Деян Колев: Можем да върнем и задържим учениците в клас с добрия пример

Отпадането се пренесе в гимназиална степен - в професионални и средни училища с висок процент деца от малцинствата. 

Нужна е по-голяма устойчивост на позицията на образователните медиатори

Успехът на един мотивира следващите

В България сме свикнали да бягаме от правилата. Знаем, че ще ни бъде позволено. 

С наказания можеш да накараш човек да пълзи, не и да лети   

Резултатите идват бавно, но са устойчиви

- Г-н Колев, защо се стига до случаи като казуса с оценките на починала ученичка в пловдивското СУ „Найден Геров“ - безсилие да се върнат децата в клас и хитруване с отсъствията, за да не падат паралелки и учителски щатове?

- Не бих се съгласил, че има безсилие да бъдат върнати учениците в класните стаи. През последните години има сериозно развитие по отношение на това, особено в основна степен на обучение. Ако по-рано отпадането беше още преди децата да завършат осми клас, когато с него завършваше основна степен, сега вече в този етап отпадането е рядкост и се случва преди всичко в големите квартални сегрегирани училища.

Отпадането се пренесе по-скоро в гимназиална степен - най-вече в професионални гимназии и средни училища с висок процент деца от малцинствата. 

Училищата показаха, че развиват доста добра, разнообразна експертиза как да задържат децата в класните стаи или да ги върнат след отпадане. Център „Амалипе“ работи с близо 300 училища. В 60% от тях няма нито един отпаднал ученик през миналата учебна година. Правя уточнението, че под отпаднали имаме предвид тези, които са в България, но не посещават занятия. Не включваме тези, които  заминават със семействата си за чужбина. Това е друг процес и за тези деца не можем да кажем, че са отпаднали. В масовия случай те продължават образованието си зад граница. 

В останалите 40% са по един-двама на година. Измежду тези 300 училища само в 10-15 имаме голям брой отпадащи. Т.е. много от училищата успяват да се справят доста добре вече с този проблем.

Остават предизвикателства и в основна степен на обучение те са преди всичко в големите квартални сегрегирани училища, каквито има в Пловдив, Сливен, София. Там нещата се дължат на наслагването на няколко комплексни причини. От една страна, когато говорим за голям брой семейства, част от тях са силно маргинализирани. Обикновено училищата работят добре с тези ромски и турски семейства, които са от т.нар. средна класа и са осъзнали, че децата им трябва да учат.

Но трудно работят с най-маргинализираните семейства. Винаги наблюдаваме гето в гетото - тези семейства, които са изхвърлени в периферията и от самата общност.

Друг важен фактор е, че в тези квартални училища има голям брой деца и отпадането на някой и друг ученик не е такъв проблем, както в селското училище. Там поради малкия брой ученици класните ръководители или образователният медиатор познават всички деца от всички семейства и при отсъствие ги търсят. В големите квартални училища това не е така.

- Учителите се чувстват сами в справянето с проблема, въпреки междуинституционалния характер на Механизма за обхват. Последната промяна само изтегли по-рано срока за обходите. Има ли нужда от ремонт на регламентите?

- Това, от което има нужда, за да не са сами учителите, е по-голяма устойчивост на позицията на образователните медиатори. Те са хората, които поемат заедно с учителите ангажимента да са на терен от врата на врата. Искам да припомня, че през последните месеци имаше много голяма несигурност какво ще се случи с образователните медиатори. Служебното правителство реши да прекрати националната програма за подкрепа на образователните медиатори. И те бяха изправени пред опасността поне половината от тях да бъдат съкратени поради липса на финансиране от училищата. Тогава Център „Амалипе“ и Мрежата на образователните медиатори предприеха много сериозни застъпнически усилия, включително безпрецедентно за 12 дни събрахме над 21 000 подписа. 

В крайна сметка, на 5 юли Министерски съвет промени наредбата за финансирането, като даде допълнителен ресурс за назначаване на образователни медиатори в детски градини и училища с концентрация на деца от уязвими групи. Но с това не свършва проблемът. Първо, защото в малките училища този ресурс е за половин бройка медиатор.

В големите сегрегирани училища има възможност за наемане на повече.

- Но ако днес 50 и повече деца от училище с 1000 ученици не отидат на училище, как ще обиколят всички семейства?

- В големите училища може да има 3,5-4 бройки за медиатори по наредба. Но за едно училище с 1000 ученици тези четирима медиатори също са недостатъчни.

- А обикновено има само един.

- Да, обикновено има един. Това е сериозен проблем. Затова не искам да казвам, че проблемите са само от страна на МОН. Те са и на ниво директор и педагози. Директорите на училища с голям брой ученици имат достатъчен ресурс, включително по чл. 52а от наредбата за финансиране, да назначат повече медиатори. И не го правят, а назначават малко.

