Следвайте ни

Психолог: Не шпионирайте малките, срива доверието

Програмите за родителски контрол не вършат работа, градете критично мислене, съветва психологът

 Ралица Михайлова, психолог в Асоциация "Родители"

- С какво онлайн тормозът е по-страшен от юмруци в междучасието?

- Той е 24 часа и остава скрит, но води до много по-големи поражения върху детската психика. Много родители се плашат повече от непознати. Но по-често децата стават жертва на своя приятелски кръг. Получаваме сигнали за групови чатове във Вайбър и Фейсбук „Еди-кой си е гей”, „Еди-кой си е смотан”. Създават се фалшиви профили. Качват се обработени колажи. Бомбардира се с обиди на лични съобщения.

- До какво води това у детето?

- След 9-годишна възраст групата на връстниците става много важна за детето. Когато е подигравано от тази общност, това може да доведе до срив на самочувствието, отказ да ходи на училище, психосоматични симптоми като главоболие и болки в корема. Може да започне да прекарва твърде много време с телефона и да затваря внезапно, когато някой влезе в стаята.

- Как да се защити?

- Родителят трябва да подкрепя детето. Да му покаже, че е на негова страна. Обикновено тормозът идва от съученици. В такъв случай е добре да се говори с класния и със семейството на другото дете. Ако има конфликт между децата, първо да се постигне разбирателство между родителите.

Асоциация „Родители” поддържа консултативна линия за онлайн безопасност -124 123, която таксува по 15 ст. на разговор. Там освен за онлайн тормоз може да се получи информация и за безопасна работа в интернет. При подаден сигнал можем да съдействаме за сваляне на съдържанието от социалните мрежи. В тях също може да се докладва.

При малко по-големите имаме сигнали за секстинг, което е размяната на интимно съдържание - съобщения, снимки, видеа. Проблемът е не толкова самата размяна, а какво става след това. След раздяла едната страна разпространява голите снимки. Преди засягаше основно гимназисти, 

сега възрастта пада до 10-11 г.

Много децата крият и премълчават от страх как ще реагират родителите. Затова нека те са възможно най-спокойни и приемащи детето. То вече знае, че се е случило нещо лошо. Достатъчно е, че всички в училище са видели снимката. И има нужда от подкрепата на  своето семейство в този момент.

- Как да предотвратим проблем?

- Много важни са разговорите. Не само за безопасната употреба на интернет. А и как да си настроим профилите така, че да са сигурни. Как да се отнасяме с другите онлайн. Родителят да изгради у детето здравословно самочувствие и да го научи да се справя с проблеми, като винаги остава на разположение.

В случая със секстинга е важно да се говори за границите и за собственото тяло,

как да кажем „не”,

как да реагираме при поискване на гола снимка. Важно е детето да може да откаже, без да се чувства длъжно и виновно. Да се разговаря за взаимоотношенията и какво е ценно в тях. Децата се интересуват от тези неща, макар и по-наивно. Колкото повече растат, толкова по-важно става този разговор да е започнат. Именно общуването изгражда доверителни отношения - така че, дори и да се случи нещо, детето да знае, че може да се обърне към родителите си.

При непълнолетните секстингът е незаконен и представлява престъпление. Но онлайн тормозът не е криминализирано деяние и няма как някой да бъде наказан, че е обидил друг в социалните мрежи. Центърът за безопасен интернет работи с ГДБОП по всякакви случаи за разпространение на незаконно и вредно съдържание. Препращаме сигнали към тях. 

- Редно ли е родителят да шпионира детето с фалшив профил?

- Децата рано или късно се усещат и това срива доверието. На момента къса връзката. Ако родителят се интересува какво прави детето в интернет,

да пита какво му е интересно.

Децата обичат да разказват за тези неща.

- А механичното блокиране на съдържание?

- Програмите за родителски контрол вършат работа при по-малките, които още не са тръгнали на училище, най-много до 2. клас. После децата стават изобретателни. С попадането в училище там има други деца с телефони, може би без ограничения. Затова е по-важно родителят да говори с детето и да развива неговите умения да се справя, да има критичен поглед и когато е в компания, да прецени дали да гледа, или да каже "не, това не е за мен". Програмите не могат да изземат функцията на родителите.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?