръпка. За първи път участвах в конкурс и за мен беше голямо постижение да стигна до финал заедно с толкова много красоти и творци. Спечелих приятели и запознанства и за мен това е най-ценно от преживяното”.

С богато въображение вече е създала над 1000 кукли

Освен старци, в колекцията си има и Баби Марти, двойки столетници, вещици, тематични кукли за различни празници - Коледа, Великден и др. Когато в един момент са станали много, е започнала да подарява на приятели и да дарява на деца и на благотворителни базари.

След като добива популярност, хора започват да  я търсят, за да си купят от прекрасните ѝ творения. Българи от чужбина, милеещи за родното, също ѝ поръчват кукли. Доста хора искат да им изработи кукла по снимка, но тя избягва, защото това я напряга. Често улавя прилика с човека, но понякога не успява. Опитва се да твори така, както душата ѝ иска.

На въпроса за какво мечтае, Лена отговаря скромно: „Никога не съм имала големи мечти. Много ми се иска да направя една кукла в човешки размер. Мечтая и за изложба. Но най-вече искам здраве и да продължавам да творя”.

Успех, Лена! Нека здравето и вдъхновението бъдат винаги с теб!

Снимките са от Фейсбук страницата Куклите на Лена.