Преди 101 години: Свалят Стамболийски с преврат

Преди 101 години в нощта срещу 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз с две ключовите фигури - о.з. ген.-майор Иван Русев и полк. Иван Вълков. С помощта и на Народния сговор е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз начело с Александър Стамболийски. В новия кабинет с премиер професор Александър Цанков, виден икономист и юрист, влизат представители на всички опозиционни партии, без комунистите. В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. 

 В 3 часа на 9 юни, събота, генералите Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. В 4 часа Лазаров рапортува, че всичко е минало според плана. „Да живее! ”, викат съзаклятниците. 

Изненадата е пълна. Министрите от земеделския кабинет бързо са арестувани.

Делегация на заговорниците пристига в 7 часа в двореца "Врана".  Царят протака - одобрява преврата, но търси удобно извинение пред Запада.  Най-сетне в 14 часа Борис Трети подписва указите, с които парламентът е разпуснат, дружбашкото правителство е освободено, а новите управници са легитимирани.

Около премиера Александър Стамболийски се събират 3000 зле въоръжени селяни. Разпръснати са от армията, а земеделският лидер е заловен и убит след садистични мъчения във вилата му до село Славовица.

Убити са редица видни земеделски политици. Други са хвърлени от превратаджиите в затвора.

Властта в градовете е завзета с лекота - Пловдив, Шумен, Русе, Враца, Варна  са в ръцете на Военния съюз.

 Въоръжената съпротива по селата продължава няколко дни. Разпръснати  са „бунтовниците“ в Карловско, Асеновградско, Харманлийско и Свиленградско.

 Тежки боеве между превратаджиите и въстаниците се водят и в Карловско, където начело на работниците и селяните застават Ранчо Кеменчеджиев и Пенчо Дворянов. Падането на обсадения от въстаниците град Карлово виси на косъм, докато на местния гарнизон пристига помощ от Пловдив. 

Земеделската дружба в Пловдив, който тогава има население от 70 000 души, брои някъде около 70-80 души. Събират се в тогавашния Караул хан на днешната улица „Райко Даскалов”. Всъщност градът се управлява от т. нар. тричленки - трима души, назначени да управляват Пловдив.  

Сваленият като кмет на Пловдив на 9 юни Иван Станчев е панагюрец, офицер, полковник, участник във войните. Арестуван е, но оцелява благодарение на протекции - зет е във фамилията на видния общественик и бивш пловдивски кмет Костаки Пеев.  

В Пловдив превратът на 9 юни се посреща с облекчение, имало е дори народно веселие с хора. Тук има създадено настроение срещу земеделците дружбаши, които посягат на земите на големите земевладелци в полза на безимотните селяни. От Пловдив са изпратени шпицкоманди в Пазарджишко, където са очаквали отпор на Оранжевата гвардия.  

След въстанието България навлиза в ужасяваща многогодишна спирала от  преврати, атентати и кървава гражданска война, в която обществото се разделя на две антагонистични части, а армията дълги години се изживява като  главен политически арбитър.

На два пъти през 1923 г. българи се изправят срещу българи с оръжие в ръка и се избиват с такова диво настървение, сякаш са вековни врагове.