Инж. Гергана Кривошапкова: Южната тангента ще разтовари бул. "Христо Ботев"

- Инж. Кривошапкова, кои са най-инфарктните места по отношение на трафика в Пловдив?

- Това са  бул. „Христо Ботев“, „Гладстон“, „Руски“, „Васил Априлов“, бул. „Източен”, бул. „Шести септември”, Бетонният мост. Като цяло първостепенната улична мрежа в Пловдив е претоварена в час пик. Транспортните средства се увеличават, а улиците от доста време са с едни и същи габарити и е естествено да бъдат претоварени.

 

- Какви са основните проблеми  на Пловдив, решени в Транспортно-комуникационния план към ОУП - Пловдив 2020 г.?

- В План-схемата на комуникационно-транспортната система се съдържат два основни раздела - диагноза на състоянието и прогноза до 2040 година.

Анализите и направените изводи се основават на широк набор от проучвания. Целта е да се установят проблемите и тенденциите, участъците от уличната мрежа с голямо транспортно натоварване, реконструкционни мероприятия на нулев етап.

Вторият раздел - "Прогноза", съдържа предложения за допълване на съществуващата улична мрежа с нови отсечки, реконструкции /разширения/ на отделни улични участъци или строителство на нови улици. Този раздел съдържа също доказателства за направените предложения.

 

- Какъв е методът, по който изследвахте транспортната система на Пловдив?

- За тази цел е използван специализиран немски софтуер VISUM, с който определихме натоварването на прогнозната уличната мрежа при определен сценарий. След като взехме предвид прогнозната градоустройствена структура, демографията, икономическите показатели, както и редица други показатели, касаещи транспортното поведение на населението, създадохме матрици /въздушни кореспонденции/, които положихме върху прогнозната първостепенна улична мрежа на Пловдив.Така оразмерихме уличната мрежа - определихме ширините на уличните платна и тротоари във връзка с нормативните изисквания. 

Поради това, че

в Пловдив не могат да се отделят бус-ленти

в профилите на първостепенната улична мрежа, особено в Централните градски части, където са проблемите с изчерпаната пропускателна способност на трасетата, е необходимо да се въведе „Системата за селективен приоритет на светофарните уредби“, която е интегрирана в Автоматизираната система за контрол на транспорта. Тя осигурява предимство при преминаване през сигнализираните кръстовища на автобусите с цел намаляване на изоставането на тези автобуси от масовия обществен пътнически транспорт, които се движат със закъснение. Предимство се осигурява само за закъсняващи повече от определено време автобуси.

От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. И днес, реално погледнато, в Пловдив няма екологичен транспорт. Според транспортните науки

всеки град с над 250-300 хиляди души население задължително трябва да има релсов транспорт - трамваи, а над 750 000 - метро.

В Транспортния план е предвиден нов вид транспортен носител в Градския транспорт - S-бан /бърз трамвай/. Той е два пъти по-енергоспестяващ от автобусния транспорт, разходва екологично чисто гориво - електроенергията има 4 пъти по-голяма транспортираща способност. S-бан използва съществуващата жп мрежа и обвързва по-голямата част от населените места и индустриалните зони около града.

Перспективният общ пътникопоток по S-бан мрежата е от порядъка на 48 720 лица на час, или 51,2% от общия пътникопоток в час пик, който е разпределен по системата на масовия обществен пътнически транспорт.

Един от големите проблеми на Пловдив е бурното развитие на моторизацията. За 2016 г. при население 345 216 души моторизацията е достигнала 475 лични автомобила на 1000 обитатели, а тоталната моторизация е 593 МПС на 1000 обитатели. По официални данни за 15 години моторизацията на населението само от личните леки коли е нараснала с 57,3%, което корелира с информацията, че годишно се регистрират 8000 нови МПС в КАТ - Пловдив.

Входящите, изходящите и транзитните транспортни потоци на територията на община Пловдив за изтеклите 12-13 години драстично са се увеличили. Нарастването на т. нар. „Външни движения“ (спрямо територията на община Пловдив) е причинено от

бурното развитие на икономическите дейности в периферията

на общината, в обхвата на Тракия икономическа зона. Според инициаторите на зоната тя започва да придобива и все по-отчетлив логистичен характер. Тази логистична насоченост на зоната с особена острота ще засегне транспортната инфраструктурна обезпеченост с пътно-улична мрежа, жп мрежа и логистичните жп терминали. 

