Доц. Момчил Баджаков: При следващата криза Радев ще предложи конституция с повече президентски правомощия

- Доц. Баджаков, можем ли вече да кажем кое е най-слабото звено в управляващата четворна коалиция, което ще влезе в конфликт с останалите за нещо принципно?

- Проблемът е, че не виждаме най-силното звено. А най-слабо звено може да се окаже всяка от четирите партии - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и ДБ, в тази несъвместима с традиционните политически мерки коалиция. Иначе неприятни изненади, които да разклатят коалицията, може да очакваме основно в сферите на енергетиката, отбраната и правосъдната реформа, където има не само разминаване на интереси, но и на ценности.

- Вие бяхте донякъде скептик за възможностите пред това сложно коалиционно правителство. Каква Ви е оценката сега?

- Времето доказа основателността на моите съмнения. С всеки изминал ден възможностите на това правителство да осъществи решителни реформи, които да променят коренно страната, каквато беше заявката, намаляват. По принцип трудните реформи се правят в началото на мандата. След това вече става късно. Но вместо бърза промяна, която да преодолее например енергийната криза, имаме мораториум. Боя се, че в този дух може да се продължи до мораториум за каквато и да е промяна. Но най-опасни са хаосът и анархията, която заинтересовани антиевропейски сили ще се опитат да създадат.

- Пресилено ли е да се говори за война между президент и премиер след разменените реплики по македонския въпрос и рокадите в "Булгаргаз"?

- Война още няма. Но има основателни съмнения, че такава може и да предстои, особено ако се засегнат олигархичните интереси в сферата на енергетиката и на външната политика. А те няма как да не се засегнат, ако правителството предприеме решителни действия за пресичане на голямата корупция. Но много по-лесно е

и този кабинет да влиза в коловоза на ляво популистката реторика,

която по принцип изключва възможностите на промяна. А това неминуемо ще предизвика нова политическа криза. Президентът има амбиции да бъде ментор на правителството и чрез своите хора в него да определя неговата политика. Това може да доведе до кратък живот и на това правителство, което се осмелява да започне позитивни реформи.

- Ако отношенията между Румен Радев и Кирил Петков се изострят, кой ще бъде принуден да отстъпи. Президентът вкара ли достатъчно свои хора в правителството?

- По конституция премиерът е в по-силната позиция, но невинаги той може да я оползотвори, особено ако видимо е политически неподготвен за грандиозната задача, която си е поставил. При следваща политическа криза, която, както върви, е неизбежна, вероятно Румен Радев ще извади най-после своя проект за нова конституция, в която президентските правомощия се очаква да бъдат разширени. Но нашият президент не е Владимир Путин и хоризонтът му е само 5 години, след което може да извади свой политически проект, което да му позволи да остане в политиката и се кандидатира за премиер. Проблемите на България не се коренят нито в конституцията, нито в законите, а в това, че те не са институционализирани, т.е. не си спазват. И те не се спазват на първо място от тези, които са ги създали, т.е. от политиците и на власт, и в опозиция.

- Фактът, че президентът все пак има хоризонт от 5 години пред себе си, не му ли дава сравнително предимство пред хиперактивния млад премиер?

- Дава му предимство, защото той не носи никаква политическа отговорност, докато премиерът носи цялата отговорност за политиките на правителството. Но ако вътрешният или военният министър излизат с произволни твърдения, които не са приети от правителството и премиерът показва нежелание или невъзможност да ги отстрани, това вече предвещава криза.

- Преди казахте, че темата за Македония не вълнува никого, но се оказа, че за мнозинството българи не е така. Защо политиците от Скопие всяка седмица ни бомбардират с провокативни твърдения, като това, че до 6 месеца кабинетът ще махне ветото за ЕС, а нашият премиер упорито не опровергава тези твърдения?

