Стипендии за отличници на матурата, които следват педагогика и инженерство

За първи път по национални програми ще се финансират вузовете да подобряват учебни планове

Държавата ще отпуска допълнителни стипендии на зрелостници с най-високи резултати на матурите по български и литература, които изберат да следват педагогически специалности и някои направления в инженерството.  Това обяви министърът на образованието Красимир Вълчев, който участва в конференция „Компетентностно базираното образование и педагогиката на 21 век” в Пловдивския университет. 

Обикновено най-добре представилите се на държавните зрелостни изпити са около 10%. Чрез мярката ще се стимулира те да се насочат към областите с най-голям дефицит. „Много е важно какво висше образование избират най-добрите ученици. Най-съвършените образователни системи  са тези, в които най-добрите  учат педагогически професии. Технологично най-развитите държави са тези, в които най-добрите ученици става инженери”, посочи Вълчев. 

Средствата за стипендиите ще са част от планирани 10 млн. лева за национални програми във висшето образование. За първи път ще има такива за вузовете, но още не е решено точно какви и колко ще бъдат.  „Целта е да са гъвкав инструмент, с който да накараме висшите училища или да разработят определени политики, или да предприемат конкретни дейности. С тези програми ще ги финансираме и стимулираме  да променят учебните програми, особено в педагогическите  направления”, каза Вълчев. 

Той добави, че отдавна с университетите с педагогически профили се обсъжда  тъй нареченият  компетентностен подход . „Той минава през промяна в учебните програми, през методите на преподаване – то да е интердисциплинарно, повече да провокира интереса за учене. Минава през  изпитните програми и материали – за какво изпитваме децата – каза министърът. -  Целта на  тази промяна е формулирана като компетентностен подход, но представлява много повече от това да приложим ключовите компетентности, които са в Закона  за предучилищното и училищното образование”.

Вълчев припомни, че базовите компетентности, които винаги са били в системата на образованието, са езиковите, комуникативните, математическите, по природни и хуманитарни науки. А това, което се добавя в последните десетилетия, са предприемаческите, повече граждански умения и обществени компетентности, дигиталните умения не само на ползватели на устройства. „В следващите десетилетия днешните деца ще са 40-50 г. активни на пазара на труда. От тях ще се изисква умение  за задълбочено взаимодействие с машини, базирани на изкуствен интелект, да разбират алгоритми. Една голяма част от професиите ще предполагат работа с алгоритми и трябва да ги подготвим за това”, каза Вълчев.  И обобщи: „Компетентностният подход минава през това да ги провокираме в по-голяма степен да учат. Всеки от нас учи много повече извън часа, отколкото в него. Това е промяната, която се случва в образователната система – учителят по-малко да е лектор, повече вдъхновител. Това минава и през  промяна в културата в системата. Регионалните управления и директорите трябва  да повтарят, че най-важното е  да стимулират креативните учители”.

Вълчев  подчерта, че МОН също  ги стимулира с награда на училищно, областно, национално ниво. Но направи уговорка, че не може да се отличи всеки креативен преподавател, тъй като всеки е такъв в един или друг час, в работата с едно или друго дете. „ Целта ни е по-скоро да наложим това да стане доминиращо като култура. Не толкова да се контролират само придобити знания. Те  имат смисъл, когато са постигнати заедно с придобиване на умение за учене. Това е преходът, който правят образователните системи от 20 в 21 век”, каза министърът.

Красимир Вълчев  увери, че ще има повече средства за практики на студентите по педагогика в отговор на настояването на Педагогическия факултет в ПУ.  „Трябва да се промени моделът на практическото обучение, като се излезе от вуза и се обвърже повече с базовите учебни заведения”, обясни проф. Галин Цоков, ръководител на катедра „Педагогика и управление на образованието” в ПУ. Той разказа, че в Естония например даже след дипломирането си младите кадри остават свързани с вуза в продължение на 1 г.  Така се адаптират по-лесно в професията, когато реално започнат да я практикуват. У нас обаче университетите в момента нямат необходимите средства за такива ходове и практиката е едва 15-20% от подготовката.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?