Братската могила възкръсва със забранени скулптури на Далчев

Отрязани ръце и крака, разцепена наполовина глава, липсващ сребърен обков, свалени табелки с имената на скулптурите, празна чаша в средата с изгаснал преди три десетилетия пустош, изсъхнал венец, оставен на някоя паметна дата пред една от скулптурите, пустош и мъртвило. Така изглежда Братската могила - мемориален комплекс, посветен на Освобождението и Съединението на България, Балканската и двете световни войни, Септемврийското въстание, партизанското движение. Паметник, в който са вложени много усилия, талант и творчество на големите творци - архитекти и скулптори, е анатемосан след Десети ноември като комунистически и изоставен. Противопоставянето в продължение на 30 години не пожали не само партизаните, но и героите отпреди Девети септември, като Райна Княгиня, чийто паметник също тъне в забрава. 

Причината Братската могила да бъде отречена е тоталитарният период, включен в композицията, и тленните останки на партизаните и борците срещу фашизма, които се съхраняват в метални урни, коментира директорът на Регионалния исторически музей Стоян Иванов. 

На стената срещу вандалски съсипаната скулптурна композиция е изписано крилатото послание на Христо Ботев: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".

 „Малцина влизат да разгледат оцелелите и запазени скулптури, макар че входът е безплатен“, казва със съжаление Михаил Михайлов, който отваря портата на мемориалния комплекс на повикване. Оградата се заключва, за да не изчезнат и фигурите, изваяни от врачански камък, след като през 90-те търсачите на цветни метали са изнесли ценния бронз и месинг. За да се предпази мемориалът, преди две години около него бяха монтирани видеокамери. А преди месец и половина музеят постави табели, които напомнят, че качването по стените е забранено. Едната вече е унищожена и преди няколко дни екипът на "Марица" видя как млади родители качиха горе 3-годишно дете, за да се пързаля. Пантеонът редовно се почиства от графити, както и вътре в чашата.

Регионалният исторически музей стопанисва открития през 1974 г. комплекс, изграден във формата на тракийска могила от архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов и скулпторите проф. Любомир Далчев, Ана Далчева и Петър Атанасов. В хранилището на музея са прибрани и счупените елементи на 90-метровата композиция, които служителите са успели да спасят.

В музея се пази и писмото на  проф. Любомир Далчев от 2002 г.  до Община Пловдив, в което скулпторът отправя гореща молба за възстановяване на композицията в оригиналния ѝ вид, прилагайки скици и снимки. В епохата на соца журито е избрало от 28 варианта на скулптурни композиции, предложени от Далчев, само 20, осем са били отхвърлени, защото не са допаднали на БКП.  В писмото си проф. Далчев  изразява желание да изпълни докрай своя замисъл, който по тоталитарното време не е могъл да осъществи. Така например според него до олтара трябва да се постави допълнителна фигура "Страдаща майка" или "Отечество". Това е седнала жена с празни ръце. Двете последни композиции - "Зараждане на социализма" и "Стачен пост", трябва да се отстранят като маловажни, написа приживе скулпторът. Идеите му така и не видяха бял свят.

Проф. Далчев емигрира в края на 70-те години на м.в. в САЩ заедно със съпругата си Ана заради конфликтите си с тогавашната власт. Табелката от кована мед с имената на авторите е свалена по нареждането на ОК на БКП, след като скулпторът напуснал страната.

В началото на 90-те години на м. в. писмото му беше прочетено пред журналисти и оставено без последствия. Българският скулптор от световна величина, чиито творби са изложени в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Пауло, Санкт Петербург, Москва, не дочака да се изпълни мечтата му - почина 10 години след изпращане на писмото си до местната власт. Разочарован си отиде и ръководителят на екипа - арх. Любомир Шинков, проектирал и кино „Космос“.  

Бившият директор на Историческия музей Стефан Шивачев и неговият приемник Стоян Иванов се надяват, че един ден Братската могила ще бъде възстановена така, както мечтаеха нейните създатели - като пантеон на загиналите, който има висока културна и историческа стойност.

Дали това е възможно след безрезултатната идея на инициативен комитет да издигне паметник на незнайния воин на Младежкия хълм и опитите на бившия кмет Здравко Димитров да раздвижи забравата над съществуващия такъв монумент - Братската могила?

Има шанс - мемориалният комплекс е включен в капиталовата програма и бюджета за 2025 г. Като първа стъпка екипът на кмета Костадин Димитров е планирал 320 000 лева. През миналата година Историческият музей направи техническо заснемане на паметника и обяви обществена поръчка за избор на фирма със задачата да започне възстановяването му. Предстои да бъде подписан договор.

„Действията ни ще бъдат разделени на етапи и засега стартирахме първия. Техническото обследване показа, че състоянието на комплекса след 30 години изоставяне не е толкова тежко - има обрушване, пукнатини, част от металните елементи са корозирали, т.е. е необходим ремонт. Трябва да се възстановят нарушените елинсталации и ВиК. Заедно с проекта ще бъде представена и количествено-стойностна сметка. Надявам се, че в рамките на тази година ще стартираме ремонтните дейности, като последният етап ще преминем и към реставрацията на скулптурните композиции, след като се свържем с наследниците на проф. Далчев, чийто син живее в САЩ, тъй като става дума за авторски права. За първи път от 35 г. се предприемат конкретни действия“, обясни Стоян Иванов.

