Откриха 120 тона фалшив оцет

Българската агенция по безопасност на храните ще унищожи близо 120 тона оцет. След проверка на инспекторите в производствени предприятия за оцет и олио е било установено, че в продукта се съдържали неразрешени добавки. Друго нарушение било, че производството се случвало в нерегламентирани обекти. Това става ясно от изпратено до медиите прессъобщение, в което се допълва, че са разкрити и други нарушения. Още 16 156 литра оцет и 710 литра олио са възбранени и насочени за преетикетиране. Причината е непълна или подвеждаща информация на етикета, както и липса на данни за производителя на продукта, което води до заблуда на потребителя. Например - твърденията, че оцетът е ябълков или винен, без да има нищо общо с ябълки или грозде.

Дотук - похвално. Инспекторите се раздвижиха и наказаха сурово производители, заради които зимнината на потребителя се е вкисвала от години. Интересен факт е, че вчера в пазарджишки търговски обекти, където доскоро се предлагаше оцет със същия етикет, който бе показан след проверките, нямаше нищо. Друг е въпросът кой го е купувал на съмнителната цена от 39 стотинки. На негово място имаше само пластмасови шишета с надпис “Ябълков оцет”, струващи по 95 стотинки бройката. И човек с недобро зрение обаче би забелязал, че цената очевидно не е гаранция за качество. Една до друга бяха наредени бутилки с по-светла и видимо по-тъмна субстанция. При внимателен прочит на съдържанието се оказва, че малка част - едва 40 процента от нея, е натурален оцет. Останалото е вода, оцетна киселина, оцветител и някакви Е-та, скрити зад евфемистичното определение “антиоксиданти”. Важен е също така въпросът защо от зората на демокрацията нелегални цехове ни тровят с фалшивата кисела подправка, правят се показни акции и се гърми колко шишета ще бъдат унищожени, но ментетата така и не изчезват от пазара.

Погват с проверки производителите

ПАЗАРДЖИК, Дора ЦВЕТКОВА
Контролът трябва да бъде съсредоточен в местата, където се създават храните, а не в търговската мрежа, където проверките са постфактум, заяви по повод на намерения фалшив оцет професор Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.

Според проф. Моллов Агенцията трябва във всеки момент да бъде отделният потребител, за да се чувстват хората сигурни. Основната отговорност в цяла Европа е на производителите, а не в контролните органи, затова и самоконтролът обаче трябва да се налага не с декларации, а с ефективни системи, които да отговарят на ясни и категорични критерии.

До известна степен е изгубен и балансът по отношение на това, че ветеринарномедицинската част на контрола е много добре развита, но тя не е единствена и трябва да се засили контролът при растителните храни, фуража и други, признава проф. Моллов.

От думите му става ясно, че контролната дейност на инспекторите по храните занапред ще бъде съсредоточена на местата, откъдето храната ни попада на пазара - производителите и вносителите. Целта е ментетата да не отидат в търговската мрежа и така да бъдат предпазени повече потребители.

Потребителите: Имитацията - това е обширно понятие

Няма човек, който да не е давал грешни пари за боклуци

ПАЗАРДЖИК, Дора ЦВЕТКОВА
Темата за ментетата очевидно не се харесва не само на контролните органи, но и на търговците. Опит да направим анкета сред собственици на бакалии или техни продавачки вчера почти удари на камък. Когото и да попитахме, с готовност отговаряше: “Никога не сме продавали ментета!”. Колективният рефрен звучеше и от устата на търговци, които са на пазара още от 90-те години, когато пазарът бе залят от фалшификати. Бизнесмените обаче твърдят, че никога и никой не се е оплаквал, камо ли пък да опитва да връща негодна стока - нито хранителна, нито промишлена.

Цветелина Божилова е отскоро в този бранш, затова може да є се вярва, че като търговец не е попадала на фалшиви стоки. Но пък като потребител се е парила доста. При това не само с китайски стоки - еталонът за ниско качество, но и с маркови. Според нея, в определението за фалшификат трябва да се вложи по-широк смисъл. Колкото пъти купя нещо, все ще излезе негодно, оплаква се младата пазарджиклийка. Особено електроуредите. Поврежда се, но не ти връщат парите, както е в Европа, пращат ти я на сервиз, оттам я скалъпват и ти я връщат, пак се поврежда, пак формални ремонти - до безкрайност. По закон търговецът не е длъжен да възстанови сумата, дори когато уредът буквално не работи и смятам, че това е много широка вратичка. За целта трябва от сервиза да признаят, че не може да се направи ремонт, а майсторите нямат интерес, нали си получават парите по договор с магазините?! Така съм патила с пералня, после с един епилатор на известна марка - 150 лева съм дала за него, шест пъти го поправяха и все същото - два дни работи, после цял месец е в сервиза. Накрая ми писна и се отказах. Вероятно точно това е целта - да ти писне и да прежалиш платената сума. Същите ядове имах с обувки. Български, скъпи, от известен производител. Още на първото обуване се разлепиха. Не ги смениха, поправиха ги, но вече не бяха същите.

