Следвайте ни

Румяна създава от глина свят, който не вижда

Програма чете на незрящата жена градусите на климатика и етикета на лекарството, но не може да запълни самотата

Два пъти в седмицата незряща жена прекосява коридорите на Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Знае наизуст пътя - първо леко вдясно, после по коридора, вляво, пак вдясно, няколко стъпала нагоре... В годините назад много хора като Румяна са извървявали този път ​- в някогашно предприятие  с 1300 работници, половината от които незрящи. През соца те изработвали на същото място багажни и дипломатически куфари за износ. Предприятие на слепите бълвало и по 5 милиарда капачки за бира. От 1999 г.  и двете производства вече ги няма. В един от бившите им цехове сега се е приютило грънчарското ателие на слепите. А в него Румяна намерила начин да осъществи детската си мечта - да бъде скулптор.

От раждането ѝ, вече 56 години, светът за нея е само допир, мирис и звук. Никога не е виждала дъбовите листа, които оформя с пръсти от глина. Докато следва контура на съдовете, които се раждат в ръцете ѝ, грънчарското колело завърта и нейната житейска история.

Живеех в София и много исках да се занимавам с изкуство, връща спомените Румяна Каменска. Тъмнината пред очите й попречила. Понеже не умеела много да говори, решила да поправи това, като следва българска филология. До днес помни как записвала лекциите на някогашните касети с лента. Научила се да пише и чете на Брайловия език. Стана по-лесно през 2004 г., когато се появи говореща програма на български език, казва жената.

Успяла да намери работа в Брайлова печатница  за издания на слепи хора, но и бързо я изгубила. Преди две години дошла в Пловдив да мине курс по компютри. И останала. Чувства се на своето място, когато влезе в грънчарското ателие.

„Аз съм християнка и вярвам, че Бог е създал човек по свой образ и подобие. Затова и той трябва да бъде творец”, казва Румяна. Самата тя не спира - плете дрехи, майстори съдове и пана. Правя нещата, които мога да пипна, обобщава жената.

Но признава, че каквото и умение да има човек като нея, трудно може да реализира себе си. Работодателите не ни искат, споделя тя. В момента работи като преводач благодарение на това, че срещнала човек със сродна съдба. Слабо виждащият мъж  е създал фирма и наема хора като него. Вече има 10 служители. Те са станали като семейство за Румяна, откакто загубила съпруга си. Двамата се запознали още в училището за слепи и живели щастливо в Банкя.

След като овдовяла, жената дошла в Пловдив - да има среда и приятели. Най-трудно от всичко й е да бъде сама.  „По-лесен е животът, когато имаш някого до себе си ​- описва жената. - Сега имам програма, която ми чете градусите на климатика и етикета на лекарството. Но човека не може нищо да го замени.”

Мислила е да кандидатства за личен асистент. Спряло я това, че има нужда не толкова от помощ в самообслужването, колкото от човешко общуване. ”Трудно е да си паснеш с някого - трябва да те води, но да не му е досадно от това, да има същите интереси”, размишлява на глас жената.

От живота иска само да не е сама. Грънчарството ѝ помага, но отчасти. Среща я с още 4 жени, които опитват да изразят себе си с глина. Но после всяка си поема в своята посока. За Румяна това са блоковете на слепите в кв. „Изгрев”.

Когато ѝ е най-тежко, теши себе си, че Бог винаги е с нея. „Накъдето тръгна, все е с молитва, казва жената - това ми е движещата сила. Само Господ ме чува във всички моменти. Защото ме е създал, знае най-добре какво ми трябва.”

Не му ли е сърдита понякога, задето ѝ е отнел очите?

„Ако знаем края от началото, ще искаме пак да бъдем водени по същия път. Питам го защо и ми е тъжно, но вярвам, че по някакъв начин това е, което е трябвало за мен”, отвръща Румяна.

Съзидатели

„Нещо да създадеш с ръцете си. Възрастните оценяват това, защото са живели в друго време - казва ръководителят на грънчарското ателие за слепи Георги Петров. - Ние се радваме и те се радват, че осъществяват мечти и вечер си казват: „Днес направих нещо”.

Кафе на тъмно в галерия на незрящите

Ателието работи от 2012 година, когато по ОП „Развитие на човешките ресурси” Националният център за рехабилитация на слепи разкрива  дневен център. В него освен грънчарското студио има оборудвана кухня за готварство, кабинет за изграждане на ежедневни умения.

В следващите две години по схема „Съпричастност” е разработена и мрежа за взаимопомощ - всеки може да зададе онлайн въпрос и да получи отговор от специалист в центъра.

Миналата година по схема „Равни шансове” в Археологическия подлез е открита и галерия за невиждащи от цялата страна, в която те представят своето изкуство. Всеки месец поне веднъж в нея се провежда среща „Кафе на тъмно”, в която посетителите слагат плътна превръзка на очите си и буквално влизат в света на незрящите.

Центърът работи за подобряване на достъпа на слепи до музеи и галерии - чрез тактилни карти на Брайл. Организира обучителни семинари за музейни работници и галеристи как да работят с такива ресурси. В момента  се изследват потребностите в национален аспект на хора с диабет, които са зрително затруднени.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?