Красен Станчев: Бюджетът е по-притеснителен, отколкото митата на Тръмп

- Г-н Станчев, Тръмп разтърси света с "деня на освобождението", макар че последва 90-дневна пауза, изключения и т.н. Но все пак, как това може да се отрази на България? 

- През последните 10-15 години прекият износ на България за САЩ върви средно между 800 и 900 млн. лева. Тоест, дори утре износът да спре изцяло, а това няма да се случи, България ще загуби 0,4 процента от БВП. Не мога да гадая как ще се развият преговорите, но нищо чудно митата да останат само за автомобили, не и за части - по простата причина, че САЩ внася 50 процента от компонентите за автомобилната индустрия. И мярката ще удари много повече самите Щати, отколкото всяка друга икономика. 

- Може ли индиректно да бъдем засегнати, ако пострада германската автомобилна индустрия, която разчита на наши заводи при производството на компоненти? 

- Не смятам, защото този сектор е сигурен. Ако ЕС като голям икономически център промени митнически и други ограничения в търговията си с останалия свят, ще се намерят купувачи за произвежданите стоки, което вероятно и ще се случи. Второ, ситуацията е съвсем различна от предишни сътресения, както се случи при ковид пандемията. Капиталът няма да бъде запазен, а изнесен извън Щатите. В момента САЩ печели от вноса на стоки и суровини от страни, където разходите за производството им са по-ниски.

- На какво разчита тогава Тръмп? Може би на чисто бизнес оферта - давам ви тези цифри, вие вашите, а после се срещаме някъде по средата! 

- Не, правилата не могат да бъдат променяни в световен мащаб. И да има някакъв ефект, ще е минимален. Бизнес няма как да стане, а по-скоро обратното. И това показват всички анализи, дори тези на частни институции, свързани с Републиканската партия на Тръмп. Просто няма да има никакви ползи за САЩ от цялата тази работа. Ще има спад на американската икономика. 

- Може ли да има крачка назад от Тръмп, дори първият му съветник до вчера Илън Мъск нарече митата огромна глупост и предложи нулеви ставки с ЕС? 

- Ако помните, имаше готово споразумение още при първия мандат на Тръмп. Просто трябва да бъде приложено. Има още 88 споразумения за свободна търговия между ЕС и останалия свят. Разбира се, те не бяха спрени само от администрацията на Тръмп. От страна на ЕС тогава също имаше възражения от една белгийски провинция и лоби в националното събрание на Франция. Последното се възмущаваше от доминантната позиция на Холивуд в правенето на филми. Социалисти от Валония, френската част на Белгия, пък скочиха срещу споразумението, защото, виждате ли, се внасяли боровинки от Канада и кленов сироп от САЩ - нормална заблуда на публиката, която в момента прави и Тръмп. Тези негови идеи още навремето Роналд Рейгън определи като несъстоятелни. 

- Ефектът обаче е мигновен  - "Стелантис" съкрати на другия ден 900 работници от два автомобилни завода в САЩ. Тръмп хубаво зове да се стискат зъби, но да го каже на тези хора на улицата! 

- Така е. Има и друго. Тази реиндустриализация, за която говори, се нуждае от работна сила. А  в момента в САЩ има недостиг на 400 000 души. Откъде ще дойдат, след като и миграцията вече е силно ограничена! Индия произвежда 3 милиона инженери годишно, Китай - около 3,5 милиона. Това няма как да бъде компенсирано с вътрешния пазар на САЩ. И да има, не става от днес за утре, ще минат години. И ще е много по-скъпо, ако сравним образованието в САЩ с това в други части на света. 

- Да си погледнем нашата градинка! Разбрахме, че Тръмп няма да разклати икономиката ни, има ли от какво друго да се притесняваме? 

- Определено има вътрешни рискове. Бюджетът най-вече. Той е нереалистичен и понеже е такъв, очаквам конвергентният доклад след няколко месеца да е по-скоро отрицателен, и то не заради друг недостатък, а заради "нарисувания" бюджет. Не може да има 34 процента ръст на приходите за една година при ръст на икономиката от 3 процента. Историята на покачване на приходите за последните 2 години е с 11-12 милиарда лева на година. Хайде, 6 процента от БВП да ги направим, но 34 няма как да се получат. 

- Не се ли разчита, както казва Владислав Панев, да ни дадат положителен доклад за еврозоната с широко затворени очи, по чисто политически причини? 

- Това ще е огромен репутационен проблем и за изготвящите конвергентния доклад, а и за гласувалите го. Хайде, финансовите министри в ЕС и други позиции са изборни, нищо не може да им направят. Но има хора от администрацията на ЕС, които утре може да бъдат уволнени, ако пишат глупости!

 - Какво трябва да направим?  

- Съкращаване на разходи и увеличаване на приходи. Можеше да се вземе пример от Естония, която въведе данък корпоративен доход. А после всяка една инвестиция да бъде облагана с нула процента данък. Практиката показва, че до две години БВП расте с 1 процент по-бързо.

Без съкращаване на разходите и увеличаване на приходите може и да не влезем в еврозоната

- В предварителния разговор споменахте, че докладът за еврозоната може да бъде сериозно повлиян от скандалите с европрокурора Георгиева, Чирен и т.н.

- Това не е новина от 2020 година, когато с  Хърватия бяхме поканени за преговори за присъединяване към банковия съюз и еврозоната. Едно от условията, конкретно за България, беше спазването на върховенството на закона, справяне с организираната престъпност и корупцията. И не за друго - но всичко това е важно изключително за разплащателната система. Да, няколко неща бяха оправени през тези години. Пример са промените в автомобилното застраховане. 

- Но Хърватия вече е в еврозоната... 

- Трябва да вземем поука от тях, между другото, дано има кой. Защото при тях въведоха много строг контрол върху цените, но в един момент нямаше как да ги задържат просто защото доходите на хората нараснаха доста. И се получи тази инфлация. Не от еврото. В момента БВП на човек от населението у нас е 66-67 процента от средния за ЕС. Вероятно ще стане 68-69 до края на годината. Нормално е с годините да се върви към изравняване със средния за ЕС. И ще се върви към увеличаване на цени, на доходи. Така че ще има инфлация със сигурност и тя няма да е свързана с въвеждане на еврото, а по други причини и показатели.

САЩ губи най-много от мерките - евтини ресурси и образовани работници

- Все пак кога е реалистично да ни приемат в еврозоната? 

- Когато направим реалистичен бюджет. Може още следващата година. Разбира се, има и други фактори, например България да бъде извадена от сивия списък на финансовите злоупотреби. Там върви работа, която не забелязваме. Но остават още 5-6 забележки от 22, които трябва да изпълним. МВФ ясно го заяви и предупреди: ако България продължи да бъде в сивия списък, това ще доведе до оскъпяване на лихвите и достъпа до финансиране. От една страна, ще се отрази за икономическия ни растеж, а от друга - на влизането ни в еврозоната.

- Добре, да завършим оптимистично! Как България може да излезе максимално бързо и с положителни резултати от тези турбулентни времена, предизвикани от Тръмп, войната в Украйна, преди това ковид кризата? 

- Първо, България трябва да бъде данъчно конкурентна в рамките на ЕС. И да върви към облекчаване на търговията и нетърговските ограничения пред нея, които са големият проблем. 

- Има ли друг път България извън ЕС, еврозоната? Някои ще кажат, че бъдещето е БРИКС? 

- Просто в последните години у нас има нещо като възраждане на  икономическия национализъм, какъвто проповядва Тръмп. Само че в България го правят едни други фактори.

Визитка 

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски".