Карловските братя построиха Алма матер

Христо и Евлоги Георгиеви даряват милиони за училища, читалища и църкви

„Дарителите" - емблематичната изложба на вестник „Марица" и „Хермес медия", вече украсява Цар-Симеоновата градина. 20-те пана с уникални старинни снимки ще стоят там поне месец.

Повече от тях познаваме от историята като изтъкнати просветители, общественици, държавници, предприемачи и търговци, поставили основите на Българското Възраждане. Ще покажем по-малко познатата страна на щедрите им дела в следващите броеве на вестника и на marica.bg.

---

Евлоги и Христо Георгиеви не завещаваха на България само богатството си, те завещаваха на българския народ желанието си за просвета, образование и прогрес в обществото. Те са най-изявените дарители в новата ни история. Установили се трайно в Дунавските княжества, карловските братя създават най-голямата българска търговска къща през Възраждането с кантори в Галац, Букурещ и Браила с гъста мрежа от търговци и агенти в Англия, Франция, Италия и др.

Евлоги Георгиев е роден през 1819 г., а брат му Христо - през 1824 г. По майчина линия са близки роднини с Ботьо Петков - бащата на Христо Ботев. Те учат при един от най-известните български възрожденски просветители - Райно Попович.

Техни съученици са Георги Раковски, Гаврил Кръстевич, Ботьо Петков, Иван Богоров. Израснали в родолюбива среда, още в ранните си години те се изпълват с подчертано уважение към образованието и науката и осъзнават голямата им роля за обществения просперитет на всеки народ.      

Крупни търговци, състоятелни банкери и арендатори на мошии, те са и основатели, ръководители и идеолози на Добродетелната дружина в най-активния <210> период, трайно ангажирани с всички по-значителни прояви на българския народ от политически, църковен и културно-просветен характер.

Дарителството им е мащабно и зряло с ярко изразен национален характер.

Те ориентират десетки български младежи към университетите в Западна Европа и Русия. Подкрепяйки ги материално, имат заслуга за подготвянето на широк кръг от образовани българи.

През Възраждането Евлоги Георгиев заедно с брат си подкрепя с материални средства училища, читалища, църкви, издаването на книги, учебници, вестници и др. Няма благотворителна инициатива, в която братя Георгиеви да не се включват със значителни средства. Ценейки високо значението на просветата и науката за просперитета на нацията, те насочват щедрите си дарителски жестове в тази област.

Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 г. В завещанието си той разпределя: 20 000 лв. на българската църква в Букурещ, 200 000 лв. дарява за поддръжката на българското училище в румънската столица „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет „Карол I“, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти“.

На общината в Галац определя 30 000 лв. 20 000 лв. отделя за строителството на българска болница в Цариград. Меценатът разпределя пари за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците. Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община и заделя средства за българската Девическа гимназия в Солун.

Негов уникален жест е дарението от 6 милиона златни лева за построяване и поддържане на Висше училище в България.

През 1896 г. благодетелят обявява и другото дарение в полза на това училище от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 хил. лв. за построяването на сградата на Университета. Голямо е вниманието, което братя Георгиеви отделят за развитието на просветното дело и в родния си град. Те подпомагат финансово Иван Богоров да завърши медицина в Париж, а по-късно и издавания от него “Цариградски вестник". С техни средства образование в чужбина получават и други карловски младежи. Построяват Първата вълненотекстилна фабрика през 1891 г. в Карлово с приходите, от която да се издържат карловските училища. Прави и други крупни дарения в полза на града.

След смъртта си Евлоги Георгиев оставя огромно състояние от около 23 милиона франка, което в много голямата си част завещава на България.  Неговата привързаност към всичко родно, искреността на неговите усилия за стопанското, политическото и просветното преуспяване на българския народ личат от всички негови действия.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?