Много пъти сме виждали на доста места за медиатор да се назначава човек, който няма да свърши тази работа. 

Посочено е в длъжностната характеристика, че медиаторът трябва да познава езика и културата на съответната общност. А за медиатори се назначават хора, които нямат никакво разбиране за спецификата на съответната група, не знаят ромски или турски. Те няма как да влязат в семействата и да работят с тях.

Медиаторът в ПГТСТ "Гоце Делчев" Фатме Арслан в коледна акция с ученици от професионалното школо

- В училището в Караджово има деца наставници, които обикалят сутрин къщите и водят на училище по-малки от тях ученици. Какви други добри практики има по места? 

- Практиката на ученици наставници наистина е много успешна както в Караджово, така и в доста други училища. Мрежата от училища, с които работи „Амалипе“, се казва „Всеки ученик ще бъде отличник“. Това беше името, което директорите й дадоха - не защото идеята е всеки да има Отличен 6, а да бъде отличник в постигането на определени цели. С мрежата имаме дейности в няколко насоки и Караджово е един от чудесните примери.

Елемент, който работи, е въвеждане на интеркултурно образование - ромски фолклор, занимания по интереси, които представят традицията и културата на всички етноси.

Творческа работилничка по повод Деня на Земята в пловдивската ДГ "Маргаритка"

- Така че децата да виждат своето в училището?

Когато видят нещо от своите традиции и култура, чувстват училището като институция, която е близка до тях, и родителите ги пускат на училище. Това им дава по-голямо доверие към учителите.

Другият аспект е активизиране на учениците. Тук е тази практика с ученици наставници. Сега работим с училища, в които да бъдат избрани ученически омбудсмани.

Ученическият омбудсман се избира по начина, по който се правят реални избори. Има кампания на кандидатите, гласува се. Омбудсманът поставя проблемите, които вълнуват учениците, пред директора.

Трета насока е работата с родителите. По отношение на тях в много от училищата има сформирани родителски клубове. Те са доброволчески структури, които обединяват няколко активни родители в подкрепа на училището. Имаме сформирани на места женски клубове, които провеждат кампании за превенция на ранни бракове, дискусии в общността. Медиаторите също работят в тази насока. 

Други многообещаващи примери през последната година са ученици да обучават връстници. В доста училища в гимназиален етап формирахме младежки клубове за толерантност и гражданско участие. Провеждаме им периодични обучения и след това те правят обучения на свои връстници ​- за демократични ценности, гражданско участие, превенция на ранни бракове, стереотипи и предразсъдъци. Преди две седмици ​в София проведохме такова обучение и имахме конференция в Дома на Европа - представителството на Европейската комисия. Там участваха съветници на министъра на образованието, заместник-посланикът на САЩ. Младежите разговаряха с тях във формат „световно кафене“.

- Тоест водещ е добрият пример, не взаимните обвинения? Защото учителите казват, че не е тяхна работа да будят децата по къщите, да отидат социалните. Социалните казват: „На вас ви увеличават заплатите, трябва да направите училището привлекателно“. Полицията казва, че е само подкрепяща институция за установяване на местонахождение. Училището обвинява родителите, че са  незаинтерес​увани, училището ​- че в 8. клас децата не говорят български и не могат да четат.

- Точно така става. Това, в което сме се убедили, е, че успешният пример може да зарази останалите. Ще дам пример с Мъглиж - град, в който е една от най-маргинализираните ромски общности. Работим с училището там и помогнахме на две будни момчета миналата година ​- Асен и Йордан. Те имаха мечти и ги подкрепихме да надскочат кръга, който се очертаваше пред тях - да идат в близка професионална гимназия. Насърчихме ги да кандидатстват в Математическата гимназия в Казанлък. Това първоначално бе немислимо. Те обаче изкараха високи оценки на изпитите в 7. клас и се класираха.

Не бяха посрещнати дружелюбно. Бяха обект на присмех и обиди.

Постепенно обаче се вписаха.

Драматизация в рамките на извънкласна дейност по ромски фолклор

Започнаха да провеждат дейности с връстници. Участваха в един от конкурсите, които обявихме тази година - „Моето мнение има значение“. Техният клип спечели една от наградите. В Деня на ученическото самоуправление 9 май ги заведохме в парламента и председателят на НС връчи отличията. 

На следващия ден бяха посланик за ден в Британското посолство и вицепрезидент на позицията на Илияна Йотова. Аз бях в Британското посолство и ми направи впечатление как момчето си говори спокойно на английски. Беше се пречупила първоначалната притеснителност, която имаше в Мъглиж.

- Вметката „за да не отидат в професионална гимназия“ подсеща за друг проблем - сегрегирането на професионалните гимназии поради това, че учениците от малцинствата са с по-ниски резултати и се класират там. Какво е решението?

