Следвайте ни

Лесно е да спечелиш Пловдив, ако си Здравко Димитров

Кандидатът на ГЕРБ единствен от претендентите за кметския пост не е част от статуквото и не може да бъде подозиран в задкулисие или общински злоупотреби

 

Кой открадна парите за градския транспорт на Пловдив? Кой разпъна политически чадър над общинската корупция? Кой лобира червени бизнесмени да печелят от Стария град? Кой подкрепяше съмнителни сделки? А кой изтегли заем за милиони? Кой загърби бизнеса? Кой назначи некадърници в администрацията? Не, кой извърши политическо номадство? Вие на кого сте скрит кандидат? А вие за кого играете тайно? Не бяхте ли вие пръв приятел на...

Лъжете! Не, вие лъжете!

И можем да продължим още много в този дух. Защото именно в този дух премина вторият голям предизборен дебат за Пловдив. Участие в него взеха Здравко Димитров от ГЕРБ, Славчо Атанасов от НФСБ и ВМРО, Николай Радев от БСП и Дани Каназирева от „Съюз за Пловдив“.

Четиримата претенденти с най-големи шансове за вота на 27 октомври имаха близо час в ефира на Нова телевизия, за да разкажат на избирателите плановете и идеите си за развитие на Пловдив.

Но планове и идеи в дебата не се чуха. Бяха заглушени от взаимни обвинения между претендентите. И от общото впечатление, че

всеки има за какво да обвинява другия.

Защото всеки от тях по един или друг начин е участвал в общинските политически игри през годините. И знае нещо. За някого. С едно изключение - Здравко Димитров.

Той единствен не се включи в яростните словесни престрелки. Вземаше думата само по темите, свързани с проблемите на града и тяхното бъдещо решение.

Не намери нито за какво да напада, нито пък защо да се оправдава. Към него нямаше въпроси, свързани с общинското задкулисие. Нито с общинските злоупотреби. Нито с общинските политически ажиотажи.

Защото само той от всички не е участвал в управлението на Пловдив. Това се оказа и неговото голямо преимущество в този телевизионен дебат. И то му даде възможност

да гледа караницата на другите трима от високо.

В буквален и в преносен смисъл.

Да, Зико има своята политическа биография. Някои епизоди от нея може да не харесват на този или онзи избирател. Но всички до един са публични и честни.

4 години кмет на район „Западен“ по времето на Славчо Атанасов. Мажоритарно избран през 2007 година. Но във време, в което районните кметове не можеха и гък да кажат без санкция от общината. Въпреки ограничените правомощия мандатът му приключи успешно - по признание и на гражданите, и на общинарите. Впрочем и на Славчо Атанасов.

Последваха 8 години като губернатор на Пловдив-област. Да, областният управител е пратеник на държавата в регионите. Няма обаче право да се противопоставя на решенията на независимата по конституция местна власт. Може само да следи за законността на тези решения. 

Известно време беше и народен представител. Именно в този период се случи и единственото събитие, заради което днес опонентите го нападат - соловото му кандидатиране за кмет на Пловдив през 2015 година с подкрепата на Реформаторския блок. Тогава ГЕРБ официално издигна за втори мандат Иван Тотев. А Зико беше изключен от парламентарната група на управляващите. Но не и от партията.

Винаги е бил само и единствено член на ГЕРБ

Само че е спорно дали това събитие е петно в биографията му.  Или точно обратното - голям плюс.

„Кандидатирах се тогава именно защото не бях съгласен с някои неща в управлението на Пловдив“, обясни той в рамките на тв дебата след опит да бъде атакуван по тази линия от Славчо Атанасов.

Само че нали и опонентите му не харесват управлението на Иван Тотев? При това положение би трябвало не да сочат с пръст Димитров за това „прегрешение“, а просто да го поздравят за проявената още преди 4 години политическа далновидност и смелост да се изправи срещу кандидата на собствената си партия.

Такива опълчения има и при останалите кандидати за кмет. С тази разлика, че

при тях лоялността свършва някъде във времето.

Или се пренасочва към други партии. Или се прегрупира по интереси. В резултат днес не могат да се разберат Славчо Атанасов на кого точно е скритият кандидат - на ГЕРБ, на БСП или на себе си. И на колко партии и коалиции е бил кандидат - ВМРО, ВМРО и ГЕРБ, Лидер, НФСБ и пак ВМРО... Дани Каназирева близка ли е с Иван Тотев и ще го предаде ли в последния момент. Защо е напуснала ГЕРБ? Николай Радев и червените през задната врата ли са влезли в управлението на Пловдив навремето, или са го спасили от сигурен провал. А докато са били в опозиция, удряли ли са по рамо тук-там на властта срещу апетитни сделки?

Всеки един от кандидатите има своята истина за тези въпроси. Своите аргументи. И своите контрааргументи. Но докато наддават за тях, губят пловдивчани.

Прав е Славчо Атанасов.

Няма как едновременно той да е тайният кандидат и на Бойко Борисов, и на Корнелия Нинова и явният на Валери Симеонов. Атанасов говори, че е кандидатът на пловдивчани, а не на партиите. Мажоритарният. Като добър парламентарист той услужливо за себе си спестява, че в България няма мажоритарни избори. Натъртва, че е станал кмет с подкрепата на 59 000 души и големия си актив - управлението с лице към хората. И пак спестява услужливо в своя полза факта, че през 2008-а не се обърна с лице към онези, които го бяха подкрепили, и не ги попита открито дали да направи ляв завой и да пусне БСП във властта през задния вход.

Проблемът обаче не е в това. Големият проблем е, че изобщо разговорът за съдбата на втория по големина град у нас е докаран до въпроса кой за кого играе в задкулисието.

Такива въпроси към Здравко Димитров няма.

Поради това да си Зико в кампанията за Пловдив на тези избори, би трябвало да е много лесно. И също толкова лесно изглежда да спечелиш Пловдив, ако си Здравко Димитров.

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?