Поетесата Мария Спасова: Не се отказвайте от мечтите си, работете за тях - сбъдват се!

Никога не се отказвайте от мечтите си, работете за тях - сбъдват се! Не се срамувайте да показвате таланта си, понякога обикновеното нещо за нас може да се окаже чудо за някой друг! Вярвайте в себе си и бъдете щастливи! Това пожелава на всички Мария Спасова или  Marilyn Sky.

Мария Спасова е родена на 23 февруари 1998 година в село Брягово. Тя има нелека съдба, но упорито се справя с всички перипетии в живота и продължава да гледа напред, изразявайки преживяното в поезия. Работи мъжка професия, в магазин за железария, но учудващо обича своята работа и я върши с огромно удоволствие и завидна компетентност! Консултира клиентите, дори най-опитните майстори в региона се допитват до нея за части, инструменти, електропособия, градинарски уреди и други. Денем тя е продавач-консултант, вечер - нежна, крехка и чувствителна поетеса. Вдъхновява се от Евтим Евтимов, Блага Димитрова и Петя Дубарова.

-Мария, би ли разказала на нашите читатели повече за теб, за твоето семейство, за твоя бряговски род? С кого си израснала, в каква среда, с какви приятели, родители, съседи? Нека чуем твоят искрен разказ....

-Здравейте! Казвам се Мария, родена в семейството на Костадин и Недялка Личканови, съвсем типично и обикновено семейство сме, имам по-голям брат, който е семеен, а аз съм щастлива леля на едно малко съкровище . Дядо ми Спас е бил прочут и уважаван рибар и някак си ни е оставил този занаят като наследство, защото второто нещо, което най-много обичам да правя след писането на стихове е риболовът.  Израснах в нормална среда, като деца обичахме да се събираме момичета и момчета и да се разхождаме някъде. За рода си не знам много, все още разучавам родовата си история.

- С какво се занимаваш в Брягово?

- С най-различни дейности по принцип - отскоро съм член на читалищното настоятелство, активно участвам в културния живот на селото, ходя на уроци по танци, вкъщи ако не съм заета да пиша, помагам на нашите да се свърши някаква домашна работа, а ако липсва такава обичам да излизам с приятели или да ходя на риболов.

- Денем работиш доста трудна за момиче работа. Как се справяш с всички тези инструменти, гайки, болтове, кранове? Трудно ли е или си свикнала?

-Ами то с годините се свиква, само електричарските истории и електрониката са ми малко трудни, все още се уча, но с постоянство и яко бачкане се случват нещата.

- Обичаш ли работата си?

-Обичам е силно казано, по-скоро бих казала, че ми харесва, въпреки че като всяка професия, тази също крие своите рискове и предизвикателства, но когато харесваш това, което правиш,няма нищо невъзможно.

–Разкажи ни някоя интересна случка от магазина, по време на работа....

– За интересна случка в магазина мога да кажа следната. Веднъж в железарията влезе един господин, когото изобщо не познавах и никога не го бях виждала преди. Дойде да си пазарува материали. Преди време ,обаче, прочел за поетичната сбирка в Къща музей "Ваня Петкова“ в село Езерово, когато се събрахме 21 поети от цялата страна и основахме поетичния клуб. Той учтиво ми се представи и ме попита дали наистина се занимавам сериозно с поезия. Бил възхитен, че младо момиче като мен пише стихове, дори ме помоли да му изпратя линк към страницата си, където публикувам творчеството си, обеща да прочете нещата и после да ми сподели впечатленията си. След време се появи отново и коментирахме моята поезия, наистина беше въодушевен, така постепенно започнахме да поддържаме приятелски чисто човешки отношения.

- От кога пишеш стихове?

- От 12-годишна възраст, въпреки че тогава изобщо нямах никаква идея какво точно искам, просто нещо ми се завъртя в главата и се замислих: викам си - що пък да не взема да пробвам да драсна едни 2-3 реда от любопитство, чисто на шега да видим ще успея ли да сътворя нещо смислено, взех листа и химикалката и започнах да пиша... И тогава думите сякаш сами започнаха да се изписват върху хартията, писах, драсках и накрая сътворих първото си подобие на стих. Прочетох го веднъж, втори път, мислих доста, и тогава разбрах, че това е моето призвание, просто вече знаех, че точно това искам - да бъда поетеса един ден и ето ме сега - малкото момиче с голямата мечта - поетесата Мария Спасова.

