Следвайте ни

Иван Лечев: Книгата те прави свестен, без да усетиш

„Обичайните заподозрени” с концерт, който подкрепя четенето и училищните библиотеки

Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" ще свирят на 23 октомври от 16,30 ч. в двора на СУ "Христо Г. Данов" в Пловдив. Концертът "Билет срещу книга" цели да насърчи децата да четат. Срещу билета си всяко от тях на входа ще получи книга, подходяща за неговата възраст. Между парчетата музикантите ще им разкажат кои са техните любими детски приказки и какво самите те са чели като тийнейджъри. А приходите ще са за училищните библиотеки. Концертът е част от Инициативата за насърчаване на детското четене "Разказвачът на приказки представя...", която стартира преди три години. В нея съвременни детски писатели гостуват в учебните заведения.

 

- Каква е Вашата лична причина да подкрепите концерта с кауза „Билет срещу книга”?

- Моята причина е моята съпруга Жени, която написа детска книга. Тази нейна инициатива отвори един много интересен път, запозна ни с много интересни хора, случиха се най-различни неща. Един от тези хора е Разказвача на приказки -Константин-Кирил Иванов, чиито инициативи за насърчаване на детското четене страшно много ни заплениха.

Аз самият много чета и за мен е важно и децата да четат. Малкият ми син, който е на 7 г. в момента, е при мен сега. (Към него: Косьо, ти какво чете снощи?- б. а.) А, комикс, нищо интересно…

 

- А Вие какво четяхте като малък?

- Четях едни огромни тухли, не знам защо така ми тръгна. Дикенс, Жул Верн. Много ми бяха интересни енциклопедии. Оттам са повечето неща, които и днес знам за света. Оказва се, че оттогава той не се е променил чак толкоз много.

Нещата, които знам от книгите, си стоят същите,

нищо че е минал половин век и уж сме станали модерни. Аз се интересувам и от това много активно, даже използвам компютър, като правя музика. Но най-важното за света и живота го знам от книгите.

От друга страна, художествена литература обичам всякаква. Не сполучих само с Джеймс Джойс. Опитах да чета „Одисей”, стигнах до стр. 40 и разбрах, че или аз съм глупав…

 

- Или той трябва да си намали обема?

-  Прочетох отзиви и разбрах, че не съм сам. Така се успокоих, че не съм чак толкова зле.

 

- Сега кои са „обичайните заподозрени” във Вашата библиотека?

- В различни посоки се движат моите интереси. Например Том Егеланд, от когото се говори, че е заимствал Дан Браун. Исках сам да видя доколко това е вярно.

Успоредно с това чета „География на блаженството: един мърморко търси най-щастливите места на света” от Ерик Уайнър - много интересен автор с интересна книга за много неща.

 

- А какво държите да прочете Косьо?

- Каквото и да е от Ръдиърд Киплинг, на всяка цена „Мечо Пух”, „Алиса в страната на чудесата” и „Малкият принц”.

 

- Имате ли крилата фраза от детските книги, която се доближава до Вашето кредо?

 Непрекъснато цитирам онова тъжно магаре Йори.

Когато ме попитат как съм, отговарям „Не много как”. Или пък „Някои могат…” с мой си подтекст.

На човек, който чете, му е много удобно, че може да цитира. Има такива настолни книги като „Швейк”, в които има цитат за всяко нещо. „Параграф 22” също бих цитирал безкрай.

 

- Кажете три причини, заради които децата трябва да четат.

- Първо, телевизията и интернет показват нещата такива, каквито са в реалността, или каквито друг ги е видял. А с книгата човек може да фантазира и сам да си представя. Може да си изгради свой собствен образ и лична представа, която после определя кръгозора.

Второ, четейки, човек разчита на интелигентните хора, които са стигнали до някакви прозрения преди него. Това е един много добър опит, когато четеш писатели като Ремарк или Маркес - хора, на които много неща са се случили в живота, и които ги описват по такъв начин,  по който

ти можеш да ги преживееш чрез тях.

Това възпитава човека, това го прави свестен, без той сам да го осъзнае.

Трето, четенето е много по-качествено занимание от това да се ходи по дискотеки, да се кърка и други не чужди на съвременните млади хора занимания.

 

- Откога не сте свирили в училище?

- Последно със Стефан Вълдобрев свирихме във Френската гимназия в София, за да представим албума „Пропаганда, хромозоми, силикон”. Премиерата му беше там. Но оттогава май мина време. То няма скоростомер и понякога го изпускам. Но като нищо може да са минали 7-8 години.

Свиренето в училище е нещо, което знам как става, и е много приятно. Надявам се да дойдат тези, които са любопитни, и тези, които не са слушали на живо Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени”. Това не е за изпускане.

Отделно причината за този концерт не е за подценяване - да се подкрепят училищни библиотеки. Всеки, който иска да присъства на интересни събития и да прави добри неща, ще остане безкрайно доволен да е в нашата компания. При това няма да си легне късно, защото започваме в 16.30 ч. Елате с малки деца и ще се забавляваме.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?