На Тортата разговаряме и с две майки, докато хранят бебетата си. И двете чукат на дърво, че поне за малчуганите досега не са купували ментета, защото това е най-опасно. Но са попадали на фалшиви бебешки стоки. Има всякакви ментета - и в храните, и в дрехите, и в обувките, казва Десислава Пеева. Части от тях падат, детето може да ги сложи в уста и да се задави. Играчките - също. Често попадам на такива, за които не е посочено за каква възраст са подходящи, с непълна информация на етикета, с лесно отделящи се частици. Чета много и просто не купувам, ако се съмнявам.

Десислава следи новините по темата в медиите, чете и в интернет, затова е добре информирана. Въпреки това и за нея понякога се явяват изненади. Наскоро в местна детска кухня попаднала на храна със съдържание, от което се ужасила. За да не се разваля, манджичката била гарнирана с консерванти и още няколко Е-та. От българските марки детска храна дамата купува само една марка, която й е препоръчана от приятелки, гледали деца. Предпочита вносните и им вярва повече. Най-лошият є спомен от менте е отпреди няколко години, когато си купила фалшива маркова козметика, и то от известен пазарджишки магазин. Вместо да я разкраси, субстанцията в опаковката є причинила страхотни обриви по лицето.

Богомил Николов: Купуваме, защото нямаме пари

ПАЗАРДЖИК
Дора ЦВЕТКОВА
Защо купуваме ментета? По този въпрос неправителствената организация “Активни потребители”, чийто основател е пазарджиклията Богомил Николов, има собствено проучване, резултатите от което са доста интригуващи. При покупката на фалшиви стоки или стоки-менте потребителите се разделят условно на две групи: такива, които са измамени, мислейки си, че купуват оригинална стока, и такива, които съзнателно избират да си купят фалшива стока, казва Богомил Николов.
Причините за това поведение са много и за да се въздейства по някакъв начин на търсенето на подобни стоки, е необходимо да се разберат мотивите на потребителите, които съзнателно го правят. Съвсем естествено се оказва, че най-голяма склонност да купуват стоки с фалшива марка имат хора, които слабо признават или не се съобразяват със законови и други норми на поведение. Те обичат да вършат нещо, което може да е на ръба на закона или дори да е не е законно. Следваща група потребители, любители на фалшивите стоки, са хора, които имат изявено негативно отношение към големите компании и техните марки. Те смятат, че оригиналните марки се продават на прекалено високи цени и създават нечестни условия на пазара, затова предпочитат да надхитрят системата и да й се опълчат. Следваща, още по-многобройна, група потребители искат да засвидетелстват някакъв социален статус, но не могат да си позволят маркови стоки, и затова купуват стоки-ментета. Друг фактор, който стимулира това потребление, е човешкото любопитство и желание да експериментира, пробвайки нещо различно.

Повечето хора, които купуват такива стоки, не се притесняват, че стимулират развитието на нелоялния бизнес. Казват си: “това може и да не е съвсем честно, но никой няма да забележи” и в повечето случаи се оказват прави. Ако стоката е изработена добре, наистина е трудно външен човек да прецени дали е оригинална, или не. Следователно популярността на ментетата нараства благодарение на това, че не могат да бъдат различени от оригиналните.

Най-разпространеният мотив обаче е цената. Относително ниската цена на фалшивите стоки насърчава най-много тяхното потребление, въпреки че купувачите съзнават, че качеството на продукта е по-ниско и ще го употребяват за по-кратко време. Изследвания сред потребителите обаче сочат, че много хора, закупили фалшива стока, смятат, че качеството є се доближава много го оригиналната, и това е мотив за последваща покупка на такава стока. Следователно пред производителите на оригинални стоки въпросът как да привлекат клиенти и да направят продукцията си по-атрактивна все още е отворен, а мотивите и поведението на потребителите ще продължават да са обект на изследвания.

За нас по-важен си остава въпросът как да избягваме да купуваме стоки менте, без да знаем. Най-важните индикатори, които трябва ни да карат да се съмняваме, са два - нереално ниска цена или неиздаване на документ за покупка. С особена сила вторият индикатор важи при продажбата на алкохолни напитки. Когато купуваме алкохол от търговци, неиздаващи касова бележка, вероятността да попаднем на менте е голяма, казва г-н Николов.

Липсвали ментета на пазарджишкия пазар

ПАЗАРДЖИК, Дора ЦВЕТКОВА
Няма никакви ментета в търговската мрежа в Пазарджишко. Така излиза от чутото в разговор с Таня Димитрова, шефката на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите в Пловдив, под чието ръководство е и местният екип на институцията. Г-жа Димитрова първо побърза да се застрахова, че оцетът не е в ресор на Комисията, а на БАБХ. На въпроса дали при проверки са откривани промишлени стоки - фалшификати, директорката се задоволи да обясни, че една стока може да се обяви за менте само от патентното ведомство. Според думите на г-жа Димитрова, потребители не са подавали сигнали и жалби за ментета до офиса на институцията в Пазарджик. Това звучи леко странно, като се има предвид, че в “Пазарджишка Марица” неведнъж сме работили по темата, ползвайки информация от пазарджишки инспектори. Например за дрехи и обувки с марки, имитиращи световноизвестни такива, за парфюми “Шанел 5”, продавани от роми насред улицата за по 3 лева, за чаршафи със същия тип улична “дистрибуция”, от които на хората им се обриват кожите. Всичко това е откривано при проверки в Пазарджик, но според г-жа Димитрова явно става дума за оригинали.