Следвайте ни

Д-р Александър Симидчиев: Дигиталността ще направи медицината по-достъпна

 

- Д-р Симидчиев, работите в сферата на дигиталната медицина - иновативен сектор за здравеопазването. Бихте ли обяснили какво представлява тя.

- От около 5 г. се опитвам да споделям страстта си към това да модернизираме системата, която наричаме здравеОПАЗВАНЕ, но често виждаме, че тя фактически е система на БОЛЕлечение. Модерните технологии за връзка помежду ни дават уникален шанс да постигнем промяна на системата, като се спазват принципите на win-win-win (тоест печелят всички заинтересовани - и пациентът, и лекарят, и обществото). 
Дигиталната медицина означава различни неща за различни хора точно защото още няма общоприета дефиниция. Но това, което аз съм избрал за свое, е използването на новите технологии за общуване (мобилните телефони, СМАРТ устройства и интернет на нещата), за да постигаме фундаменталните цели в здравната система. Те са да пазим здравето на здравите и да подобряваме здравето на болните, а за тези, на които не можем да помогнем, поне да намалим страданията и да повишим качеството на живот.

- Какво е бъдещето на дигиталната медицина?

Бъдещето й е неизбежно (б.а. - смее се). Медицината ще е водещата индустрия на бъдещето, а дигиталността ще е основното средство, което ще направи това реалност. Видяхме вече какво направи „дигитализацията“ в областта на търговията ​- с развитието на електронните сайтове за търговия или с печатните медии, които напълно се промениха от това, което бяха преди 10-15 г. В медицината промените няма да са толкова драматични, но пък за сметка на това ще са много по-всеобхватни и ще засягат практически всеки член на обществото - именно защото ще са свързани с опазване здравето на хората.


- Къде може да намери приложение? 

- Има много направления, в които и в момента дигиталната медицина е революционизирала начина на практикуване на „класическата“ медицина. Вече много рядко например се налага да разнасяме рентгенова снимка, вместо която носим едно CD или имаме достъп до система, която показва рентгеновата документация на даден пациент. 


Практически  90% от пациентите в градовете не правят първа консултация за свой проблем с реален лекар, а въвеждат оплакванията си в търсачка, с надеждата, че там е истината. Ако търсим „най-добрия“ в дадена специалност, търсим мнението на споделящи в социалните мрежи, преди да го посетим. За огромно съжаление този процес е оставен да се развива стихийно и както пациентите, така и колегите медици биват разочаровани от резултатите. Едните защото вярват, че истината е в търсачката, а другите, защото виждат как опит и компетентност се заместват с ранкирането (б.а. - търсенето) на резултати в Гугъл. Ползването на търсачки за решаване на медицински проблеми води и до реални заболявания, най-безобидното от които е сайберхондрията (силно усложнена хипохондрия  от неограничен достъп до неекспертна информация). А възможностите за полезно приложение на дигиталните технологии са огромни. Така например вече съществуващите болнични информационни системи дават възможност за по-добро управление на много сложните процеси в една болница, снижават рисковете за пациенти и персонал и позволяват да се проследява качеството на лечебните подходи, да не говорим за скоростта на намиране на информация от историята на даден пациент. Все жизненоважни елементи за добро лечение.

- Има ли някакви пречки за дигитализация в медицината на този етап? 

- Основните пречки са, както винаги, свързани с хорските нагласи. Те са свързани с консерватизма на част от администраторите и участващите в лечебния процес, както и с опитите на някои пациенти да изземват ресурс около взимане на решение, но без да искат да поемат лично отговорността от това. Както знаете, медицината е силно регулирана професия именно поради това кой и за какво може и трябва да носи отговорност. Във века на дигитализиране на медицината все още твърде малко говорим за отговорността на самия пациент, когото  технологиите реално овластяват много повече. При това положение обаче не следва лекарите да носят отговорност за взетите от болния решения.

- Да, тези теми вероятно тепърва ще се обсъждат. Необходимо ли е обаче лекарите да придобият специална подготовка за дигитализацията? Много от тях дори не пишат на компютър, а разчитат на медицинските сестри. 

Около 15-20 % от лекарите са „пионери“ и са на върха на острието при откриването и въвеждането на нови технологии и дигитализирането на практиката в медицината. За мое съжаление считам, че два пъти по-голяма е групата на колеги и администратори, които не искат да променят начина, по който практикуват професията, поради което като цяло системата не се обновява достатъчно бързо. Има и една значително голяма група, които не се интересуват от темата и чакат да видят какво ще решат „някъде другаде“. Те също не съдействат за позитивна и планомерна промяна. 

Както за всяко друго ново нещо, и за дигиталната медицина е необходимо да се започне систематично образоване - на лекари, на администратори и на пациенти - на обществото като цяло. На всеки трябва да се покажат предимствата от въвеждането. За лекарите това са бърз и сигурен достъп до предходна информация за пациента, достъп до последните валидни лабораторни изследвания и образни резултати, връзка с публикувана литература за справка и достъп до колеги, които могат да консултират. За пациентите това е пестене на време при вземане на час, информираност за квалификацията и резултатите на даден специалист, усещането, че контролират какво се случва с тях в една много сложна система. За администраторите това е достъп до информация, която позволява да се вземат правилни управленски решения и да се контролира качеството на звеното. Има и други ползи, които не бихме могли да изброим сега.

- Как високите технологии биха улеснили отношенията лекар-пациент?

- Ако се развиват стихийно, не ги улесняват, а дори ги затрудняват. Иначе, при системно и подредено приложение, пестят време и на пациент, и на лекар, позволяват връзката да се осъществява и виртуално (без да отнемат от безалтернативността за физически преглед, когато това е нужно в интерес на пациента). По време на дигитална комуникация могат да се ползват и мултимедийните възможности на връзката, за да се обяснят и онагледят сложни процеси, с което се помага на лечебния процес. 

- Какви са предимствата за болния?

- Дигитализацията има полза за всички и най-вече за пациентите. Единствено трябва да се има предвид, че подобно на всеки друг процес в една много сложна и динамична система като здравеопазването истината е в ДОЗАТА. Нито твърде малко - с което лишаваме системата от ползите, които дигитализирането ще доведе, нито твърде много, когато има риск важни за живота и здравето класически подходи да се заменят без полза, с което се компрометира сигурността на системата. 

 

Д-р Александър Симидчиев е лекар с над 30 години опит в здравеопазването на различни позиции (академични, клинични, бизнес, регулаторни и обществени), които му дават уникален набор от гледни точки за настоящето и бъдещето на системата. Автор на дистанционния курс „Дигитална медицина и комуникация лекар-пациент“, която преподава като свободноизбираем курс в Докторантската програма на Пловдивския ​медицински университет от 2015 г. до момента. Един от групата съмишленици, инициирали концепцията на това, което днес вече е успешният модел на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.

 

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?