Пловдивски майстор стана Пазител на традициите СНИМКИ

Единственият терзия (шивач) на старинни мъжки носии – пловдивският майстор Иван Тонев-Гърбата, бе удостоен с наградата „Пазител на традициите“ за 2019 г. в категория "Занаяти". Той получи приза на специална церемония, организирана от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятитев София.

Завършил е макроикономика в ПУ „Паисий Хилендарски“. Има майсторско свидетелство – тестирлик, от две години. А в хайдушките среди го познават като Гърбача. Казва, че прякорът означавал и бич, и увивна билка. 
Освен пазител на старинното изкуство на шева и кройката, Гърбача е и знаменосец на сдружение „Хайдути“. Той работи в своя терзийски дюкян на Улицата на занаятите „Стръмна” 1А. Крои и шие на ръка народни носии по уникална технология отпреди два века.  

Към усвояването на гайтанджийството по необичаен път го води страстта му към българската история. „Преди шест години се запалих по хайдутлука.  Група ентусиасти направихме сдружение, което да реконструира външния вид на борците за свобода от края на 18 и началото на 19 век.

Но като всеки хайдутин не можеш да сложиш на гол тумбак чифте пищови, трябва първо някаква дреха да облечеш. Така и не успях да намеря подходяща носия, затова реших да си направя сам”, спомня си той.

Известно време той издирва шивачи, които са запазили уменията на дедите ни, но не открива такива. Накрая попада на познавач, който му дава основните насоки и знания. Баба Стойна Кръстанова също му показала някои от чалъмите. „Неволята учи. Ходя по музеите, снимам и разглеждам”, допълва той. 

Признат за майстор терзия и постъпва в Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. „Ръчното шиене е много по-трудоемко, но и става по-красиво. Машината не позволява да се изпипат детайлите”, посочва той. В класификатора той фигурира като гайтанджийство – използва се гайтан - плетен вълнен шнур, в украсяването на народната носия.

Иван, който е знаменосец на сдружение „Хайдути”, се е спрял на мъжките носии, тъй като женски се намират под път и над път. Дрехите са за ценители, кроят се и се шият по мярка и вкус на клиента.

При традиционните носии като неговите се влагат оригиналните материали – аба или шаяк, тъкан на ръчен стан. Използва се дебел памучен конец. „Терзийството е мъжки занаят. Шаякът не е коприна, платът е дебел  и се иска сила”, подчертава майсторът.

Крои с индизе – оригинален аршин, който е разграфен на осем рупа, от които всеки руп е по осем сантиметра. Аршинът му е на възраст поне 150 години. Реже с голяма терзийска ножица с бронзови набивки, върху която личи  печатът на майстора и годината на производство - 1891 г.

В инструментариума влизат също игли и напръстници. Един от любопитните инструменти е гачка или кука. Наричат я „третата ръка на терзията” и с нея се захваща гайтанът, опъва се и се шие по-удобно.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?