Доц. Момчил Дойчев: Отиваме на избори с предизвестен край и без победител

...........

Политиците озверяха, служебно правителство извършва чистка, каквато не е правена никога досега  

Всички опитват да оцелеят във властта и никой не мисли какво ще се прави след 2 октомври

Да се сменят едни калинки с други, е абсолютно ирационално действие

В полога на българската политика уж се залагат десни проекти, а накрая излизат все леви запъртъци    

Слуховете за тоталния срив на БСП и Нинова са силно преувеличени

...........

- Доц. Дойчев, коя ще е печелившата стратегия за участниците в предстоящите избори? 

- Тези поредни извънредни избори всъщност засилват политическия хаос. Не решават проблема и най-вероятно няма да решат задачата, която всъщност би следвало да бъде укрепване на политическата демократична парламентарна система, а не нейното подкопаване. Начинът, по който започват кампанията, която всъщност реално не е спирала, показва, че сме изпаднали политически в ситуация цугцванг, т.е. всички възможни ходове са неизгодни. Партиите нямат печеливша стратегия. 

Това, което т.нар. демократични партии, т.нар. десни и леви партии се опитват да направят, е абсолютно погрешно. Поставят си неясни минималистични цели, липсва визия как трябва да изглежда България в по-далечна перспектива. Вместо това виждаме дребнава и груба  политическа игра, липса на диалог и ценности. Доминира схващането, че вече няма ляво и дясно. Виждаме хаотична популистка политика - дори от тези, които се представят за системни политически играчи. Дори тези, които идейно уж са близки, воюват най-яростно помежду си. 

За съжаление, виждаме затъване в дребнавост при партиите, взаимни нападки и обвинения, стрелба в неправилна посока, елементарни спорове дали ПП и ДБ да се явят заедно или поотделно на избори. Същественият въпрос не е този, а какво ще правите след изборите. 

Проблемът е липсата на диалог.

-  Ще надделеят ли проблемите на хладилника над призивите за промяна?

-  Очевидно това е пак плъзгане по повърхността, по популистките нагласи на т.нар. неграмотно, все по-разширяващо се простолюдие. То не разбира, че даването на подаяния от политиката всъщност се отразява моментално на инфлацията и жизненото равнище, че не става с левичарски мерки, които предлагаше и предишното уж дясноцентристко правителство, където доминираща беше БСП на Нинова. Тези фундаментални въпроси за ценностна ориентация трябва да бъдат решени.

Борбата с корупцията е срещу цяла олигархична система и не става, като се набедят двама души за виновни за корупцията в България. За съжаление, у нас липсва политическо мислене. А популисткият подход, включително при системни политически играчи, е изключително опасен. 

Това, че не се очертава търсене на пореден нов спасител, дава основания за оптимизъм, но има и опасения. Все повече стават хората, които просто не виждат за кого да гласуват, след като са разочаровани от тези, за които досега са гласували.

Засилват се и съмненията доколко честни ще са тия избори. Това служебно правителство извърши такава чистка, каквато не е правена никога досега. Ако сменените хора са били "калинки", сега виждаме още по-червени и проруски  "калинки", което е абсолютно ирационално. 

А не бива да се забравя, че сме фактически в състояние на война - срещу европейските ценности се води хибридна война. И то от хора, които тук, у нас, провеждат тая путинска война срещу България. За това обаче не се говори.

- Има ли значение кой ще е победител на тия избори - ПП или ГЕРБ, ако той не може да намери партньори за успешно коалиционно управление?

- Важно е кой ще може да състави работещо правителство, и то не за 6-7 месеца, колкото издържа предишното. На този етап повечето анализатори смятат, че ще се повтори същата ситуация. И аз смятам същото. 

За съжаление, все повече затъваме и вместо да решаваме ситуацията с политически средства, правим го с  още един вот. Струва ми се, че ще има и следващи избори, защото в очертаващата се ситуация на безизходица много хора няма да излязат да гласуват заради това, че няма за кого. 

Всъщност не виждам кой ще е победител, дори да е първи или втори. Очертава се патова ситуация, която затруднява вземането на решения. Липсва политическо лидерство - стара слабост на демокрацията.

-  Какви шансове за новия парламент имат ИТН и дебютантът "Български възход", който като че ли също няма много големи шансове?

- Учудвам се на лековерието на българските избиратели. Да речем, че ИТН имат дълга политико-естрадна биография, хората повярваха, но се разбра, че не става така. Не е едно и също да биеш тъпана и да влезеш в реалната политика.

Но и  новият популистки президентски проект на Стефан Янев е сива история, не се е изявил с нищо, за да получи над 4 процента от гласовете. Мисля, че и двете формации няма да влязат в парламента. Едните загубиха всяко доверие, въпреки че бяха първа политическа сила през 2021 г., а новите популисти, гласени като алтернатива на предишното правителство, всъщност не предлагат нищо ново.

- Не дава ли тази мътна вода шанс на суперпопулистите от "Възраждане"?

-  Разбира се, смешни са напъните да се представят като първа политическа сила, но в тази мътна вода вероятно ще спечелят малко повече от взетото досега точно такива антисистемни партии, наричам ги директно антидемократични, пропутински, антибългарски по същество. Това не решава, а задълбочава още повече системната криза. Дано т.нар. системни партии да отрезвеят, да престанат да се бият и да намерят адекватно решение на задачата с управлението на страната.