- Не искам да стигматизирам професионалните гимназии. Аз самият съм преподавал в такова училище. Знам, че има много добри. Някои от тях също имат добро развитие. Мога да дам като пример ПГ „Св. Георги Победоносец“ в Суворово. Дълги години училището беше възприемано като наказателно - че там отивали децата от Варненско, които имат двойки и няма как да се справят. Пращаха ги в Суворово, да се води, че учат.

Започнахме работа с това училище преди 4 г. Активен човек стана директор и успя да обърне тенденцията. В момента в гимназията се дава много качествено образование. Започнаха да се завръщат български ученици, а преди бяха 100 ромчета. 

Имат чудесни примери. Едно момиче отиде в Суворово с 8 двойки от Варна. После успя не само да си оправи успеха, а в 11. клас на една от олимпиадите се представи толкова добре, че я приеха в университет на базата на този резултат. В момента е третокурсничка във висше училище във Варна. Това е спасяване на човешка съдба. От 8 двойки извървя пътя до университета. Нейната братовчедка в момента е председател на Ученическия парламент в Суворово. Успехът на един мотивира следващите.

Има и още един подход.

Убедили сме се, че работата и с общността, и с учителите е еднакво важна.

Често учителите обвиняват родителите, и обратно. А и в двете общности има три групи хора - едните са много ангажирани и с тях се работи лесно; на другия полюс са пасивните учители и маргинализираните семейства, които буквално се чудят как да си изкарат прехраната. 

- И средата е тази, която може да поддаде, ако бъде поведена по подходящ начин?  

- Хубавото е, че тя е най-многобройната. Тези хора много често могат да бъдат тласнати в едната или в другата посока. Работим с медиаторите и училищата да може тази най-многобройна група родители да бъдат мотивирани. И заедно с тези, които по принцип са най-мотивираните, да се обърне цялостната среда, така че да подкрепя училището.

- Трябва ли да се затегне контролът? Публична тайна е, че на много места на ученици, които ги няма, не се пишат отсъствия. Наказанията в СУ „Найден Геров“ ще имат ли стряскащ ефект и ще ограничат ли донякъде порочните практики? 

- Да, разбира се, стига да не се злоупотребява с контрола. Стига да не се търси начин неуспехите на цялата система да бъдат прехвърлени на конкретно училище и учителите там.

Мога да дам такъв пример. Много често националният инспекторат прави проверки по начин, по който кара училищата да се плашат, да прикриват и да се чувстват изправени до стената. Няма смисъл да изправяме до стената. Има смисъл, когато има проблем, да помогнем да се разреши. Да бъде оказана подкрепа.

С наказания можеш да накараш човек да пълзи, не и да лети. А ние имаме нужда педагозите и родителите да летят. Но санкции там, където са допуснати злоупотреби, трябва да има.

- Не води ли тъкмо контролът до това децата от нашите трудни общности в Европа да се впишат, да завършат училище, да намерят работа. Защо тук не се постига? 

- Когато се казва, че проблемът с ромските деца е в родителите, давам тъкмо този пример.

Същите деца и родители, когато отидат в Германия, Франция, Белгия, си променят поведението. Децата са на училище, семействата посещават родителски срещи. През август се връщат у нас. Децата са прилично облечени, говорят немски. 

Тук се смята, че не говорят български, защото в семейството се ползва езикът на  етноса. Да, но като отидат в Германия, пак е така и не говорят немски. У нас, дори у дома да се ползва турски или ромски, все пак чуват български, има телевизия, влизат в интернет. А там отиват в среда с абсолютно непознат език. И училището намира начин да ги научи на езика и да ги социализира. Това става, когато има правила и когато се знае, че от тях не можеш да избягаш.

В България сме свикнали да бягаме от правилата. Знаем, че ще ни бъде позволено. Родителите са наясно, че учителите имат нужда от децата им, за да закрепят паралелките при сегашното финансиране с делегирани бюджети. Единният разходен стандарт носи средства на училището. И е известно, че по тази причина се прави компромис. Това не бива да се допуска. Когато е ясно, че няма изключения, и когато бъде подпомогната общността - и училищната, и етническата, сигурен съм, че нещата ще се получат. И на много места се получават.

Към случаи като в пловдивското училище трябва да се прояви безкомпромисност. Но в същото време заради такива казуси не бива и да се правят обобщения, че интеграцията е провалена. Постигат се важни успехи и трябва да продължим работа. Не бива да се обезсърчаваме. Резултатите идват бавно, но са устойчиви.

Деян Колев е председател на УС на Център „Амалипе”, автор и съавтор на повече от 30 публикации за ромска история и култура, мониторинг доклади за политиките за ромска интеграция, анализи и становища; съавтор на програмата за интеркултурно образование “Фолклор на етносите - ромски фолклор”, която се прилага в над 250 училища в страната.