Предлагат да се свие приемът в сегрегирани училища

Да се редуцира в известна степен приемът в сегрегирани градски училища, за да могат децата от етномахалите да постъпят в повече и различни учебни заведения, а в Закона за предучилищното и училищното образование да бъдат добавени текстове, които насърчават образователната десегрегация. Около тези и още предложения за промени се обединиха участниците в двудневна национална среща с фокус върху интеграцията на деца от малцинствата, по-ефективното им обхващане и задържане в клас.

Във форума, организиран от център „Амалипе“ във Велико Търново, участваха всички 28 Регионални управления на образованието в страната. От тях 26 бяха представени от началниците, включително Пловдивското – от Иванка Киркова, а останалите две пратиха свои представители.  В дискусията по наболелите проблеми участваха още Георги Няголов, съветник в кабинета на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на Комисията за наука и образование в НС Красимир Вълчев и още трима депутати, които членуват в нея.

Решенията, около които са се обединили участниците, ще бъдат внесени като официални предложения в институциите, които имат правомощия да ги превърнат в политики: Народното събрание МОН, Министерски съвет.

Форумът излиза с предложение в Закона за предучилищното и училищното образование да се включат текстове, които изискват мерки за насърчаване на образователната десегрегация в общини, където има сегрегирани градски училища. Имат се предвид големи населени места с повече от едно учебно заведение. Идеята е в закона да бъда разписано, че от тях задължително се изисква да провеждат мерки за десегрегация и за вторична интеграция при отпадане на деца от училище. Ако се стигне до такава промяна, вероятно ще бъде дадена възможност училищните екипи сами да определят политиките си в зависимост от спецификата.

Очакванията са МОН да осигури средства за това чрез програма „Образование“ и националната програма за подкрепа на десегрегацията, която от 2109 г. е в списъка на националните програми, но има бюджет едва половин милион лева. За тях кандидатстват общините, като средствата се отпускат от министерството и не са достатъчни.

Народните представители са се ангажирали да внесат предложение в парламента за редуциране на приема в сегрегираните учебни заведения, като това може да залегне в преходните и заключителни разпоредби на ЗПУO. Регионалните управления на образованието ще участват в регулирането на местно ниво.  Идеята е вместо деца от малцинствата да се струпват в едно многолюдно сегрегирано училище, то да приема по-малко паралелки, а учениците да се насочат към повече учебни заведения и там концентрацията им да е по-ниска. По този начин по-лесно ще се случи интегрирането им в масови училища, обясни председателят на център „Амалипе“ Деян Колев.

В рамките на конференцията е отчетена съпротивата, която вероятно това предложение ще предизвика у родителите и педагозите. Ще е необходима сериозна работа с хората от общността, призна Деян Колев. И даде пример как такава политика вече е сработила в Габрово. „Там през 2018 г. съдействахме на Общината, която закри сегерегираното училище „Цанко Дюстабанов“ - разказа тоъ. – Първоначално реакцията беше точно такава - голямо притеснение. Хората се бояха, че в други училища децата им няма да бъдат приети. Имахме много събирания в общността и поехме ангажимент „Амалипе“ да осигури медиатори в приемащите учебни заведения, като там да има допълнителни занимания и намеса при всеки случай на проява на дискриминация. Децата бяха разпределени в 10 училища, за една година наваксаха в учебния процес и се вписаха в новите училищни общности".

Процесът е бил съпроводен с големи брожения, включително антиромски демонстрации, но в последствие подходът е отчетен като ефективен.

Големите притеснения на представителите на РУО-тата на форума са били как ще реагират учителите, ако се ограничи приемът и броят на паралелките в сегрегирани учебни заведения. Ще се даде шанс на тези преподаватели да намерят работа другаде, включително в училища, към които ще се насочат децата, обясни Деян Колев.

Процесът няма да е лек и ще има нужда от подкрепа за децата от малцинствата, за учениците и родителите в приемащите учебни заведения, за учителите,

категоричен е Колев.

Друго предложение, с което излиза форумът, касае наредбата за финансирането, в която в чл. 52.А през юли  бе предвиден ресурс за наемане на медиатори. Проблемна към момента е ал. 8, която изисква средствата за работа с уязвими групи да се харчат до края на календарната година. Този текст бе вписан с решение на МС, за да не се трупат на места големи преходни остатъци. Няма логика обаче парите да се превеждат през октомври и да трябва да се използват до края на декември, а до май да няма ресурс за заплатите на медиаторите, а и създава предпоставки за неоправдани харчове, обясни Деян Колев. Форумът настоява да отпадне изискването за усвояване на средствата да края на календарната година. 

Участниците в срещата са се обединили и около предложение образователният медиатор да стане професия. В момента е само работна позиция. Има предложение от работодателските организации да бъде включена в образователния класификатор, което би позволило и да се учи за медиатор. Миналата година от МОН отхвърлили предложението. Сега ще бъде внесено отново. Така всяко училище ще има спецификация на педагогически и непедагогически персонал, а медиаторите ще са част от непедагогическия, но след като са минали обучение, обясни Деян Колев.

Обсъдена е необходимостта от системен проект по програма „Образование“ за промяна на нагласите на родителите.

Противоречиви остават мненията по друг дискутиран въпрос, свързан с нормативната база за социално подпомагане. През 2019 г. тя бе променена и оттогава при натрупване на 5 отсъствия без уважителна причина прекратяването на социалните помощи стана за срок от 1 г., вместо за 1 месец като преди това. Според директорите по този начин вече съвсем няма стимул за семействата да върнат децата в клас. Участниците не са се обединили около конкретна позиция и въпросът остава дискусионен, но ще се обсъжда отново как семействата да бъдат стимулирани, ако нередовни деца станат редовни в училище.