Френски дипломат първи описва как беснее Марица

В далечния V в. пр.Хр. Херодот („Истории“) се запитал: „Защо водите на Нил в продължение на сто дни след лятното слънцестоене излизат от коритото си и наводняват цялата долина, а после се отдръпват и реката намалява нивото си през цялата зима, та чак до следващото лято. В Египет не можах да получа никакво обяснение каква е тази сила, която кара Нил да бъде толкова различен от всички други реки“.

Нил обаче едва ли е толкова по-различен от другите реки. Поне що се отнася до наводненията. Река Марица също създавала главоболия на местните, които обитавали бреговете в търсене на поминък. Една ретро разходка във времето ни показва как древните се борили със суровите условия, но успели да съхранят живота покрай реката. Нещо повече ​- те я превърнали в основен източник за своето препитание през годините.

Пловдив започва съществуването си 4000 г. пр.Хр., но според археолозите на това място е имало още по-древно селище. Животът тук винаги е бил труден, но въпреки това градът просъществува - без прекъсване ​- цели 8000 години.

Дали Марица е най-важният фактор в това дълголетие? 

Филипопол, родното място на древните траки, по-късно важен градски център с развит поминък в сърцето на Тракия, всъщност е имал този шанс през годините поради факта, че възниква непосредствено до голямата река. „Многобройните тракийски могили, които характеризират ландшафта на Маришката долина в пределите на днешна Южна България, са указание за големия брой на селищата, които се намират в близост до нея. За тяхното съществуване реката има важно значение, произтичащо от богатството на земята, напоявана от водите. Тази близост създава и други преимущества за тракийските селища, разположени наоколо“, пише Георги Граматиков в книгата си „Река Марица и светът около нея“.  

Всъщност река Марица извира от планината Рила и един от нейните начални притоци ​- Ибър ​- определя нейното древно название Хебър. Общата дължина е 530 км, от които 338.9 км протичат на българска територия.

Наред с поминъка, който хората практикуват покрай реката, която им давала всичко, но основно по-голямо плодородие и живот ​-  тя им създавала и сериозни проблеми. Наводненията са едно от бедствията. Ако през летните месеци по реката се движели салове  и малки корабчета, през пролетта, и най-вече през зимата, силните дъждове правели така, че реката да приижда и излиза извън  коритото. 

Водата заливала бреговете, но и цели квартали и селища, отнасяла посевите в ниви и градини, разрушавал бентове. Това е било равносилно на катастрофа, понеже Тракия и земите около Пловдив и Стара Загора остават най-плодородните земи, където наред с производството на зърнени храни значително се развиват също зеленчукопроизводството и овощарството. 

Френският дипломат Филип дю Френк Кане първи регистрира наводненията, причинени от Марица. През 1572 г., когато пристига в Одрин, той отбелязва, че водите на трите реки Марица, Арда и Тунджа се вливат в едно и „причиняват големи щети в града. Малко време преди пристигането ни те бяха залели около 6000 къщи, всички еврейски”, пише Кане. По темата за наводненията следи оставя и турският историк и пътеписец Хаджи Калфа, който пише, че при управлението на султан Селим II (1566 - 1573) Одрин преживява ново голямо наводнение и повече от 400 къщи в града са наводнени.

През 1712 г. отново се случва голям  опустошителен потоп, който залива маданите за производство на желязо в Костенец и Белово. В Пазарджик са зал​ети 4000 къщи. Архивите дават още детайли по темата - в началото на XIX век френският граф Андреоси, пребивавайки в Одрин, преживява едно от поредните наводнения, които причинява реката на града. „Когато тези три реки се разлеят едновременно, една трета от този град е насред водите”, пише французинът. 

След ХVI век река Марица постепенно се налага като основна магистрала на Тракия. Преди 150 години по реката превозвали годишно 200 000 тона стоки, а в средата на XIX век са се замисляли да пуснат и кораби по водите <210>. Имало и пристанище, четем в архивите на града. Едва през XIX век се появяват и първите по-подробни сведения за наводненията. Те предизвикват сериозен обществен отзвук, вестниците в Цариград, с интерес следели темата с бедствията, причинени от водите на Марица. Според Георги Граматиков тези наводнения продължават и в ново време и са особено чувствителни в долното течение, при и след Одрин, където в Марица се вливат реките Арда и Тунджа. Обяснението на автора е логично: „Те влачат много пясък от горните си течения и затова коритото на Марица от Одрин надолу до устието <210> е препълнено с пясък, което създава условия при прииждането на реката да стават наводнения“.

Днес картината не е по-различна

Турци, гърци и българи се надпреварват да дават сведения за погромите на реката. Първите документирани наводнения са на българска територия в региона на Пловдив - точно на 31 август-1 септември 1856 г., когато дълбочината на реката не е надвишавала 4 метра. Местните помнят също големите наводнения през 1876, 1894, 1911, 1957 годин​а. Най-внезапни и опасни наводнения на българска територия се наблюдават ​по поречието на река Арда. Те са вследствие на проливни валежи и снеготопене през зимния период, предизвикани от преминаването на средиземноморски циклони. Така например наводненията по Арда и притоците <210> Върбица и Крумовица през 1956 г., 1990 г. и 1996 г. с височина на вълната, надвишаваща 6 метра, и водни количества над 1400 куб.м/с доведоха до големи разрушения и човешки жертви.

Траките първи я използват за превоз на стоки

Траките първи навремето откриват голямата перспектива, а тя е да използват водите на река Марица като воден път. 

Реката постепенно се превръща във важна водна артерия за превоз на стоки от Тракия към Егея и обратно. За това свидетелстват откритите археологически находки в днешните южни територии на страната ни, в Източна и Егейска Тракия. Оживеният гръцки внос се развива от края на VI и особено през V и IV в. пр.Хр.

Важно доказателство за използването на реката като воден път е каменна котва, открита край с. Сталево, близо до Димитровград. Днес тя се съхранява в архивите на музея в Хасково.

Проправят Виа Диагоналис в долината 

Римската империя изгражда забележителни инженерни съоръжения и пътища в разцвета си. Сред тях е и Виа Диагоналис - един път, който следва поречието на река Марица.

Още в древността към Филипопол и устието на Марица водят и излизат множество местни пътища. Навремето те свързвали отделни малки селища. Първата грижа на рим­ската власт ​- при присъединяването на всяка нова провинция - е била да прокара необходимите пътища. Те били необходими на римлян​ит​е за по-бързото придвижване ​на военните части. Интересен е фактът, че Виа Диагоналис е трасиран и изграден изцяло върху по-стария тракий­ски път, но възниква благодарение на добрите теренни условия, които предлага долината на реката. Този път съществува през цялата Античност, функцио­нира без прекъсване и е най-удобната връзка от Средна Европа, през Бал­каните, за Мала Азия.

Днес археолози откриват и проучват пътни станции по дължината на римския път. 30 римски мили е било разстоянието между две спирки, като разположението на структурите по пътя е следвало определена логика. Например  около тези станции имало ханове и места за почивка. Или пък други постройки, като конюшни за конете, сграда на управителя на станцията, както и пещи за различно производство.  

Снимки от архива на историка и изсле​до​вател на историята на Пловдив - Димитър (Мимо) Райчев