Следвайте ни

Българи създали футболния гранд „Галатасарай“

В първия отбор на Френския лицей в Цариград играели 10 наши футболисти

Турският футболен гранд „Галатасарай“ е известен в цял свят, но малцина знаят, че българи стоят в основата на неговото създаване в самото начало на ХХ век. Сред първооснователите му са учениците във Френския лицей Благой Балъкчиев и Борис Николов. 

„Все още името на Балъкчиев е знаме  в Истанбул, за него там говорят с уважение и преклонение. От 11 футболисти в отбора на „Галатасарай“ десет са били българи“, разказва пловдивският художник Жорж Трак, който организира историческата изложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай“. Експозицията може да се види в културен център „Тракарт“.

Капитан на тима е бил Сава Киров, другите са: вратарят Христо Македонски, Георги Божков, Кирил Дупков, Илия Ковачев, Димитър Стефанов, Александър Фурнаджиев, Пейко Пеев, Павел Вълчев, Нестор Несторов, Христо Николов и Апостол Апостолов. 

През лятото на 1909 г. в София за ваканцията си идват студентите от лицея в Галатасарай и провеждат първите мачове в местността Пустината (днес стадион "Българска армия"). Пренасят на родна земя клуба, създаден предишната година в Турция, и за капитан е избран Сава Киров. В негова чест кръщават българския тим "Савата". 

След като се дипломират в Цариград и се завръщат окончателно в столицата през ноември 1913 г., основават първия български отбор ФК-13. Числото 13 е в чест на 13-те ученици, основали тима през 1909 г.

Посветената на българските ученици във Френския колеж в Истанбул експозиция е уникална по рода си. Съвместното проучване на „Тракарт“ и Университета в Галатасарай открива 70 имена на българи, но само за 55 от тях има  данни. Премиерата на изложбата на 11 май м.г. в Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул бе ознаменувана с изложба и концерт, на които присъстваха и почти всички съветници от Общинския съвет в Пловдив.

Според Жорж Трак подобни събития затвърждават културните връзки с българите, живеещи  извън страната. Истанбул е световен град, огромен мегаполис и е естествено България да има свое културно средище в него. Най-добре е това да бъде Желязната църква - емблематично присъствие на българщината на Златния рог. Метохът, криптата, Екзархията - тези светини е естествено да бъдат мост за различни инициативи и културни проекти, смята художникът.

 

Величков снове между политиката и живописта

 

Сред ярките държавници, учили в лицея, е Константин Величков. Политик, писател и художник, той е един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София. Роден е в Пазарджик, в занаятчийско семейство.

Получава образованието си в класното училище в родния си град и във Френския лицей в Галатасарай в Цариград (1868-1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Пазарджик. От 1879 до 1885 г. е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Две години по-късно заминава за Флоренция, където учи живопис.

Величков заема редица престижни министерски и дипломатически длъжности в управлението на новата българска държава. Занимава се активно с преводаческа дейност. Автор е на драми, сонети, белетристика. Наред с всичко това той оставя живописно наследство от портрети, жанрови сцени и пейзажи

 

 

Стамболов и Каблешков учили в лицея

 

Във Френския колеж са учили плеяда наши възрожденци, които след Освобождението активно са се включили в строителството на свободна България. Много от тях са емблематични личности в политиката, историята, военното дело.

Сред големите имена, учили в колежа в Галатасарай, са Стефан Стамболов, Павел Бобеков, Константин Величков, Антон Франгя, Никола Вълков Чалъков, Михаил Савов, Вълко Велчев, Георги Измирлиев, Тодор Каблешков, Стоян Михайловски, Добри Войников, Симеон Радев и други.

„Част от генералитета на нашата армия е учил в този колеж. Това е напълно разбираемо - в края на XIX век София е била 10 хил. души, Пловдив - 30 хил.  души, а в Истанбул са живеели 100 000 българи. Той е бил най-големият български град“, обяснява Трак.

В Цариград са живеели и много от прогресивните български семейства, които са се стремели децата им да получат образование и да имат свой бизнес. „Сега заможните фамилии изпращат децата си в Париж, Берлин, Рим, Лондон, Брюксел -столиците на ЕС, да се образоват. Така е било и някога“, отбелязва Жорж Трак.

Във Френския лицей всички преподаватели са били европейци, най-много са били французите, но е имало италианци и германци. „Тяхното образователно дело е било мост към европейската култура в балканска среда.

Истанбул е бил столицата на империята и огромен търговски център, а най-елитните университети в него са били Френският и Роберт колеж", допълва той. Западните им преподават​ели ги възпитали в духа на Просвещението и на порива на Великата френска революция към свобода, равенство и братство. Затова не е учудващо, че тези български титани, изучили се в Цариград, участват в българското осъзнаване и стремеж първо за духовна самостоятелност,  а впоследствие и за национална независимост. 

 

Училището тръгва през 1481 г.

 

Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 г. от султан Баязид II. Това е второто най-старо училище в Турция. Разположено е в квартал Галата на северния бряг на Златния рог, в близост до средновековна генуезка крепост. Въведен бил френският модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. 

Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си -България, Сърбия и Гърция.

През 1992 г. към лицея е създаден Галатасарайски университет, който е един от най-престижните в страната.

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?