Без всякакви съмнения се доказа, че тангенциалната схема от четири второкласни артерии е безалтернативна за много дълъг период от развитието на Пловдив, докато градът в регулационните граници не превиши 500 хил. обитатели. В свръх перспективния период ще се задейства изграждането на третия южен ринг - отсечката, започваща от Южната тангента около квартал Прослав до пресичането на Кукленско шосе, която ще придобие класификация на 2-класна артерия и ще затвори кръга от тангенти на юг. Това може би ще се случи, когато агломерацията поеме население около 700 обитатели. Реконструкцията, в смисъл разширение на традиционните трасетата на първостепенната улична мрежа в централната зона на града, трябва да продължи с неотслабващо темпо, докато профилите на улиците не се приведат в съответствие с класификацията, зададена в План-схемата на комуникационно-транспортната система.

Мерките, предвидени в плана, изискват

оптимизация на съществуващите автобусни линии,

както и осъществяване на пунктове за прикачване с градската железница. Необходими са удобни автобуси, които могат да доведат хората до спирките на S-бана. Целесъобразно е също да се потърси икономическият ефект за пловдивчани, за да могат те да предпочетат обществения транспорт пред автомобилния.

 

- По света така ли е?

- Доколкото ми е известно, тенденцията е да се търсят алтернативни видове транспорт на автомобилния. А това са, най-общо казано, общественият транспорт и велосипедният.

Трудно ми е да си представя каква щеше да е транспортната ситуация в София, ако там не беше построено метрото.

В Берлин и на много други места

 в Европа общественият транспорт е перфектно развит.

Създадени са достатъчно предпоставки за развитие на велосипедното движение.

 

- Предвиждате ли нови трасета?

- Да, разбира се. Предвиждаме да се доизградят четирите тангенти, които да бъдат периферни и същевременно да тангират градския център, като изведат голяма част от движението от градския център. Много важна е южната тангента, която минава на юг от жп линията. Прогнозните разчети на транспортното натоварване показват над 2000 проведени единици на час само в едната посока - т.е. необходими са по 3 ленти за движение в посока. Направените проучвания показват също, че след нейното изграждане ще се разтовари бул. „Христо Ботев”.

Обходният път също се предвижда да бъде доизграден - с две ленти за движение в посока, разделителна ивица и локални платна.

 

- Ще се строят ли мостове?

- Да, предвидено е

строителството на нови мостове над Марица,

както и изграждане на транспортни възли. Например за осигуряване на трасето на западна тангента /по бул. „Копривщица”/ е необходимо да се изгради нов мост над река Марица.

Трябва да се има предвид обаче, че този план е все още в процес на разработка. Предстоят обсъждания, съгласуване и приемане.

 

- Предвижда ли актуализираният план събаряне на Бетонния мост, както е в проекта на НКЖИ?

- В този план не е предвидено събаряне на Бетонния мост. По наше мнение и предвид прогнозните разчети, които сме направили с  VISUM, Бетонният мост е необходима транспортна връзка за пловдивчани. Не ми е известно как НКЖИ решиха, че единствената възможност е демонтирането му. Истина е, че не е достатъчна „светлата височина” /разстоянието между релсите и моста/. Трябва обаче да се търси подходящото техническо решение, а не просто да се счита, че премахването на тази транспортна връзка е единствената възможност.

 

Инж. Гергана Кривошапкова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) със специалност „Транспортно строителство“. Има над 20 години професионален опит в транспортния сектор в градска среда, както и в областта на транспортното планиране и моделиране на транспортните процеси. Управител е на „Инфоплан - Т“ ООД със специализация планиране и проектиране в областта на организацията на движението, комуникациите и транспорта.

Инж. Кривошапкова е ключов специалист „Комуникации и транспорт“ по изработването на план-схема за изменение на комуникационно-транспортната система към проекта за изменение на Общия устройствен план на Пловдив - 2020 г.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?