Според него Братската могила е прекрасен комплекс и с голямо пространство, което може да се използва за култура, артпленери, експозиции, свързани с историята на Пловдив. “Самият факт, че ние притежаваме произведения на световноизвестния скулптор проф. Любомир Далчев, ни кара да се гордеем и ни задължава да полагаме много грижи наследството му да бъде съхранено“, коментира директорът на Историческия музей.  

Навремето британският вестник „Дейли мейл" е написал, че в Англия няма мемориален комплекс от такава висока категория като Братската могила в Пловдив. 

От писмото на проф.  Любомир Далчев: Горещото ми желание и мечта е композицията да се преработи

Да призная, не бих искал пловдивският мемориал да загине. Неговата архитектура, скулптура и композиции имат висока естетическа стойност и историческа правда, макар и изопачена на много места. Аз виждах ясно намеренията на комунистите управници, които искаха да изтъкнат себе си, но се съгласих да работя заради възможността да творя. Това, което можех да сторя, беше да творя - както аз разбирам - и да подскажа - където може истината. Всичко това не оправдава неговото съществуване, ако той, паметникът, не бъде преработен и прегрупиран по посока на историческата правда.

Ето как го мислех и желаех да бъде той:

Да се махнат и унищожат всички табла - плакати с имена по архитектурните дадености (листата).

Робството, комитетите, въстанията ("Райна Княгиня"), турските зверства и Шипка да останат по местата си. Те отговарят на историческата истина. Шестата композиция - посрещане на руските воини, да остане. Бях избрал разказа за слепия "Дядо Йоцо", защото е дълбоко психологически и с него можеше да се покаже слепотата и илюзиите на българите за „освободителите” и „големия обрат”. Руската дипломация целеше да вземе Цариград - и най-малкото да обиди отечеството ни. Тяхното стоене у нас предизвика разпокъсване на отечеството. „Разпокъсана България” да е средата на композицията. Това е дадено в коленичилия гигант от светилището. Неговото могъщо архитектонично тяло е направено от 3 каменни блока. Той да се постави на мястото на „Обединението”, което на свой ред да се премести на съседното осмо място. За девета композиция да послужи 6-ата от десните страни, тя отлично ще символизира нелегалната борба в поробените области. Така да се завърши лявата половина на мемориала. Двете последни композиции - "Зараждане на социализма” и „Стачен пост”, да се отстранят като маловажни и несъществени  живота на народа ни.

Дясната половина да започне с четническите борби, тази композиция сега е на петото място от същата дясна страна. За втора композиция да се вземе летящата фигура от осмото място, тя изобразява устрема на българските войски през 1912 г. Третата композиция да изобразява Междусъюзническата война. Това е важен момент от нашата история, който промени живота ни като нация. За нея съм направил пластична скица - седнала фигура на окаян мъж бежанец заедно със семейството си. Фигурката взех като експонат в изложбата ни във Виена и сега е при мен в Щатите. Четвъртата да изобразява окупацията ни от комунистите с техните мрачни дела, унищожаване на българската нация и култура. Това е  нов обект, който също съм разрешил. Бойни „Другари” „Носеният ранен партизанин” и „Дружбата” - селянин, работник и руски войник, си стискат ръцете, се отстраняват, последната („Дружбата”) да се унищожи. За 5-а, 6-а и 7-а композиция да се вземат „Разстрел”, „Затвори” и „Ятачките”, които всъщност изобразяват страха, нищетата и преследванията, вършени от комунистите веднага след тяхното идване. В осмата композиция са застъпени протестите и стачките против безправието и разпадане на комунистическата система. (За нея имам само проект и указания.) Последната 9-а композиция да остане. Освобождението от трите робства - от гръцкото и турското в миналото и сега от болшевишкото.

В олтара да се постави образът на страдаща майка 

("Отечеството"). Тази фигура направих още тогава в голям мащаб (седнала жена с отпуснати празни ръце). От двете страни в олтара в празните места да се поставят две масивни плочи (гробове, които ще говорят за загиналите при борбите български синове и дъщери и децата на майката - жертвата на комунистическия бес, от лявата ѝ страна).

Така преработен, паметникът ще се осмисли, ще отговаря на историческите събития и ще остане указател на българската култура. За преработването на паметника настоявам, това с моето горещо желание и мечта. Тя е истината!

Композицията "23 година" няма нищо общо с тая дата. Когато я изработвах, имах предвид мемориала Пловдив, както сега е показано в моите рисунки проекти. По 3 образа за „Бежанци” и „Съветската окупация”. Доволен съм, че е отлята от бронз и се намира в Стрелбището в София. Ако беше в моето ателие, сигурно щеше да бъде унищожена, както много мои и на жена ми произведения.

Изисквайте я, това е Ваше право и мое желание!

(Публикува се със съкращение)