То е сложно, но не е нерешимо. Засега обаче самият избирател се колебае на кого да даде гласа си. Точно това създава предпоставки за деградация на парламентарната демокрация, за превръщането на изборите просто в нещо, което все повече отблъсква хората. А от това печелят суперпопулистите.

- Илюзия ли е прословутата евроатлантическа коалиция?

- Засега изглежда абсолютно невъзможна, ако съдим по реакциите и от страна на ПП, и на ГЕРБ, и на ДБ. Не виждам шанс да се случи в следващия парламент. Реално погледнато, би могло да стане при ясно идейно избистряне в трите партии, които воюват помежду си. За жалост, подобна коалиция вероятно ще стане, когато бъде крайно застрашено демократичното бъдеще на България.     

Всъщност е смешно да се използва понятието евроатлантическа коалиция - при положение че сме членове на ЕС и НАТО, всички партии у нас би следвало да са евроатлантически. За съжаление, виждаме, че нито една не е такава. Подобно недоразумение  наблюдаваме и при десните партии - в полога на българската политика се залага десен проект, а накрая излизат все леви запъртъци.   

- Каква ще е ролята на президента в тези избори? Ще срине ли резултата на БСП войната с държавния глава?

- Действията на служебния кабинет облагодетелстват опозицията на Нинова в БСП. Войната там е жестока, но тиха, не е така шумна, както в т.нар. десница. Битката вляво се разширява, защото става въпрос за лявоцентристки популистки електорат, за който се бият между пет и осем по-големи партии. Те са от около 20 до 35 процента от населението.

Мисля, че слуховете за срива на БСП и Нинова са силно преувеличени. Все пак ударът ще бъде насочен основно срещу БСП и ще бъде много интересно как Нинова ще отиграе тази война с президента. Очевидно на полето на изборната битка Стефан Янев не е алтернатива на Нинова. Неин съперник е не той, а     президентската институция. 

В същото време очевидно играта на президента, засега успешна,  е в това да има поредица  от служебни правителства. Не е вярно, че те управляват само два месеца. Имали сме случаи управлението на служебно правителство да продължи три, четири, дори  шест месеца, почти колкото редовното на Кирил Петков. Ако и следващият парламент е ялов и отидем на избори през зимата или рано напролет - това означава президентско управление, което постепенно елиминира парламентаризма като устойчив системен елемент на българската демокрация, демонтиране на този, макар фасадно-демократичен, модел у нас от началото на прехода.

- Колко сериозен е рискът от такъв сценарий?

- Много голям е рискът. Очевидно става дума за битка за власт, за подмяна на парламентарната демокрация с президентско управление - не по американски или френски модел, а ала Путин. За щастие, това не може да стане реално и толкова бързо.

Важни са и външните фактори. Като член на ЕС и НАТО в България не може да бъде допуснато нещо такова.

Не смятам, че президентът ще има смелост да стигне дотам. По-скоро виждам ролята му в това да измести Нинова и след края на мандата си да поеме БСП по някакъв начин.

- Не е ли това твърде скромна цел за него?

- Погледнете как действаха след излизането си от "Дондуков" 2 президентите Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов. Очакваше се потенциалът, който създава президентската институция, нейният авторитет, да бъде реализиран в техни партии. Оказа се, че това е илюзия. И в сегашния случай няма гаранции, че ще бъде изместена Нинова или друг лидер на БСП - стара партия, трудно поддаваща се на външни фактори. Това са по-скоро заплахи за бъдещето на БСП, които трябва да бъдат отчитани.

- Докога ще сменяме служебни кабинети? Кое може да ни измъкне от хаоса?

- Появата на сериозен политически проект със силен лидер, който да предложи разумна алтернатива на хаоса, създаван съвсем умишлено. Тогава би могъл да се спре този тренд към упадък на демократичната политическа система. Много важни в българската политика са външните фактори - развоят на войната в Украйна също може да играе положително или отрицателно въздействие върху развитието на демократичния процес у нас. За съжаление, освен да понесем негативите от тази война, пропуснахме шансовете да обновим цялото въоръжение на армията ни с модерно натовско срещу предоставени оръжия на Украйна. Пропуснахме златен шанс да снабдим армията си с най-модерно въоръжение по най-евтиния начин. 

 За съжаление, политическият ни елит в момента  не е в състояние да осигури нормално демократично лидерство, което да предпази България от икономическите, политическите и военните опасности, да намери мястото на страната в рамките на цивилизования свят.

Надявам се тези или може би следващи избори да доведат до отрезвяване сред политиците, до разбирането, че не ни е нужен популизъм, а рационална политика, която да реши главния политически проблем на страната ​- че само формално сме част от цивилизования свят, че продължаваме да сме зависими морално от своето минало, че търсим опора в миналото, вместо да търсим градивното напред.

ВИЗИТКА

Доц. д-р Момчил Дойчев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира философия на историята, социология и политически науки. Работил е в БАН. Преподавател в  Нов български университет. Изследовател с широк кръг от научни интереси. Автор е на монографии и студии, сред които „Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие“, „Как авторитаризмът влияе върху социално-икономическото развитие“, „Българската независимост и Русия“.