- Как се отнасят родителите ти към тази твоя дарба и любовта ти към поезията?

– Приемат го нормално и винаги ме подкрепят, насърчават ме да не се отказвам от мечтата си и да продължавам напред.

- Имаш ли любим поет или поетеса?

- Като любим поет мога да посоча Евтим Евтимов - човек с огромен талант и уникална поезия, прекланям се пред него и великото му творчество. От поетесите бих се спряла на  Петя Дубарова, въпреки краткото време, в което е живяла и творила, нейната поезия винаги дълбоко ме е докосвала и вълнувала,уникален човек и поет, достоен за уважение.

- Имаш ли кумир в поезията на когото подражаваш, от когото се учиш или който ти служи за пример?

- Тук бих посочила Блага Димитрова! Жената, която винаги ме е вдъхновявала с творчеството си и ми е служила като пример за непокорството, силата и гордостта от това да бъдеш жена. Уникална поетеса, достоен пример за подражание на много жени и момичета.

- Какво е за теб поезията?

- За мен поезията е призвание, изкуство и любов, която не се дава на всеки, но е щастливец този,който го владее, поет не се става - поет се раждаш!

- Пишеш под псевдонима Marilyn Sky. Защо избра точно този псевдоним, какво символизира? Книгата на Мария Спасова ли ще е или на Marilyn Sky?

-Защото според мен така ще е по-лесно на аудиторията да ме запомни,а избрах това име,защото в него има скрито послание – Marilyn, защото аз съм Мария, и Sky, защото само небето е над нас, защото всеки един човек е специален по своему и никой освен Бог няма правото да ни съди. А книгата ще носи моето име,просто с тире ще бъде добавен творческият ми псевдоним.

- Чета редовно творбите ти. Те са задълбочени и дълги. В тях винаги има дълъг сюжет. Какво искаш да изразиш най-често с дългите си стихотворения?

- Емоции, чувства, преживявания, житейски уроци, обикновено се получават дълги когато съм ядосана или тъжна, когато съм щастлива и ми е весело са по-кратки.

- Кои сюжети присъстват повече в стиховете ти – любовта, раздялата, приятелството , а може би предателството? За какво най-често пишеш?

- За различни неща, зависи от настроението ми. Най-често пиша за истинските неща от живота, за тези, които са извън контрола ни и не можем да променим дори да искаме, за тези, които трябва да приемем, макар не винаги да сме съгласни. Както е и заглавието на стихосбирката от 3 части на една колежка по перо от Димитровград Даниела Димитрова - „Истини от живота в стихове.“

- Преживяни ли са стиховете ти или са плод на фантазията ти?

- Някои да, други не! Тази загадка ще я оставя на читателите - нека всеки сам да реши за себе си, дали се припознава в някоя от моите творби, дали съм успяла да ги докосна по някакъв начин и дали си струва всичко,което правя.

- Въпрос, който често задавам на творците – кога пишеш? По кое време на денонощието ти се отваря Вселената за поезия?

- Мога да пиша по всяко време на денонощието, стига Музата да ми кацне на рамото, но най-често късно вечер, когато всички спят - тогава се получават най-качествените ми шедьоври.

- Кое най-много те вдъхновява? Имаш ли си твоя муза?

- Абсолютно! Творец без муза просто не е творец, без значение в коя сфера твори. Нейно Кралско Величество - моята поетична муза много си я обичам и ценя, на първо място защото без нея нямаше да бъда това, което съм днес. На второ, защото тя сама ме избра и именно за това съм ѝ посветила цял стих като благодарност за това, че винаги е с мен и ме напътства в поетичната ми кариера. 

- Ти участваше в едно голямо литературно четене в къща музей "Ваня Петкова“ миналата година, където присъстваха 21 поети от страната. Редовно посещаваш събитията в тази къща музей. Какво ти дават тези срещи с други творци?

