Жорж Трак: Всеки паметник е документ на своето време

Пловдивският скулптор  и галерист Жорж Трак (Георги Иванов) е на мнение, че Братската могила трябва да се възстанови и пространството около мемориала да се използва пълноценно.  Не е оптимист, че това реално може да стане, и не изключва утре някой да каже, че конструкцията няма да издържи, опасна е и трябва да се премахне, защото за подобно решение няма политическа воля.

В двора на неговия „Тракарт парк“ се съхранява  паметник на партизанката Йорданка Николова, издигнат по времето на соца на площада до кръстовището на бул. "Васил Априлов" и "Шести септември".  Внушителната скулптура е висока три метра.

„Като ме питат коя я, казвам ​- Мега Мара. През 90-те години, след демонтажа, тя беше закарана  в комбината за монументално изкуство на СБХ и хвърлена. Вдигнах я пред вратата на артцентъра, за да не могат крадците на цветни метали да нарежат творбата на Виктор Тодоров, но стана скандал в Общинския съвет. „Кой е този Жорж Трак? Ние сваляме социалистическите символи, а той ще ги вдига!“ Дойдоха от Общината и МВР и разпоредиха да я махна. Срам е, че имаме такова неуважение към изкуството. Ако такова е било отношението към паметниците на културата столетия преди нас, е ясно защо сме като разорана нива, с изключение на наследството, което е под земята и е съхранено. Културата никога не е била приоритет на държавата и нацията“, коментира  с болка за „Марица“ Жорж Трак.

Припомня, че след  Десети ноември бяха захвърлени и други паметници. „Едни бяха нарязани, други повредени още при демонтажа. Абсолютна безстопанственост, антикултурно отношение към произведения на изкуството", разказва Жорж Трак. Паметникът на Георги Димитров, изработен от бронз и месинг, беше  захвърлен върху изоставен терен на ул. „Петър Шилев“ в "Кършияка" и обезглавен. Вълната на промените помете скулптурите на Ленин, който в цял ръст се извисяваше до Панаира, на Лиляна Димитрова и Комунарите, на чието място сега е паметникът на репресираните от комунистическия режим. С решение на Общинския съвет през 90-те години бяха свалени и паметните плочи. 

„С подобно отношение към паметниците ние унищожаваме и настоящото си, и бъдещето. С изкуството си художниците и скулпторите правят документи на времето. Нормално ли е да унищожаваме документи? Само тоталитарните режими го правеха.  В какво са виновни хората, които са отразили в слово, картини, скулптури част от историята, че им унищожават труда? Тъжна работа е“, не може да си примири галеристът. 

Филип Македонски беше екстрадиран от Главната, но Мильо оцеля

Съдбата на паметника на Филип Македонски е типичен пример за митарствата, на които са подложени монументите под тепетата. Внушителната статуя на бащата на Александър Македонски, който като владетел дава името Филипополис на днешния Пловдив, беше издигната на Главната до Римския стадион през 2004 г. Това беше съпроводено с доста бурни дискусии доколко е уместно един завоевател да бъде възвеличаван по този начин. Монументът, изработен от скулптора Кирил Найденов, обаче беше свален с далеч по-грандиозен скандал през 2011 г. и преместен на ул. „Авксентий Велешки“ до сградата на Общинския съвет. Тогава в защита на паметника се обяви тогавашният кмет Славчо Атанасов с мотив, че демонтажът ще обиди Община Солун, която спонсорира монумента.  

Иван Тотев в качеството си на областен управител настоя чуждият владетел да се инсталира на друго място, позовавайки се на предстоящата реставрация на Римския стадион. За двата си кметски мандата той сериозно коригира екстериора на Главната, като премахна почти всички скулптури, включително и харесвания от децата червен бик, сътворен от Николай Савов. Неговата колона на площад "Гроздов пазар", посветена на независимостта на България и открита от Славчо Атанасов през 2008 г., и сега е център на тържествата на 22 септември.  

Покрай реконструкцията на Цар-Симеоновата градина Тотев махна над стогодишната "Арка" на Димчо Павлов и не я върна обратно, а преди ремонта на площад "Централен" разпореди да демонтират "Спиралата" на Жорж Трак. Седемтонната инсталация от  хром и никел беше подарена от твореца на града през 2007 г. по случай приемането на България в Европейския съюз. От Главната изчезна и  "Орфеевата тръба" на арх. Димитър Драгнев.  С решение на Общинския съвет, гласувано наскоро, "Арка"-та ще бъде реставрирана и върната в парка, но за другите скулптури амнистия не се задава.  

По ирония на съдбата обаче бронзовата фигура на надарения сексуално градски идиот Мильо, настанил се по време на демокрацията на стълбите на Каменица, оцелява засега при всички кметове.