Един екоден на Вера Маркова: Чистя дома с натурални продукти и ползвам моя чаша в кафенето

Да намали отпадъците в ежедневието си и да живее природосъобразно Вера Маркова е превърнала в своя кауза от години. Запалила се през 2015 година, когато взела решение да обърне живота си и да замине в Южна Индия като доброволец в природосъобразната организация Sadhana Forest. Там на практика видяла как може да се живее, без да се оставя отпечатък върху околната среда, и осъзнала смисъла да промени навиците си. Вдъхновява се, събира идеи и две години по-късно решава да се върне в България, за да разпространи начина на живот с нулев отпадък.

Днес пловдивчанката е посланик на Европейския климатичен пакт, а работата й е да споделя опита си в опазването на околната среда и да помага на другите да осъзнаят, че проблемите със замърсяването сега могат да се окажат бомба със закъснител в бъдеще. Тя е лектор и консултант по намаляване на отпадъците и основател на първия онлайн магазин с нулев отпадък в България - Green Revolucia. 

По "зелената идея" се запалила още докато следвала в Англия. Там се научила как да рециклира правилно, но как да намали отпадъците се вдъхновила в Индия. В началото била шокирана от живота в кампуса и от големите грижи, които се полагали за почвата. Имало и конкретни забрани. Едно от правилата било да не се използва козметика, която не е с натурален състав, тъй като при ползването на конвенционален шампоан и паста за зъби например се замърсява почвата. Така, още при влизането, раницата на Вера била прегледана от другите доброволци и нещата, които не съответствали, били отделени в кошница. След това ги дарявали на хора в нужда. Колегите й в кампуса я научили как да си приготвя козметиката сама, в това число паста за зъби, дезодорант, балсам за устни.

Там за първи път видях и метална сламка, твърд шампоан, метална самобръсначка, памучни превръзки за многократна употреба и още много. Бях толкова впечатлена, че от първия ден започнах да си водя записки за всичко, което научавам, спомня си пловдивчанката.

В края на 2016 г. й предложили да остане за по-дълго време, но тя решила, че

в България ще е много по-полезна с новите неща, които е научила.

Като при повечето хора, денят на Вера днес започва с личен тоалет и приготвяне за работа. За миене на зъбите обаче тя ползва бамбукова четка и е заместила конвенционалната паста за зъби с такава на таблетки. Таблетките са произведени в Германия, а картонените им опаковки - в Пловдив. Дъвчат се и се разпенват в устата, след това се мокри четката и се изтърква старателно. Жабуриш, както използваш традиционната паста за зъби. Крайният резултат е чиста и здрава усмивка без пластмаса, а и при пътуване е удобно.

Когато почиства дома си също се старае да използва натурални съставки, за да не вреди на природата. За целта ползва памучни парчета плат и компостируеми попивателни гъби от растителни влакна, сода за хляб, разтворими таблетки за почистване и ябълков оцет. Мие чиниите с гъба луфа, има и четка за миене на съдове и бутилки с растителни влакна.

Почиства ръцете си с марсилски сапун, използва го още за къпане, пране на дрехи и измиване на  съдове, а почти цялата козметика на Вера е натурална.

Първата промяна обаче, която направила в стремежа си да заживее с по-екологични навици, билa да замени еднократните менструални превръзки с многократни. Смята, че това щади природата, здравето и финансите. Останала изумена от статистиката, която казва, че да се разгради една обикновена превръзка са нужни 500 години. А през целия си репродуктивен период една жена употребява 11 хил. дамски превръзки и тампони,

това е количество колкото пет Айфелови кули, подредени една върху друга   

Колкото повече си говорим за тези неща, толкова по-добри решения ще намираме. В Шотландия например от 2022 г. са безплатни менструалните продукти. Кения пък е първата страна, която 2004 г. маха ДДС върху менструалните продукти изцяло. В ЕС скоро го направи и Германия - през 2020 г. Тя свали ДДС от 19 на 7%. Защо и в България да не е така, просто трябва да се активизираме, размишлява Вера. 

В ежедневието си тя стига до работното място с колело или ходи пеш. Пазарува плодове, зеленчуци, чай, яйца, ядки и варива в собствени торбички и кутии от малки квартални магазинчета, има бутилка за вода за многократна употреба. А когато пие кафе в центъра, ще я видите да го прави от собствена сгъваема силиконова чаша, която е винаги в дамската й чанта. 

Оризът, фасулът и лещата вкъщи държи в стъклени буркани, а не в заводските им опаковки, защото ненавижда найлона. Има пет съда у дома за сортиране на отпадъците. Един за хартията, пластмасата (с изключение на пластмасовите бутилки от напитки и техните капачки) и метала (понеже в нейния квартал се събират в един и същи жълт контейнер), втори - за стъкления амбалаж, трети за пластмасовите бутилки, които депозира в близък магазин срещу кредит за пазаруване, четвърти - за пластмасовите капачки на напитки и козметика, които дарява за различни каузи, и пети за компостируемия отпадък.

От години компостира и наторява ранчото на свои приятели с хранителния си отпадък - утайка от кафе, билки от насипен чай, обелки от плодове и зеленчуци, черупки от яйца и др. 

И у дома, и в офиса Вера и колегите й

пият насипен чай, кафето е мляно и не използват капсули.

В офиса всички доставчици са инструктирани да опаковат пратките природосъобразно и да не изпращат опис или фактури на хартия, само електронно. Самите ние изключително рядко принтираме нещо, а когато все пак се наложи, е върху рециклирана хартия. Ако трябва да изпратим нещо чупливо, използваме памучен плат,  събираме го от местни шивачки, които имат остатъчен материал от поръчки. Винаги използваме и хартиено тиксо, а ако трябва да уплътним пратка, използваме стари брошури и вестници, разказва Вера.

Първото нещо, с което се сблъскала, когато се прибрала от чужбина, бил отказът на хората да заменят пластмасовата еднократна бутилка за вода с многократна. Много хора, които спортуват, си носят бутилка за вода за многократна употреба, но хората, които излизат само на градска разходка - не, казва Вера. 

Смята, че в битката с отпадъците и изграждането на навици за разделното им събиране в Пловдив трябва да си помагат граждани и община. "Щеше да е много по-лесно, ако имахме малко по-добри условия. Те са особено важни за хора, които нямат екологична подбуда", казва Вера и дава за пример, че би било добре до другите контейнери за рециклиране на улицата 

да има и кафяв кош за компостируемия отпадък.

"Ако това го имаше тук, хората биха били много по-склонни да отделят този вид отпадък и да го носят до кафявия кош", смята Вера. И допълва, че е важно да се работи и за превенция на отпадъците. Често хората купуват нещо и после започват да мислят какво да правят с опаковката, тя рециклира ли се. По-скоро трябва да мислим как да си купим нещо, което е насипно - в наш буркан, кутия.  Има много нестандартни решения, само трябва да споделяме повече и да се насърчаваме, споделя пловдивчанката. И смята, че и у нас вече има осъзнаване на проблема със замърсяването на планетата. Особено активни по темата са децата. Все повече лекции се изнасят в училищата и съм чувала как след това наученото се коментира с родителите, споделя Вера.

Смята, че всеки може да направи малки крачки към природосъобразния начин на живот. Не е никак трудно, стига да сме осъзнали, че тази планета трябва да остане и след нас.

Цялото издание "Марица Еко" може да разгледате ТУК