Как задигнаха тасовете от колата на японския посланик

Преди 32 години Хасково е напът да изложи България заради кокошкарска кражба на тасовете от служебната кола на японския посланик. Някои от по-възрастните жители на града още си спомнят за случката. Честта на родината тогава спасяват двама офицери на „Криминална милиция” от районното управление на МВР в областния град.

 

В края на януари 1988 г. в Хасково пристигнал посланикът на Япония. Колата Нисан била с дипломатически номера. Возилото било паркирано близо до входа на Зеления салон на „Балкантурист”, посланикът пък се настанил в хотел „Аида”.

„Сутринта на оперативката в районното управление дежурният сержант докладва за нарушенията и престъпленията през изминалото денонощие. Тогава съобщи, че от служебната кола на Негово Превъзходителство са задигнати четирите таса. Центърът на града се обслужваше от оперативния работник Петьо Николов. За мен той е много добър служител с големи оперативни възможности”, спомня си днес опитният полицай Васил Матвеев. Той е другият участник в разкриването на кражбата.

Шофьорът на посланика бил българин и периодично през час-два слизал да проверява автомобила. В полунощ тасовете били там, два часа по-късно липсвали. Преди да си тръгнат, шофьорът настоял на рецепцията да бъде уведомена София за станалата кражба. Веднага след това от хотела съобщили в Районното.

„В такива случаи се правят оперативни срещи с негласния апарат”, пояснява Матвеев. В късния следобед на същия ден му се обадил един от  неговите сътрудници и му казал, че има информация по случая. „Настоя да се срещнем. Разказа ми как негов познат му споделил, че когато се прибирал от дискотека „Клокотница”, видял човек да  сваля от Нисана тасовете и ги сложил в оранжев москвич”, разказва криминалистът за поредния случай от богатата си кариера.

С Петьо Николов стигнали до две лица, евентуално съпричастни към престъплението. Според оперативна информация двамата заподозрени били редовни клиенти на Зеления салон.

„След края на работния ден отидохме в салона и разговаряхме с персонала - с портиера, с дисководещия, със сервитьора и бармана. От техните обяснения се потвърди, че въпросните двама били там предходната вечер и си тръгнали последни преди затварянето с оранжев москвич”, връща се Матвеев 30 години назад във времето.

Около 21 часа криминалистите намерили заподозрените. Последвали беседи с тях. Около час по-късно крадецът пропял, след него и другият. Завели ги до жилище, където били скрити откраднатите вещи. Един от въпросните тасове струвал тогава 30 долара или общо $120 за четирите. Крадецът изръсил пред милиционерите, че съжалява за стореното, не от разкаяние, а защото отмъкнатата плячка не ставала за никой друг модел кола в България.

„След пълните им самопризнания и намерените вещи приключих предварителната проверка. Изпратих я в Районна прокуратура - Хасково с мнение за повдигане на обвинения срещу единия за кражба, а срещу другия за вещоукривателство. И двамата бяха безработни, изкарваха си прехраната с каквото им попадне и дребни далавери”, разказа още криминалистът.

Два дни по-късно, след направена от вещо лице оценка на откраднатото, тасовете били върнати по съответния процесуален ред. „Месец по-късно единият започна работа в Димитровград, другият в хасковско предприятие и повече не правеха зулуми”, завършва с усмивка Васил Матвеев.

Приятелски огън в схватка с апаш

„В същия Зелен салон на „Балкантурист” ми се случи и друго интересно професионално преживяване”, разказва Васил Матвеев. Това станало малко след историята с колата на японския амбасадор.

„Става въпрос за крадец по прякор Гурди - български турчин. Имаше доказани престъпления за това лице. Беше обявен за издирване за многобройни взломни кражби от домове и автомобили. Имаше взета мярка „задържане под стража”, каквато навремето се налагаше от прокуратурата. Около седмица по-рано беше избягал от наш служител, докато го водеше към Районното. Това не се случваше за пръв път. Гурди имаше свои финтове. Измъкваше се от конвоиращия, като в последния оставаше само връхната дреха на рецидивиста”, сподели 59-годишният криминалист.

Получила се информация, че Гурди е в Зеления салон. Тогава Матвеев се обадил на колегата си Пламен Паскалев. За да не ги усетят, уговорили се двамата да отидат със съпругите си в заведението. Било почивен ден, така нямало да бият на очи и все едно отивали да се почерпят.

„Обадих се и на дежурния да ми изпратят и униформения наряд в центъра. Единият от тях, Янко Шамлиев, беше наш съвипускник от училището в Пазарджик.

В претъпканото заведение се стелеше гъст дим от цигари. Колегата се размина с него, защото Гурди явно го беше забелязал и се обърна с гръб, но докато се мъчеше да се изниже, излезе срещу мен очи в очи. Поздравих го с добър вечер и викнах на Пламен: „Виж, каква „неочаквана” среща!”. Гурди беше много спокоен. Изведохме го навън, където ни чакаше униформеният милиционер. Бяхме направили 5-6 крачки и усетих как ръката му се изплъзва от моята. Захлупих го на земята”, разказва Матвеев.

Стигнало се и до леко куриозна ситуация. Васил се надвесил да затисне с тялото си рецидивиста, ала в същото време униформеният вече си бил протегнал крака, за да препъне Гунди да не избяга. ”Ритникът на колегата попадна в грешната глава - нацели вместо него мен странично в бузата. Сложихме белезници на Гурди, а след 2-3 месеца крадецът бе осъден на 8 години затвор”, разказва криминалистът.

Покрай този спомен въпреки лекия комичен елемент с „приятелския огън”, Матвеев се натъжава. Така е, защото двамата споменати тук негови колеги за съжаление вече не са между живите.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?