Доц. Ангел Джамбов: Фините прахови частици взимат стотици жертви всяка година

Доц. д-р Ангел Джамбов е завършил медицина в МУ - Пловдив. Има придобити степени "доктор по хигиена" и "доктор на науките по психиатрия". От 2022 г. е доцент към Катедрата по хигиена при Медицински университет - Пловдив, а от 2024 г. е доцент към Научноизследователския институт на вуза. От 2023 г. е водещ изследовател (R4) и ръководител на изследователска група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда“.

През 2017 г. получава престижната награда Rebecca James Baker Award на Международното общество за епидемиология на околната среда (ISEE), през 2019 г. - голямата награда „Питагор“ на МОН за най-добър млад учен, през 2023 г. - наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината. От 2021 г. е в Топ 1% на най-цитираните учени в класацията на изследователи от Станфордския университет за влияние върху световната наука, а от 2023 г. е в Топ 2% на най-цитираните учени на база цялостен принос през кариерата си.

- Доц. Джамбов, какъв въздух дишаме в България, и в частност в Пловдив?

- Качеството на въздуха в много от големите български градове, особено по отношение на показателя "фини прахови частици", е на едно от последните места в Европейския съюз. Макар в много случаи средногодишните гранични стойности в настоящото законодателство да са спазени формално, нивата на замърсяване са далеч над препоръчителните стойности на Световната здравна организация. В ревизираната Директива за качество на атмосферния въздух ще бъдат заложени значимо по-ниски от сега допустимите нива на замърсяване, което е стъпка в правилната посока. Според някои проучвания Пловдив и София се нареждат сред градовете с много висока смъртност. Причината са многото източници на замърсяване, както и социодемографските, географските и метеорологичните особености, възрастовата структура на населението и високата честота на хронични незаразни болести. Няколкостотин смъртни случая годишно биха могли да се свържат със замърсяването с фини прахови частици в Пловдив.

- Какви са рисковете за здравето, ако живеем на места с мръсен въздух?

- Замърсяването на въздуха повишава риска от заболявания на всички органи в тялото. То засяга не само белия дроб и дихателната система, но може да причини сърдечносъдови болести, метаболитни заболявания като диабет, влошено невропсихично здраве, автоимунни, алергични и злокачествени заболявания и като цяло да доведе до преждевременна смърт. В текущо проучване на МУ - Пловдив сред около 4600 души в 5 български града установихме, че при хората, които използват твърдо гориво за отопление или готвене, има повишена вероятност те да са с исхемична болест на сърцето.

Не на последно място, самото възприятие за това, че живееш в замърсена среда и си в риск, може да генерира значителен дистрес и да влоши качеството на живот, особено ако се възприемаш като безсилен да направиш нещо, за да промениш положението си.

- Как влияе смогът на децата?

- Децата, които продължително време живеят в среда с по-замърсен въздух, имат доказано по-висок риск от дихателни заболявания, алергични симптоми на астма и ринит, както и проблеми с невропсихичното развитие и когнитивните функции. От една страна, те имат по-незряла имунна система от възрастните. Дихателната системата на децата също често е по-реактивна от тази на възрастните и навлизането на замърсители е по-лесно заради по-ниския им ръст и относително по-високата концентрация на замърсители в тяхната дихателна зона. От друга страна, децата нямат никаква или имат оскъдна информация за вредите от мръсния въздух и често не могат да направят информиран избор за мястото и продължителността си на излагане. 

- Има ли проучвания дали децата, които растат в селища с по-чист въздух,  боледуват по-рядко?

- В наши проучвания, които обаче бяха проведени в София, установихме, че около дните с по-високи нива на замърсяване на въздуха децата, особено в ранна възраст, имат повишен риск от хоспитализация поради астма. Известно е, че в по-ниско урбанизираните райони честотата на алергични симптоми от страна на горните дихателни пътища като цяло е по-ниска, отколкото в силно урбанизираната градска среда.

- Как влияе мръсният върху хората с хронични заболявания и кои са най-рисковите пациенти?

- Много от споменатите ефекти на мръсния въздух изискват продължително излагане в рамките на години, но дори и при краткотрайно повишаване на определени замърсители хората със съществуващи заболявания имат повишен риск от прием в болница. Такива са дихателните заболявания - като астма, ХОББ, сърдечносъдови болести - като инсулт, инфаркт, дори диабет. При астматиците пък дихателните пътища са по-реактивни при дразнене от въздушни замърсители, отколкото при здрави хора, а при сърдечносъдови заболявания по-лесно се провокира спазъм на кръвоносните съдове.

- Какво можем да направим като общество, за да намалим замърсяването на въздуха? Как можем лично да съдействаме за това?

- Мерките най-общо могат да бъдат насочени към по-ниско замърсяващи технологии, административни облекчения или санкции в зависимост от приноса на индивидите, предприятията, както и редица инфраструктурни промени. Намаляването на трафика чрез по-рядкото използване на лични автомобили и  намирането на алтернатива на замърсяващите отоплителни уреди също са начини да участваме в намаляването на вредните емисии. Гражданската енергия също може да е мощен стимул за положителни промени в областта на околната среда и здравето, особено когато е подкрепена от научни доказателства. В приетата ревизия на Европейската директива за качество на атмосферния въздух се залагат по-ефективни механизми за участие на гражданите в контрола на качеството на въздуха.