- Казах нещо съвсем различно - преди 9 месеца старият националпопулизъм изчерпи своя потенциал. Но за сметка на това се появи едно още по-радикално проруско и антибългарско по същество патриотарство. Изпростяването на българина и огромната политическа неграмотност изигра решаваща роля за това. А националпопулизмът, придоби още по-гротескни форми, които омайват простолюдието, черпещо (дез)информация само „от телевизора“. В основните телевизии се канят, за съжаление, много политици и анализатори, които засилват още повече потенциала на антидемократичното и противобългарското говорене, което пряко обслужва чужди антиевропейски интереси.

Що се отнася до македонските политици - вече пет-шест поколения в съседната ни държава са израснали в антибългарска публична среда.

Политическият елит в Скопие бе излъчен от Белград

по същия начин, както българският посткомунистически елит бе излъчен от Москва. Фалшификациите на общата ни история там са още по-големи, защото това е един още по-коплексиран и дълбоко провинциален сърбо-комунистически елит. В същото време той е прекрасно школуван в сталинско-титовските политически и дипломатически традиции и политически неподготвените български нови политици има какво да научат от него.

- Как оценявате опитите на Кирил Петков да намери общ език с управляващите в Северна Македония? 

- Премиерът Петков много елементарно реши да ги „очарова“, без да знае с кой си има работа. Всъщност той има изход от ситуацията, в която сам се вкара - щом РСМ иска в Евросъюза, това означава премахване на физическите и менталните граници между България и РСМ - това е европеизъм! Нека от Скопие се съгласят да ги премахнат! Но това е последното, което сърбо-комунистическият елит там желае!

И тогава ще лъсне кой е по европеец и кой ползва езика на омразата

и нетърпимостта. Култивираният и подкрепян от Москва и Белград македонизъм е антибългаризъм, а с такъв багаж не може да се претендира за членство в клуба на толерантните и демократичните европейски народи.

- За какво говори скандалът с новото ръководство на „Булгаргаз“, което изтъргува миналия петък 37 милиона киловатчаса? Възможно ли е изобщо управление с напълно необвързани хора или колко дълбока е „дълбоката държава“?

- В сферите на енергетиката и отбраната са на-силните зависимости на България от руската олигархия. Там са и най-големите корупционни афери. От така наречения "троен шлем" на бившия президент Георги Първанов страната загуби досега минимум над 7 милиарда лева, които потънаха в джобовете на родни и руски олигарси. Дълбоката посткомунистическа държава не може да се преодолее със заклинания като „изчегъртване“ на този или онзи министър, прокурор или олигарх. Тук са необходими системни усилия, които изискват сериозни познания, а не импровизации.

- Ако кабинетът не издържи поне година, да чакаме ли завръщане на Бойко Борисов на бял кон? Възможна ли е коалиция между ГЕРБ и „Възраждане“, за която вече се говори?

- Не! Възможно е, макар и с неголяма вероятност, осъзнаването, че е необходима не война, а сътрудничество между партиите за постигане на реформи във всички обществени сфери - правосъдие, здравеопазване, сигурност и отбрана, в енергийната сфера - навсякъде, където реформите са замрели на равнището на 2001 г. и даже сме се върнали много назад. Но много скоро може да се окажем в ситуация, когато лозунгът над Народното събрание „Съединението прави силата“ може са се окаже от жизненоважно значение.

Доц. д-р Момчил Дойчев Баджаков е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става доктор по философия през 1989 г. Работи в БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“, а от 2006 г. е редовен доцент в департамент „Политически науки” на Нов български университет.

Той е изследовател с широк кръг от научни интереси като политически конфликти и демократични промени, съвременни политически системи и режими, международни отношения и геополитически анализ. Сред най-значимите му публикации са: монография „В какво общество живеем?“ (1993), студия „Възможен ли е обективен политически анализ?“ (2018), монография „Политическата коректност срещу либералната толерантност“ (2010), статията „Защо марксистите станаха путинисти“ и др.