Предизборните афиши ­ рисунки и надписи като съвременните графити

Надписи по стените, подобни на съвременните графити, са представлявали предизборните афиши в древен Помпей. За това говорят добре запазените рисунки и букви по фасадите на руините, които могат да се видят и днес. Пъстрите писания, датиращи отпреди изригването на вулкана Везувий през 79 година, имат изключително свежи цветове, все едно че скоро са изографисани. Това е констатацията на екип от френски археолози, изучавали разкопките на древноримския град през 70-те години на миналия век. В тях като учен и член на френската археологическа школа в Рим е участвал и италианецът от български произход д-р Павел Виторели. Той е на преклонна възраст и въпреки разклатеното си здраве, се съгласи да разкаже за “Марица” чрез компаньонката си ­ българка в Италия, за някои от по-интересните фрагменти, белязали предизборната треска, владяла преди хилядолетия най-големия съвременен музей под открито небе.

УЛИЦАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Улицата на изобилието е била емблематична за Помпей. Освен че се слави като улицата на разврата, заради многобройните си публични домове, доказателство за което са еротичните рисунки, тя е била централно място за провеждане на предизборни агитации. Колкото и да не разбира всеки турист, може да види големи надписи с червена или черна боя по фасадите на всяка трета постройка, служела за къща, кръчма, работилница или магазинче. Това са били предизборните афиши на древните помпейци, майсторени по времето на тогавашните горещи политически събития, за които единствено говорят стените.

ИЗБОРНА ПРОПАГАНДА

За водене на предизборната пропаганда нямало специално определено място, а общината не разполагала със специални площи по стените на обществените сгради. Изборите за едил ­ длъжност, подобна на днешния кмет, се провеждали в Помпей всяка година. За да се открие предизборната кампания, кандидатите трябвало да бъдат представени пред висшия орган ­ магистрата, който контролирал гласуването. Едва след неговото одобрение имената им се разгласявали с необуздана предизборна агитация. Пропагандата била предимно лична. Всеки можел да се обяви за привърженик на един или друг кандидат. За тази цел предоставял част от фасадата на дома, дюкяна или кръчмата си. Сред агитаторите имало хора от различни социални групи, като златари, дърводелци, учители заедно с учениците си, жреци, артисти и др. В целия процес обаче жените били дискриминирани. Те нямали право да избират, нито пък били избирани.

АФИШИ РИСУНКИ

Старателно изрисуваните надписи графити върху варовата или бялата гипсова мазилка, покриваща стените, подсказват, че са от времето на предизборните кампании след катастрофалното земетресение в Римската империя през 62 г. и най-вече за годините непосредствено преди изригването на Везувий през 79 г. Археолозите предполагат, че тези графити са били за кандидати от времето на рода Флавии. Графитите се правели от майстори буквописци. С варова замазка се покривали стените, за да се заличат надписите от предните избори. Действало се нощно време, обикновено на лунна светлина или с фенери. Най-видно място в надписа на изборния плакат заемал кандидата, после желаната от него длъжност, за която се кандидатирал. Общо взето графитът се правел по съкратена формула с абревиатура ­ O.V.F., което означавало Oro Vos Faciatis, или  “Гласувайте за”... Например Vettivm. Firmvm. Aevell. O.V.F. aed. Fvscvs cvm vaccvla facit , т.е. Гласувайте за Авъл Ветий Фирм  ­ кандидат за едил.

КАЧЕСТВА НА КАНДИДАТА

Най-впечатляващото е, че не кандидатът се е борил за гласове. За него агитирали привърженици от електората, като го сочели за най-достоен да изпълни задачата си. Нямало високопарно излагане на политически възгледи, нито изтъкване на блестящо минало или тържествени клетви, че ще се изпълнява програма за жилищно строителство или намаляване на данъци или за подобряване на пътищата. В полза на кандидатите пледирали единствено моралните им качества. За това говорил съкратен надпис, който бил сред често срещаните в подножието на Везувий: drp ­ dignus rei publicae ­ достоен да управлява обществените работи.

В ИЗБОРНИЯ ДЕН

Изборите се провеждали в три общински сгради, открити в южната част на Форума, а преброяването на гласовете се извършвало в базиликата. Въпреки че жените не са имали право да гласуват, те все пак играели решаваща роля заради влиятелните си контакти чрез своята работа или познати. Избирателите пишели името на фаворита си за кмет на специална плочка, която се поставяла в изборната урна. Балотаж не се провеждал. В случай на равен брой гласове, победителят бил избиран въз основа на това дали е женен и колко деца има.