Доц. д-р Станимир Кабаиванов: Скокът на заплатите у нас не плаши чуждите инвеститори

Доц. д-р Станимир Кабаиванов, декан на ФИСН в ПУ „Паисий Хилендарски”.

Когато говорим за инвестиции в образованието, нещата не опират само до това да се изсипят едни пари.  

Чисто административно повишаване на минималната работна заплата не може да доведе до автоматично повишаване на доходите.

 

 

От години се говори, че трябва да развиваме производства с висока добавена стойност. Получава ли ни се?

Получава ни се. Постоянно говорим за този прословут IT сектор. Това е един кръг от дейности, които не са свързани само с чисти информационни технологии, но и свързани с тях фирми. И те бележат голям ръст и аз се изкушавам да кажа, че това става, защото нямаше намеса и регулация от администрация и държава. Може би е добре, че нямаме министър на IT.

 

Г-н Кабаиванов, и тази година държавата обяви вдигане на минималната работна заплата. Какви опасности крие това?  

Въпросът с минималната работна заплата винаги е много актуален. Проблемът там е, че всеки го тълкува от своя гледна точка. На всички им се иска с увеличаването на минималната работна заплата, с едно административно решение, изведнъж доходите да скочат. А за да стане това, трябва да скочи производителността на труда.

Която е още около 44% от средноевропейската…

Напредък има и в това отношение, но не може да се каже, че сме цъфнали и вързали, та да се сравняваме с развитите европейски страни. Чисто административно повишаване на минималната работна заплата не може да доведе до автоматично повишаване на доходите. То обаче ще доведе до повишаването на определени разходи, които са свързани с нея, натоварване на бюджета. И естествено, това ще доведе до натоварване на фирмите, защото ще трябва да увеличат доходите на хората, които са около този праг. Ще се плащат по-големи осигуровки. За мен по-важно е да се говори за реална производителност на труда и за това, което фирмите са способни да произведат и добавят като стойност и оттам да платят на работниците. Това е много по-важно от минималната работна заплата. Естествено, с повишаването на доходите тя също трябва да расте.

И очакваме повишаване по една верига на заплати, свързани с бюджета?

Точно така! По една верига на заплати, свързани с бюджета, ще има движение. Но това натоварва бюджета на държавата.

Някои повтарят, че увеличението на минималната работна заплата отблъсква чуждите инвеститори. Доколко това е вярно?

Не мисля, че би отблъснало чуждестранен инвеститор. Той не идва тук с идеята да работи само в сивия сектор. Него това не би го притеснило. От друга страна, този инвеститор идва заради много по-сериозни разлики в заплащането. Ако искаме наистина да достигнем едно средноевропейско равнище, да го подминем и влезем в първата половина на ЕС, трябва да спрем с тази мантра, че това става с много евтин труд. Ние не сме Китай, не сме и Индия! Не може да се разчита само на евтин труд. По-скоро на квалифициран, който може да не е евтин, но все пак ще е по-евтин от този в Германия и Франция. В никой случай вече не може да се разчита на евтин труд.

Може ли да се каже, че тъй като държавата не може да изкара реалните доходите на светло, тя с постоянното повишаване на минималната заплата изважда част от тях?

Вероятно ще има и такъв ефект. Аз си мисля, че това не би могло да е водещо в случая, защото, който иска да е в сивия сектор и не иска да е на светло, едно такова решение няма да го изкара. Естествено, то поне малко ще го осветли. Има и други начини да се събират бюджетни приходи - чрез косвени данъци, чрез разходи, за които няма значение дали са в сивия сектор. Каквото купя, аз плащам и ДДС.

От толкова години сме в общия пазар на ЕС и пак сме с най-ниската производителност на труда. Как се повишава тя?

Това става трудно по административен начин - иначе отдавна да сме го решили с постановление на Министерския съвет. По-добрият начин да се върви в посока повишаване на доходите и производителността на труда е да се види каква добавена стойност се създава. Когато един труд е нискоквалифициран, производителността му може да бъде увеличена, но само в някакви граници. Решението минава през по-добро образование и ориентиране на хората към такъв тип услуги и дейности, които носят висока добавена стойност.

Тези дни във връзка с една ирландска евродепутатка медиите припомниха разликата между Ирландия и България. През 70-те години на миналия век тази страна не бе по-развита от България. Как изостанахме толкова?

Вие сам казвате - 70-те години! Оттогава си минали да не кажем 50, но 40 години. Не е много, но не е и малко. Когато говорим за инвестиции в образованието, нещата не опират само до това да се изсипят едни пари. А и да се види ефектът от тях. Трябва да се фокусираме върху това кога техният размер ще доведе до по-добри резултати. Въпросът не е да поливаме с лейката, а ако може, с капково напояване да се влагат средства - там, където има най-голям ефект.

От години се говори, че трябва да развиваме производства с висока добавена стойност. Получава ли ни се?

Получава ни се. Постоянно говорим за този прословут IT сектор. Това е един кръг от дейности, които не са свързани само с чисти информационни технологии, но и свързани с тях фирми. И те бележат голям ръст и аз се изкушавам да кажа, че това става, защото нямаше намеса и регулация от администрация и държава. Може би е добре, че нямаме министър на IT. Това е един сектор, който показва, че у нас хората може и да се преориентират. И младите хора го правят благодарение на високите доходи там. Това показва, че пазарът действа. Може би не веднага, но в рамките на няколко години.

Всички искахме да пристигне "Фолксваген", но ако бяха дошли, щяха ли да намерят в Пловдив 5000 квалифицирани работници и инженери?

Според мен нямаше да им е лесно. Те ще ги намерят, но не знам дали останалите фирми в региона щяха да останат доволни. Има и нещо друго - ние като пазар и възможности за държавна подкрепа и договаряне нямахме тези на Турция. В крайна сметка не е необходимо да има залитане по огромни заводи и производства.

Не може всички хора да сме в IT сектора. Трябва да има, както е казал император Веспасиан, и хляб за малките хора.

Абсолютно съм съгласен. Въпросът е, че тези, които работят в IT производствата, не са изолирани. Те водят до вторични икономически ефекти. "Фолксваген" не дойде, но знаете, че около Пловдив има много достатъчно големи чуждестранни предприятия.

Казусът с "Фолксваген" предизвика въпроси ​- страна като Турция, която ползва благата на общия пазар на ЕС, е в много по-изгодни позиции от страна членка, която трябва да спазва Копенхагенските критерии.

Това е вярно, но за сметка на това ние имахме един голям коз - ние спазваме общите правила и немците могат да работят както в Германия. Въпросът е, че това е глобална компания, която има заводи в най-различни държави, така че решението е чисто икономическо и то е стратегическо. Говорим за вътрешния пазар на Турция. Не мисля, че нещата опират само до това каква директна помощ са им обещали. Освен това се надига нова вълна за допълнителни екологични ограничения в целия ЕС. Тези фактори също са отчетени. Представете си - правят завод тук и в един момент се оказва, че ще има нови екологични ограничения и те ще имат допълнителни разходи. 

 

 

 

Доц. д-р Станимир Кабаиванов е декан на Факултета за икономически и социални науки в ПУ „Паисий Хилендарски”. Роден е в Пловдив е и негов випускник. Става декан през 2015 г. Автор е на над 50 научни статии и няколко книги. С д-р Кабаиванов разговаряме за ефектите върху икономиката от увеличението на минималната работна заплата.  

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?