- Преживяването беше просто вълшебно, бях сред себеподобни ако мога така да се изразя, докоснах се до творчеството на много талантливи поети и писатели, заредих се с много положителни емоции и се мотивирах да творя още и още. Много бих се радвала, ако тези поетични срещи на поети от цялата страна продължат в къща музей "Ваня Петкова“ в с. Езерово, те наистина много обогатяват и нас творците от региона, и самата публика, която идва. Това е една прекрасна инициатива в дома на голямата наша поетеса Ваня Петкова, който по случайност се намира толкова близо до моето село, в съседното. Тази къща музей е вид поетичен оазис за района, а поетичните сбирки са зареждаща искра за нас, поетите.  Забелязах, че и публиката се е увеличила в пъти повече от миналата година, хората научиха мястото и идват с огромно желание да слушат поезия, да се докоснат на живо до поетите, да чуят и нашата поезия на участниците, и тази на Ваня Петкова, с която по-традиция се започва и завършва. Поезията е магия и който се докосне до нея е омагьосан завинаги!

- Имала си и поетична изява в читалището в родното ти село Брягово. Разкажи ни как мина там поетичната вечер?

- Като цяло беше скромно, имаше доста любители на поезията, единствено едно момиче - Ани се осмели да се разкрие, че също е поетеса и пише наистина чудесни стихове, беше интересно и много вълнуващо. Имаме и още таланти в селото, но някои от тях все още отказват да се разкрият.

- Хората в селото знаят ли че пишеш стихове? Как се отнасят към това твое увлечение? Разбират ли те?

- Ами всеки различно - някои бяха учудени, други пък изобщо не знаеха за тази моя дарба, защото никога преди събитието в дома на поетесата Ваня Петкова в Езерово не се бях осмелявала да се изявявам публично, приятелите ме знаят, но по моя молба не бяха казали на никого.

- Имаш ли много приятели? Те споделят ли с теб поетичната ти дарба? Четеш ли им стиховете си?

- Нямам много приятели, но пък имам истински, честно казано не държа толкова на количеството, колкото на качеството. Никога не бях чела пред тях, но редовно когато имам идея за нов проект им споделям за това и заедно обсъждаме подробностите и дори понякога и те вмъкват по някоя свежа мисъл.

- Мария, в предварителния ни разговор ти ми сподели, че най-накрая си събрала всичките си стихове в книга. Така ли е? Планираш ли да издадеш стихосбирка?

- Абсолютно да! Самата истина е! Действа се по въпроса и се надявам скоро читателите да държат в ръцете си моята първа рожба.

- Какво написа последно, наскоро? Издай ни поне откъс от последната творба....

- Последно музата ми ме посети снощи и ми помогна да сътворя още едно произведение на изкуството, издавам само малко, надявам се да ви хареса:

"Дъждът не спира вече пети ден,

Земята жадно си поема всяка капка,

Красиво е, но мрака вътре в мен,

Поглъща всичко като гладен хищник плячка..." и т.н.

-И в края на нашия разговор : Какво ще пожелаеш на читателите, на ценителите на поезията и на жителите на село Брягово?

- Никога не се отказвайте от мечтите си, работете за тях - сбъдват се! Не се срамувайте да показвате таланта си, понякога обикновеното нещо за нас може да се окаже чудо за някой друг! Вярвайте в себе си и бъдете щастливи! 

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Любов,но не такава като другите...

Когато чуем думата любов,

Се сещаме за тази между мъж-жена,

Понякога обаче в тоз живот суров,

Се среща и такава-на душа с душа.

Тя не зависи от това да бъдеш влюбен в някого,

Не се побира в рамки,правила,

Ражда се случайно,неочаквано,

Когато вече си изгубил вярата в света.

Не се нуждае от цветя,прегръдки и целуване,

Или от туй да чуваш всеки ден "Обичам те"

Тя съществува щом намерят се души изгубени,

И знаем че любов е,без дори да го изричаме.

Да можеш да обичаш не е непременно да си влюбен,

Тя-любовта се крие в малките неща,

Ако успееш да го осъзнаеш няма никога да си изгубен,

Дори и в мрака винаги ще имаш пътеводна светлина

Marilyn Sky